За продукцията

За да бъде в пълна степен реализирано стилистичното своеобразие на сценария на “Долу любовта”, интериорите, костюмите, работата на камерата, хореографията, музиката, гримът и прическите в целия филм трябвало да бъдат издържани в единен дух.
“Своеобразието на сценария е в това, че той изисква съчетание от емоционална достоверност и стилизация на визията и актьорската игра”, казва Пейтън Рийд. “Сценарият е почти като мюзикъл без музиката. Диалогът има определен ритъм и аз веднага почувствах, че и визията трябва да се движи в същия ритъм”
Не само действието на “Долу любовта” се развива през 1962, но и самият филм е замислен и заснет така, сякаш е направен през 1962. Комбинирани снимки, огромни декори, архивни кадри и музика в стила на 60-те – всичко това създава атмосферата на този период. “Зрителите ще имат чувството, че гледат филм, сниман през 60-те”, казва Рийд.
Сценарият е написан в съответствие с правилата и морала през 1962 г. “В  “Долу любовта” ние нито казваме, нито показваме нещо, което не би свършило работа в романтична комедия от началото на 60-те”, казва Алърт.. “Няма секс или голота, затова пък ще чуете секси диалози и страхотен джаз”.
В началото на 60-те, в пулсиращата, изпълнена с оптимизъм атмосфера на Ню Йорк, изкуствата процъфтявали. Не е чудно, че действието на филмите с Рок Хъдсън и Дорис Дей се развивало в Ню Йорк, макар и в идеализираната му версия, където всеки има прекрасно обзаведен апартамент с фантастичен вид, времето винаги е идеално, и блестящо от чистота, жълто такси спира веднага, щом си помислите за него. В холивудските студия, а и в самия Ню Йорк, всичко било възможно.
Създателите на “Долу любовта” разчитали също и на днешния интерес по дизайна от началото на 60-те. “Интересно е колко голямо очарование крие за нас този период днес”, коментира Коен. “Готови сме да убиваме за апартамент, обзаведен в стила от началото на 60-те. Дрехите оттогава отново са на мода. Стерео уредбите ни са заредена с тази музика. Всичко това ни позволи да направим филм едновременно исторически и напълно модерен и съвременен, защото точно сега всеки е влюбен в тази естетика”.
Както във филмите “Pillow Talk” и “Lover Come Back” с Хъдсън и Дей, “Долу любовта” е изцяло сниман на четири места в Hollywood Center Studios, а малкото снимки под открито небе се състояли в Universal Studios.
“Използвахме рисувани фонове, без да крием, че декорите не са реални”, казва главният оператор Джеф Кроненуед. “Филмите от 60-те се отличават с класическа красота и наситени цветове, но са снимани в прост маниер, и аз исках да отдам почит на този стил. Само леко осъвремених кадрирането  и движенията на камерата, и използвах широкоъгълен обектив за да снимам по-интересни композиции”.
Главният художник Андрю Лос, още един поклонник на киното от 60-те, с удоволствие се заел със сложната задача да построи 55 площадки за “Долу любовта”
“Работата над филма “Долу любовта” ми позволи да използвам образци от любимата ми епоха от средата на миналия век и примери от творчеството на идолите ми в дизайна и архитектурата – Лудвига Мес Ван дер Ройе, Еро Сааринен, Рихард Нойтра и Алвар Аалто – и с помощта на предмети от онова време да създам един малко по-ексцентричен свят от съществувалия тогава в действителност”, казва Лос. – В същото време си играехме с архитектурата и не се интересувахме особено как персонажите се движат през пространството и колко логично е построено то”.
Панорамният 120-градусов изглед от 5-метровите стъклени стени в апартамента на Барбара Новак осигурява изглед към Емпайър Стейт билдинг, Статуята на Свободата и сградата на Крайслер. За Барбара, Лос създал светла, открита и вертикална среда. В контраст, апартаментът на Кечър е хоризонтален и тъмен, и представлява, изпълнено с всички възможни улесняващи съблазняването уреди, ергенско леговище.
Със стилистичната линия на филма умело хармонират и костюмите, създадени от Даниел Орланди. “60-те са време, когато костюмите бяха наистина модерни, а филмите се правеха така, че да обслужват максимално звездите”, казва Орланди. “Облеклата се правеха като за мюзикъл; звездата ставаше център на цветовата палитра”.
Орланади създал за филма над 100 костюма, вкючително шапки, ризи и връзки, повечето направени от най-добрите класически материи. Вдъхновен от модните дизайнери Jean-Louis, Ray Aghayian, Oleg Cassini, Givenchy и Balenciaga, стилът на Орланди е изтънчен, клоритен и секси. Както се е учил от своя ментор, Боб Маки, той направил многобройни проби на всички актьори, провел разширено проучване на модата от епохата и нарисувал безброй скици.
“Костюмите от периода са забавни, свежи и колоритни – понякога свободни, понякога с по-строги форми”, казва Орланди. “Направихме цветова таблица, която следваше сцените на Барбара, така че никога да не повторим някой цвят. С промените на образа й, с издигането й и с придобиването на повече власт, добавихме подплънки на раменете. Никога не повторихме, шапка, обувки или цвят. Това е основен принцип във филмите от 60-те години”.
Барбара и Вики превръщат “Долу любовта” в истинско “модно ревю”. Облечени в супер шикозни цветово съчетани ансамбли, те дефилират наперено кадър след кадър.
Винаги донжуан, мъжкар и светски лъв, Кеч се облича съвременно и удобно и изглежда като Рок Хъдсън, Кари Грант, Боби Дарин и Дийн Мартин в едно. Препълненият гардероб на Юън Макгрегър включва леки костюми от италианска коприна и мохер. Дейвид Хайд Пиърс, както Тони Рандъл във филмите му с Дей и Хъдсън, е в английски туид и цветни жилетки.
Музиката на композитора Марк Шаймън също играе важна роля в пресъздаването духа на епохата на 60-те години. В тази връзка Пейтън Рийд отбелязва: “Той е взел звуци и емоции от края на петдесетте и началото на шейсетте, сложил ги е в миксера, разбъркал ги е хубаво и... когато чуете музиката, ще се почувствате сякаш сте се върнали във времето”.
Това чувство се усилва и от песента, композирана от Шейман и Скот Уитман и изпълнена от Рене Зелуегър и Юън Макгрегър. Джазовото, в стила на Синатра парче, се нарича “Here’s to Love” и е като мини-мюзикъл – като много от изпълненията в различини шоута през периода.