Долу любовта” – хумор, герои и стил

03.10.2003 г.
“Долу любовта” – хумор, герои и стилДолу любовта” е романтична ретро-комедия с много неочаквани сюжетни обрати. Заедно с предложената за Оскар® за изпълнението си в “Чикаго” Рене Зелуегър и звездата от “Мулен Руж” Юън Макгрегър създателите на филма са се върнали към особено модното напоследък десетилетие между 1960 и 1970 г. – златната ера на класическите комедии с Рок Хъдсън и Дорис Дей. Те представят пред зрителите искрящата история на взаимоотношенията между жена, сложила кръст на любовта, и покорител на женски сърца, който си мисли, че любов съвсем не му е нужна.

Поставен в началото на 60-те години, със средствата от началото на ХХI век, всеки кадър от филма е изпълнен с ярката палитра на Technicolor от онова време. Комбинирани и архивни кадри, сцени от нюйоркските улици, шикозни апартаменти и елегантни клубове – това е фонът, на който протича животът на главните герои във филма – нашумяла с книгата си авторка на рубрика за съвети (Зелуегър) и журналист-плейбой (Макгрегър).

Барбара Новак (Рене Зелуегър) превзема Ню Йорк с бестселъра си “Долу любовта” - феминистки манифест, в който прокламира: “Не” на любовта и “Да” на кариерата и секса без обвързване.

След като революционната книга на Барбара се изстрелва на върха на класациите за литературни бестселъри, тя се превръща в мишена на журналиста-ас Кечър “Кеч” Блок (Юън Макгрегър), донжуан / мъжкар/ душа на светските събития, който е решен да я унизи.

Шефът и най-добър приятел на Кеч, невротичният и нещастно влюбен Питър Макманъс (Дейвид Хайд Пиърс), се опитва да обуздае своя автор-звезда, докато сам преследва безнадеждно обекта на любовните си въжделения, Вики Хилър (Сара Полсън), блестящата и суетна редакторка на Барбара. Вики умее да се оправя в света на мъжете, включително и със старомодния си, консервативен по женския въпрос шеф, Тиъдър Банър (Тони Рандъл).

След спечелването на Оскар® за най-добър филм с “Американски прелести” продуцентите Брус Коен и Дан Джинкс получили сценария на Ив Алърт &Денис Дрейк  “Долу любовта”. “Беше свеж, забавен и оригинален текст, и на всяка страница се криеха изненади”, спомня си Коен, и добавя, че той и Джин по това време искали да снимат романтична комедия.

“Докато четяхме сценария, често се смеехме на глас”, казва Джинкс. “Тектът ни пренесе в чудесното време на 60-те години и комедиите на Дорис Дей и Рок Хъдсън, но Ив  и Денис бяха преобърнали всички условности от тези филми с главата надолу”.

Долу любовта” е знак на почит не толкова към тези филми, колкото към нашите спомени за тях, но така както изглеждат през 2003 година”, добавя Коен.

Популярните филми на дуета Дорис Дей - Рок Хъдсън – “Pillow Talk”, “Lover Come Back” и “Send Me No Flowers” са смес от романтика, блясък и старомодни ценности, щедро поръсени със сексуални предразсъдъци и двусмислени намеци. “Това беше свят”, както отбелязва изследователят на киното Алан Ванеман, “в който може да се случи всичко, освен героинята да загуби невинността си”.

След като Джинкс и Коен сключили договор да направят филма с Fox 2000 Pictures, започнали работа с Алърт и Дрейк, които според тях са по-млада версия на прочутия комедиен сценарен дует Бети Комдън и Адолф Грийн (“Да пеем под дъжда”, “Auntie Mame”). “Ив и Денис са жизнени и забавни хора”, казва Джинкс, “и те познават романтичните комедии на Дорис Дей - Рок Хъдсън отвън и отвътре. Имат много ясна идея как искат да напишат едновременно осъвременена пародия и напълно оригинален сценарий”.

“И двамата сме отраснали с тези филми, давани късно вечер по телевизията, и винаги сме ги обичали”, казва Денис Дрейк. “Наричаха ги изтънчени секс комедии, въпреки че в тях всъщност нямаше никакъв секс и не знам дали бяха изтънчени”.

“Мисля, че тези комедии бяха много странни и много шантави”, добавя Алърт. “Те не приличаха на истински филми. Бяха толкова чисти, цветни и всички ъгли бяха прави. Сякаш стените всеки момент ще паднат. Играта на Дорис Дей и Рок Хъдсън също беше необичайна. Помислихме си, че можем да се позабавляваме с всичко това.

“Не искахме “Долу любовта” да бъде единствено просто шега с тези филми. Искахме да поразсъждаваме как мъжете и жените се отнасят едни към други и към проблемите на секса, половете и надмощието”.

След прецизирането на сценария, Джинкс и Коен започнали да мислят за режисьор, който би могъл да пресъздаде стилизираните елементи на сценария, без да се откъсва от реалността. След како гледали “Луди амазонки” на Петън Рийд, продуцентите незабавно предложили “Долу любовта” на младата режисьорка.

“Сценарият на Ив и Денис беше умело написан, агресивно смешен, изпълнен с изумителен вербален хумор и елементи на “физическа” комедия”, казва Рийд. “Много ми допадна и вниманието им към детайлите, тези цитати от поп културата от началото на 60-те в описанията на специфичните действия”.

Кинодейците съзнавали, че магията между Рок Хъдсън и Дорис Дей е ключовият елемент в съвместната работа на актьорите. “Те се разбираха от половин дума”, коментира Рийд. “Отношения им бяха леки и безоблачни. Личеше си, че наистина се наслаждават на взаимно на компанията си, дори и когато между героите им има конфликти и напрежение”.

Доколкото “Долу любовта” е израз на почит към старите романтични комедии, създателите на филма естествено били длъжни да открият съвременните еквиваленти на знаменитите звезди. “Ролята на Барбара Новак от “Долу любовта” е вдъхновена от Дорис Дей, изключителна кинозвезда – много смешна и очарователна, без да губи чувството си за реалност”, казва Джинкс. “Запитахме се, ‘Кой е въплъщение на тези качества днес?’ и всички  се съгласихме, че това е Рене Зелуегър”.

Зелуегър била във възторг от сценария на “Долу любовта” – неговия хумор, герои и стил. “Много ми хареса! Толкова се смях, когато го четох първия път!”, казва Зелуегър. “Бях изненадана колко точно е всичко. Действието беше бързо и стремително, без нито един изгубен момент. Беше чудесно да мога да се върна назад и за изиграя всичко в старомодния стил. Исках да съм Барбара и да се разхождам през фантастичните ретро декори от времето на Technicolor, облечена с тези възхитителни костюми”.

“Много ми хареса и това, че сценарият на “Долу любовта” е изпълнен с двусмислици и сексуални намеци. При това, вие зрителите, ще останете загрижени за героите. Няма да можете да откъснете очи от този визуален сладкиш – цветовете, декорите, осветлението и облеклата. Това е свят, от който няма да искате да си тръгнете”.

Макар и вдъхновен от романтичните героини на Дорис Дей в комедиите от началото на 60-те, Барбара Новак от “Долу любовта” е пълната им противоположност. Във филмите си с Рок Хъдсън, Дорис играе работеща жена от времето преди феминизма, която си има закачка с Хъдсън, но е готова на всичко, за да запази невинността си. Барбара Новак на Зелуегър е в известен смисъл пълна противоположност на екранните превъплъщения на Дей. Барбара е написала книгата “Долу любовта”, в която съветва жените да приличат повече на мъжете – няма нищо лошо в това да градят кариера и да се наслаждават на секса, без да се обвързват. Барбара издига успешните героини на Дей на ново, по-забавно и бляскаво ниво.

Със осигуряването на Зелуегър за ролята на Барбара, създателите на филма били готови за избора на актьор за ролята на Кечър Блок. След като гледали “Мулен Руж”, те разбрали, че са открили своя човек. “Това, от което се нуждаеше образа на Кечър Блок, освен добрата външност, беше забележителното очарование на Юън”, казва режисьорката Пейтън Рийд. “Доста  жени не могат да откъснат очи от него, при това Юън излъчва нещо авантюристично – точно каквото е необходимо за образа на играч и плейбой като Кечър… нещо като Джеймс Бонд, без шпионските му занимания”.

Макгрегър също се оказал поклонник на комедиите с Хъдсън и Дей. “В Британия ние гледахме тези филми по телевизията”, спомня си актьорът. “Така че, аз бях добре запознат с жанра и присъщите му стил и хумор. В “Долу любовта”  ние се наслаждавахме на лукса да възстановим атмосферата на тези филми с характерните им сюжетни обрати, като покажем промяната на отношенията между половете, присъща на нашето време”. “Очевидно, комедиите и актьорската игра са се променили от 60-те години насам”, добавя Макгрегър, “затова за нас беше истинско предизвикателство да се върнем към този стил на игра, който вече не съществува”.

В романтичните комедии с Хъдсън и Дей, третият основен актьор е Тони Рандъл. В “Долу любовта” версията на героя на Рандъл е Питър Макманъс, игран от Дейвид Хайд Пиърс. Също както комедийният талант на Тони Рандъл бил особено важен за успеха на филмите с Дей и Хъдсън, така и Пиърс има неоценим принос в “Долу любовта”. “С Дейвид ударихме джакпота”, казва Джинкс. “На планетата няма по-добър от него за ролята на Питър Макманъс. Дейвид има леко стилизиран стил на игра – без никога да къса връзката си с реалността”.

“Питър Макманъс сякаш непрекъснато се опитва да догони Кечър. Но никога не намира точните думи и винаги остава малко зад него”, обяснява Рийд. “Не че му липсва желание. Той е взискателен човек, но винаги е в сянката на Кечър. Кечър е постигнал успеха си сам, за разлика от Питър, който е син на такъв човек; Питър е наследил всичко, но така и не може да задоволи очакванията на баща си”.

В подготовката си за ролята, Пиърс гледал филми с Рандъл. “Не исках да копирам играта му, а да схвана същността му. Гледах ‘Pillow Talk’ и останах изненадан колко добре е направен. Беше много забавен, на места леко безвкусен, но произведение на изкуството.

“Да се участва в такъв филм не е лесно – от една страна, защото ролите трябва да се изпълняват с елемент на преувеличение”, обяснява Пиърс. “от друга страна, ако просто преигравате, публиката ще изгуби интерес след пет минути, затова трябва да се внимава да не се прекъснат връзките с реалността. Най-забавното за мен беше балансирането по тънката линия между преиграването и реалистичността”.

Последна в списъка на основните герои е Сара Полсън, като Вики Хилър, най-добра приятелка и редакторка на Барбара, както и обект на пламенните страстни въжделения на Питър. С измислянето на нейния образ, създателите на филма навлезли в “непознати земи”, защото Дорис Дей никога не е имала  “най-добра приятелка” във филмите си с Хъдсън.

Разбира се, жена като Вики би била уникално явление в началото на 60-те години. “Тя някак си е успяла да се издигне до старши редактор в едно, доминирано от мъже голямо издателство”, казва Коен. “Тя е много умна, но времето все не й стига. И едва ли можем да я упрекнем, защото не е лесно да си жена в този бастион на мъжкото надмощие. Досега Вики е работила единствено за професията и кариерата си, но вече иска да се измъкне от това и да помисли и за личния си живот.

“Вики Хилър е жена в мъжкия свят на 1962 година”, казва Сара Полсън. “Тя яростно се опитва да получи признание за интелекта и способностите си в бизнеса, и честно казано превъзхожда повечето старши редактори в издателството. Тя не разполага дори приблизително с властта, авторитета или парите на мъжете със същата длъжност. Достатъчно умна е, за да използва чисто женските си качества и да получава каквото иска, но не е толкова глупава, че да се жертва. И продължава да участва в играта, точно както го правят мъжете”.

И накрая кръгът се затваря от Тони Рандъл, който се явява в епизодичната  роля на властния собственик на издателската империя, Тиодър Банър. “За нас беше вълнуващо, че той се съгласи да участва във филма”, казва Дрейк. “Голям късмет беше да имаме Рандъл в толкова колоритна роля. Рандъл, който е на 82 години, също се насладил на своето еднодневно изпълнение на снимачната площадка, първият му филм в последните 25 години. “По-рано играех ролите на моя баща – сега аз съм баща ми”, смее се Рандъл.

“В трите филма, в които съм се снимал с Дорис Дей и Рок Хъдсън”, спомня си Рандъл “никога не получих момичето. Но за сметка на това, мисля, че получавах най-добрата роля”.

Рандъл с удоволствие отбелязва, че създателите на “Долу любовта” са успели да уловят духа на класическите романтични комедии с Дорис Дей и Рок Хъдсън. “В комедиите от 60-те имаше определена невинност и особено очарование”, казва той. Красиви дрехи, прекрасни интериори. Когато се оказах на снимачната площадка на “Долу любовта” помислих, че 60-те никога не са свършвали”.
Copyright © 2024 Dir.bg.