Предизвикателствата към екипа на филма " И твойта майка също"

Първото предизвикателство пред екипа на филма "И твойта майка също", докато подготвя снимките, е изборът на трите главни роли. За централния персонаж, Луиза се обръщат към испанската звезда Марибел Верду. Тя казва: “Луиза е героиня, изпълнена с живот, най-вече и заради това, че никога не е имала такъв. Тя е испанка, която пристига в Мексико със съпруга си мексиканец и осъзнава, че трябва да живее по начин, по който никога не би могла. Тя е образ с трагично минало. Била е сирак - в живота й винаги е имало някакви бъркотии – и за това е толкова изпълнена с желание за живот.”

Приемайки ролята, актрисата отбелязва: “Влюбих се в сценария понеже е труден. И различен. Груб е и говори за много жестоки неща от действителността, но всичко е предадено през една много забавна гледна точка. Хората много ще се смеят, публиката ще стои и ще се пита ‘Какво видях току-що?”

“Героинята ми е прекрасна. Имала е много труден живот. И един ден и се струпват много лоши новини – лошите неща никога не пристигат сами, а винаги в компанията на още лоши неща. И така тя решава, че е време да започне нов живот. Зарязва всичко зад себе си с изключение на малкото останали приятни неща. И тогава среща две млади момчета и решава да тръгне на пътешествие с тях. Това е пътуване към свободата. С развитието на историята и образът на Луиза се променя, израства, тя се отърсва от срамежливостта си, която я прави уязвима, и разкрива такива качества, за които никой не подозира.”

За ролите на двете момчета, които се присъединяват към Луиза в пътешествието, са избрани мексиканските актьори Диего Луна и Гаел Гарсия Бернал. Те са приятели, подобно на героите от филма. Луна изяснява: “Познавам Гаел откакто съм се родил. Той е една година по-голям от мен. Родителите ни винаги са били приятели, майките ни бяха много близки.”

Бернал се съгласява: “Родителите ни бяха приятели и ние също станахме приятели. Детството ни мина заедно. Много от преживяванията във филма сме ги преживели и наистина. Освен това героите са 17 годишни. Аз съм на 20, Диего – на 19, така че тези тийн години са все още много свежо в паметта ни.”

“Гаел замина за Лондон и не се бяхме виждали около 2 години. И тогава получих писмо от него, в което пишеше: “Ще снимаме заедно! Колко готино!”. Помислих, че се шегува! После получих друго писмо, в което ми пишеше, че ще снимаме филм с Алфонсо Куарон, а на мен още не ми се бяха обадили. И чак когато Алфонсо ми се обади, разбрах, че е истина.”

Заради чувствителността на филма, химията между двамата актьори и Марибел е от решаващо значение. Луна казва: “Първото нещо, което направихме в Испания, беше да посетим Марибел в дома и. Бях я гледал в Бел Епок и бях тотално увлечен по нея. Невъзможно е да не видиш колко е красива и освен това каква прекрасна актриса е.”

“Позвънихме на звънеца и Марибел ни покани вътре, предложи ни питие и започна да ни разказва разни истории. Умирахме от смях и забравихме, че това е Марибел. Беше толкова забавно.”

За срещата Бернал казва: “Първо бях уплашен, тъй като винаги съм се възхищавал от нея. Впечатлявала ме e във всичките си филми. Мисля, че е прекрасна. В началото и двамата с Диего се страхувахме от нея, мисля. Когато за първи път изчетохме сценария, тя наистина много ми повлия като актьор. В първия момент  се почувствах неловко, но после всичко си дойде на мястото. Тя е много земна. Сприятелихме се, започнахме да общуваме и всичко стана много леко и лесно.”

Луна отбелязва, “При репетициите всичко се получаваше много естествено. Марибел знаеше как да общува с нови хора и това и даваше голяма увереност. Беше много приятно да знаеш, че славата и известността не са я направили сноб. Марибел е много непресторена и изпълнена с почит. Тя е много широко скроена. В този филм, мисля, тя изрази себе си.”

Респектът им към актрисата е споделен. Верду казва ‘Те са много отворени и по цял ден пускаха шеги, беше фантастично. Отношенията ни бяха прекрасни от момента, в който се запознахме. Те са страхотни. Изглеждат много еднакви в ролите си, но са различни. Те са двама Чароластрас (Звездни каубои), точно като във филма и аз ги обожавам. Имахме няколко изключително трудни сцени заедно и съм сигурна, че ако трябваше да са само с един от двамата, нещата щяха да станат ужасни, но с двамата заедно там, всичко ставаше страхотно. И вместо да има: “Не! Остави ме на мира, разкарай се от мен!” имаше “О, ела тук, дай да те прегърна!”

Голям елемент на трудност за актьорите е необичайното количество на голи сцени за изпълнението на ролите. Луна казва “Имах щастието да снимам първия си филм, когато бях на седем. И бях гол в този филм поне 10 минути. От тогава насам съм имал 2 или 3 голи изпълнения, като единственият начин да се отърсиш от притесненията е да почувстваш, че си свободен. Ако трябва да съм гол, трябва да си напомням, че това е изкуство, което тялото ми прави и да бъде голо е важно – точно колкото важни са ръцете или краката ми. Това съм аз, трябва да се гордея! За добро или лошо, трябва да се гордея!”

Към реализма на филма режисьорите прибавят и решението си да снимат последователно сцените. Бернал обяснява “Снимахме всичко така, както си се случва във филма. Три седмици снимахме в Мексико, след това отидохме в Бетсабе (сцените с колата) и после се отправихме към плажа. Ние изживяхме историята, само че с още 20 души екип, а не само тримата.”

Луна добавя “Почувствахме всичко така, като е във филма. Насоките на Алфонсо бяха толкова интуитивни, толкова…”ъ-ъ-ъ…чувстваш болката право тук, но искам да ми го покажеш…трябва да идва от краката ти.” Не знам точно как да го кажа, но той не иска да заблуждава публиката…Ако ти (публиката) почувстваш нещо, то е защото героят го чувства. То не става само да прибавиш някаква музика за фон или сълза да капне, за да създадеш емоция.”

За работата си с Алфонсо, Бернал споделя “През цялото време ни насилваше. Насилваше ни да импровизираме, да бъдем на върха на всичко и непрекъснато да сме заредени с енергия. Ако трябва да кажеш нещо, но не можеш да откриеш верния начин, той те оставя да стигнеш до него…достатъчно дълго, за да е естествено. Той не винаги знае (как точно ще стане.) Но винаги те кара да дадеш най-доброто от себе си. “

“Той е като ловец на пеперуди.” И добавя ‘Той стои там и търпеливо чака пеперудата. Той не я притиска или предизвиква. Той не те насилва, нито учи как да чувстваш…просто чака.”

Режисьорът отбелязва важността на естествения подход към актьорите за крайния резултат. “От самото начало се опитвах да не счупвам леда (между актьорите). Щом щяхме да снимаме филма в последователността на неговото развитие, аз държах да я има трудността, стеснителността. И като не разбих ледовете, нещата се получиха много добре за всички ни. И малко по малко, те сами разбиха леда. Така те се научиха да се отърсват от несигурността си.”

Друг ключов човек от екипа е дългогодишният приятел и съмишленик на Алфонсо, операторът Емануел Лубески. На въпроса какво е да работиш с Лубески, Алфонсо отговаря “Да работиш с Емануел? Аз не знам какво е да НЕ работя с Емануел. Това е единствената ми гледна точка и в този смисъл се провалям на въпроса. Работим заедно от много млади. Работихме заедно във филмовото училище, доста научихме заедно. Това между нас е в голяма степен като автоматичен процес, почти телепатия. Емануел направи доста хубави филми, докато аз не работех. За това е страхотно да работя с него, защото тогава имаме същата връзка, каквато преди, плюс опита, който той е натрупал от работата си за всички останали фими. Много е приятно и е голям лукс.” Лубески получи номинация Оскар за работата си в "Слийпи Холоу" на Тим Бъртън.