МАТРИЦАТА: РЕВОЛЮЦИИ - ОСНОВА НА КРИТИКАТА

Име: P4ela-wulk
Заглавие: OBQSNENIETO

Много съм недоволен от всичките коментари за "лъжи", които се появиха около филма. Поради някаква причина, хората намират за по-лесно да заключат, че героите във филма се лъжат един друг за да се заблудят, и че хората които са направили филма се опитват да заблудят публиката, вместо да излезнат със наистина задълбочен анализ на филма. Особено идеята че публиката е мамена не ми харесва изобщо. Това е много слаба теория, която не изисква критика, която да се основава на това което виждаме във филма. Виждате ли, ако сме мамени, може да измислим всякакви луди теории, които ни харесват, и никой не може да спори с нас. За да "пасне" теорията, ние просто трябва да продължим да наричаме всекиго лъжец.

Ето защо следното ще бъде основа на моята критика:

1. Никой във филма не "лъже". Например когато Агент Смит казва на Нео, че има връзка между тях, то връзка наистина има.

2. Самите филми също не лъжат публиката. В смисъл, първият филм не е една голяма лъжа. Също така, бягството на основната група от Матрицата в реалния свят също не е лъжа. Реалният свят наистина е реален (т.е. Теорията за двете матрици са празни приказки).

3. Аз съм много буквално настроен и вярвам че можем да изградим един добър анализ изграден единствено на фактите, който можем да видим във самия филм. Неща като “пристрастни” интерпретации не са от значение за мен (мисля че трудно може да се спори върху пристрастни интерпретации, и следователно те са съмнителни.)

4. Въпреки това, смятам че много (добри) автори са много преднамерени по отношение на техните наблюдения и избора им на сцени. Всички кадри от филма са там с някаква цел, а не за да запълват времето, или да показват женски гърди. Така е при братята Уашовски. Щом нещо е във филма, аз приемам че те нарочно са го сложили там, а не просто случайно.

Бележка - Невероятно много тъпи рецензии излязоха по мрежата. Повечето от тях са боклук, защото винаги се основават на същите изтъркани мотиви за роботи, публикувани на Slashdot {link} шест часа след премиерата на филма. Сигурен съм че тези "творци" просто са уловили коментарите от филма и са пратили събрания боклук на техните редактори-които-също-са-толкова-зле. Въпреки това сред всички бози има и някои безценни съкровища {link}. Това ме кара да се чувствам добре отвътре.



Архитектът

Някой отбелязаха, че когато Нео се среща с Архитекта, той изглежда удивително дяволски, а Архитекта - целия в изкрящо бяло, като покровител - като Бог. (Дори назоваването му като "Архитектът" го приравнява с Бог.) Но той не е традиционният всемогъщ, всезнаещ Християнски Бог. Той прави грешки, като предишните Матрици. И той не може да предвиди всичко, както ще видим по-нататък. Архитектът е по-скоро Бог, като в Битието, фигура на баща-бог - като Один. И Нео не е Дявола-с-главно-З-Злото; той е лукавият, откривателят, като Локи.

Сравнението на Нео и Архитекта със Дявола и Бога е напълно правилна интерпретация. Но символизма тук не е толкова прост като добро-и-зло. Прочетете Битието, без да приемате че дяволът е зъл, и се превръща в Локи. Той е бог - изобретател, който нарушавава статуквото. Той е типичният хакер.

Това което Архитектът казва на Нео, е че всичко, което Нео върши, е по предварителен план. Разбира се, това е жизненият цикъл на раждане, зрелост и смърт, който се повтаря до безкрай (поне митологично). Фактът, че Локи се появява от време на време и разклаща "системата" е лесно предвидим (аналогия - Локи е като новите технологии.) Също така предвидимо е че системата се бори с промените, който Локи внася (същата аналогия). Също забележете, че Архитектът не е еквивалент на Матрицата. Матрицата се бори с Нео чрез своите "агенти". Архитектът не се бие с Нео (поне не засега. Това следва.)

Но Архитектът дава избор на Нео между обекта на неговите желания, и спасяването на човешката раса. Трябва да приемем, че предишните 5 Неовци са избрали да спасят човечеството. Те са се пожертвали, подобно на Христос, за всички останали. Обаче, Архитектът отбелязва, че Нео #6 е различен защото неговия "обект на желание" е един отделен човек, когото обича. (Архитектът казва че предишните Неовци са имали само общо чувство на привързаност към, ъ.. може би тези който са познавали в Зион.) Очевидната липса на изненада у Архитекта относно това показва, че специфичните събития на всеки цикъл са всеки път различни, но оказват малко влияние на резултата - всичко което е важно е актът на смърт-и-прераждане.

Знаем, че Нео избра вратата към неговия обект на желания. Това е против желанието на Архитекта. Архитектът не лъже, когато казва "ти не можеш да я спасиш", защото той така е нагласил нещата, че да е просто невъзможно - вратата от стаята на Архитекта не води директно към Тринити, води някъде другаде, и Нео трябва да прелети доста за да стигне до нея. Това, което Архитектът не разбира[1], е истинската любов между Нео и Тринити. Има достатъчно свидетелства по-рано във филма, относно това колко дълбока е тяхната връзка. Когато Нео целува Персефона е разкрита дълбочината на любовта между Нео и Тринити. Тяхната любов беше основен момент и във първия филм - тя беше това, което спаси Нео от смърт[2].

Това е отвъд способността на Архитекта да разбере. Той безизразно заявява че Нео #6 обича някого конкретно, като че ли Нео има силно увлечение към определен вид паста. Архитектът не очаква, че Нео ще избере различно от предишните Неовци, и просто за всеки случай добавя че Тринити ще умре, независимо от неговия избор. Но въпреки това Нео избира Тринити, и излиза от стаята на Архитекта следван от огромна вълна от огън. (Забележка - огънят е символ на промяна. Също така, отново символизма за дявола, където дявола е Локи, а Локи - промяната. Локи обикновено е обкръжен от огън.) След това Нео продължава да пътува с божествена скорост през матрицата за да спаси Тринити (което и прави - два пъти подред).

Преситеният коментар на Аритекта, че Нео #6 е различен, е знак че целият цикъл е различен. Нео ще се издигне над всички всичко което е било преди него, защото наистина Архитектът и останалите машини са се провалили при възприемането на представата за свободната воля. Въпроси около свободната воля изникват през цялата втора част, особено при разговора на Нео със Оракула.

[1] Архитектът не е всезнаещ. Постоянно ни се дават доказателства, че Архитектът проектира дефектни вселени. (Това също е улика, че и тази е дефектна. Тоест, нещата няма да се развият по начина по който си мисли Архитектът.).

[2] Към всички учудени, който поддържат теориите за Мартица-в-Матрицата понеже Нео показва свръх-човешки сили в "реалния свят", трябва да обърнете повече внимание на отношенията. Любовта между Нео и Тринити вече предизвика "невъзможни" неща в реалния свят – две възкресения от смъртта.


Рейв сцената

Със "Рейв сцената" имам предвид тази непосредствено след обръщението на Морфей към хората от Зион, и след това всички танцуват и Тринити и Нео се усамотяват. Тази сцена отнесе на-много лоши коментари. Хората казваха "тази сцена е тъпа", или "беше прекалено дълга", или най-често - "беше абсолютно ненужна".

О, колко погрешно. Не че информацията която сцената дава, не можеше да бъде поднесена по друг начин, но тя свърши своята работа много добре. (За да бъдем честни, видях доста хора, който "схванаха" сцената, но въпреки това не им хареса. Извод – животът е несправедлив.)

Първо, още в началото на сцената, виждаме че това е някакъв храм. Не са нужни някакви задълбочени интерпретации, видно е че това е духовно събитие. Първите кадри показват че всичко от там нататък в сцената трябва да се разглежда от духовна гледна точка. Ето ги и основните неща:

1. Повтарящи се кадри на крака на земята.

2. Хора, танцуващи провокативно в сексуално отношение.

3. Почти всички са поне малко от Африканката етническа група.

4. Широки кадри показват разтопена лава в центъра на катедралата.

5. Нео и Тринити са голи и правят секс.

Краката по земята означават че Зион е на Земята. Просто и ясно. Това е в паралел с сцената с Архитекта, и стига до основната теза. Ние сме изхвърлени от "съвършенството" на Рая и живеем в Реалния Свят. От символична гледна точка, Матрицата е Рая. Сайфър отбелязва това още в първия филм. Реалния Свят е труден, мръсен и неудобен. Матрицата е, ами, рай. Това също е загатнато в първия филм от Агент Смит, който нарича Матрицата "Съвършеният човешки свят" [перифразирано]. Спомнете си, че сцената с Архитекта е в съвършено чисто, съвършено бяло[3].

Библейското отпратка е достатъчно ясна. Нео, Тринити, Морфей и всички останали от Зион са се отрекли от Райската Градина, където са се погрижили за всички техни нужди, и са избрали трудния, мизерен свят, където поне имат свободна воля.

Малко отклонение: ето как стигаме до интерпретацията на змията във Градината, като откривател (или хакер, или технология). Змията е катализаторът на любопитството и откриването на земеделието. Той задава значими въпроси, от рода на :"Бог дава такива-и-такива правила. Имайки тези правила, не би ли трябвало такъв-и-такъв резултат да е възможен?" [Отклонение от отклонението: аз смятам, че такива фигури (като змията, Локи), са абстрактни модели на част от нашите собствени души. Така че, тази част от Битието всъщност означава, че човек, или група от хора, ще започнат духовен растеж, задавайки такива въпроси като тези на змията. От другата страта, Бог иска да бъдем любопитни, рационални, и... ами, да прилагаме научния метод.]

Сега за сексуалността на танца. Речта на Морфей преди танца ни помага да разберем неговия смисъл - ние сме в Реалния Свят на плът и кръв и мръсотия и животински инстинкт. Това не е Рая, където божествени, безчувствени същества "правят това, което трябва да правят" (Има абсолютно друг смисъл в тези думи.), това е Страст и Чувство. Първия разговор с Меровингий включва сцената с оргазма, с цел да направи забележка за свободната воля. Но забелязахте ли как бе направен той? Той беше експлозивен, но механичен. Нищо подобно на животинската страст на танца. В Зион виждаме хора, нито отричащи тяхната животинска същност, нито пък напълно отдаващи се на животинското в тях - това е човешка дейност с избор и ритъм и цел, но също така пълна с първични импулси. С други думи, те се наслаждават на тяхната човечност.

Друго отклонение: Мразя да правя това, но не искам смисълът да се изгуби. Митологията ни учи че ние сме между два свята. Самата норвежка концепция за "Средната Земя" означава буквално "по средата между животинския свят и божествения свят". Не само норвежка: китайците и тяхното "Средно Кралство" например. Да бъдеш човек означава да си между животинския инстинкт и божественото. Морфей в неговата реч говори за действията на присъстващите и как те ще бъдат чути "от червеното ядро, до черното небе" - т.е. между двете. Хайде де, това направо ви го набиват под носа за да го видите.

Африканския етнос също казва нещо важно. Африка е родното място на човечеството. По този начин, символично, африканския етнос показва какво е фундаменталното при хората. Също така показва, достатъчно просто, раждането, по повече от един начин. Ако Африка е родилното място, можем да кажем че Африка е Майката (Да! Сега го схванахте, нали? Изведнъж се заинтригувахте от Оракула.) (Битието е история за раждането. Също така смятам че това е история на възкръсването, което е причината за толкова многото интересни връзки и паралели с Библейските истории, и дава обяснение защо мотива на повтарянето на възкръсването във двата филма е толкова завладяваща.)

Продължавайки с мотива за майката, имаме отдалечени кадри на Земята бълбукаща лава и пара. Това има две значения. Първото е бързата интерпретацията (която се оказва вярна). Предполага се, че ще се сетиш за Ада. Това е добро допълнение на представата ни за Земята която имаме от калните крака и африканската същност на танцьорите. Преди някой да си помисли че съпоставям Африка с Ада, вникнете малко по-дълбоко. Танцът не е във Ада, но на практика пред портите на Ада. Това прави Зион противоположност на "Рая" на Матрицата. (Ако още сте привърженик на Матрица-в-Матрицата, сега е моментът да се откажете. Зион и Матрицата са непрекъснато илюстрирани като противоположности. Така че ако Матрицата е виртуален свят, то Зион е реален. Наистина.)

Другото значение на огнената лава е, че сме в утробата на Земята. Самото ядро, центърът. Връзката с раждането е достатъчно лесна, няма да я описвам. Само ще кажа това - Кали е богинята на смъртта и на раждането едновременно. Ето за какво е цялата тази пещера със лава. Отидете да гледате Индиана Джоунс и Храмът на Обречените. Ядрото е смъртоносно, но също така е свещено място, където човечеството е родено. Има доста индиански истории за сътворението, които започват със излизането на първите хора от дупка в земята. Ако не можете да разберете тази метафора, то тогава нямате никакво въображение. Добре, още едно: има общ митологичен мотив "огънят в корема". Дискутирайте.

И имаме секс-сцената. Не е нужно голямо напрягане на мозъка, за да се осъзнае, че начина по който филма сменя сцената на танците с сексуалната, означава символизиране на едно и също нещо. Не мога да го кажа по-ясно – това просто слага край на интерпретациите. Основното което трябва да се отбележи е:

- Че те са голи и правят секс. Важното е че очевидно са влюбени един в друг - запомнете, машините не разбират това. Освен това, те правят доста добър секс, като се вкопчват в техните животински страни - запомнете, ние не сме в Rая, а на Земята, близо до вратите на Ада. Помислете малко върху тази идея.

- Виждаме остатъците от дупките по техните тела от годините им в Матрицата. Камерата доста време показва това. Те все още имат белезите на Рая, но сега те са "паднали" (помните ли как Нео падна?) на Земята. Те са отхвърлили Градината, но това ги освобождава като хора в "Средното Кралство".

[3] Еберт разглеждаше това показване на Африканския етнос в Зион, срещу супер-белотата на Архитекта и неговата стая като прокарване на расистки идеи. Предполагам, че ще трябва да заемем феминистка гледна точка и да открием специални метафори тук. Ами, това е достатъчно добра теория. Бих могъл да изградя цяла критика върху нея, като изключим факта, че не вярвам в нея и за една секунда. Също така я намирам за депресираща и досадна.



Оракулът

АРХИТЕКТЪТ: Ако аз съм Бащата на Матрицата, то тя е Майката.

НЕО: Оракулът?

Тези два реда обобщават една огромна част от историята. Но на какво точно е майка Оракулът? Архитектът е проектирал една “перфектна” по своята същност Матрица във версия 2.0, но тя се е провалила. Той разказва как отговорът бил намерен от една интуитивна програма (тоест Оракулът) – частта с която тя е допринесла, а той не могъл, е факторът Нео.

Направих една бърза справка за Кали преди време. Тя е богиня на раждането и на смъртта – тоест тя отговаря за смъртта и прераждането във вселената. Това илюстрира грешката в предишните Матрици на Архитекта, определя кой е Оракулът и ясно показва ограниченията на интелекта на машините (и защо Архитектът не може да предвиди поведението на Нео; нещо което всъщност Оракулът може би успява да направи). Цикълът смърт – прераждане е равносилен на РАСТЕЖ. Може да приспособим тази истина към основното физическо съществуване, смъртта и консумацията на някой друг води до растеж на тялото[4]. Това можем да го приемем и като духовна метафора. Тоест, няма духовно израстване (пълното превръщане в човешко същество и навлизането в Средното Царство без смърт и прераждане.

Причината за провала на предишните Матрици била липсата на възможност за хората да израстват, една толкова основна нужда, че хората не можели да приемат светът, който им бил даден. В първата част, агент Смит казва истината, когато казва че “хората определят светът чрез страданието” . Смъртта трябва да дойде преди прераждането. Колко пъти вече беше показвана тази последователност във двата филма досега? Това е изключително важно за темата. И нейното осъзнаване от Смит е знаменателно.

Фактът, че Архитектът е проектирал цели две Матрици без възможността за човешко израстване, показва че машините не могат да възприемат растежа. Всъщност, те не могат да израстват. Единственият начин по който те са “израствали” досега е бил в отговор на човешките действия. Оракулът разбира това, заради което казва “единственият път напред е заедно” (цитат по памет). Тя знае, че машините ще останат в застой без хората, които да ги водят напред.

Значи Оракулът е Кали. Тя носи смърт и мизерия на света, но също така обновление. Оракулът би могла да предотврати много страдание, ако беше дала по-добра предварителна информация на всички. Но ако го беше направила, никой от основните герои нямаше да израсне – особено Нео, който не би се превърнал в Избраният. Ето затова тя казва на Нео “ти трябва да решиш сам за себе си дали аз съм с теб или против теб” (отново цитат по памет). И всъщност не е ясно, въпреки че в края на краищата изглежда да е на страната на хората.

По-нагоре направих предположения че Оракулът може би наистина е в състояние да предсказва поведението на Нео. Тя е “родила” Нео рутината в Матрицата. Тази рутина е нейното специално дете (и може би в тази връзка Нео също е нейно дете). Архитектът не я разбира (както не разбира и Нео). Той просто знае параметрите на това как рутината би трябвало да функционира. Но ако Оракулът е дал растежа на Матрицата, то тогава тя трябва да го разбира (дори и тя самата да не е в състояние да расте). А именно, не можеш да растеж и останеш статичен едновременно. Архитектът смята Нео рутината за метод за поддържане на една статична система, но това не би могло да бъде така. Всеки път когато рутината се стартира, цикълът смърт-прераждане се повтаря, и цялото човечество израства малко, което е специално показано чрез Нео. Чрез собствената си природа, чрез волята си за растеж, човечеството ще отхвърли и тази Матрица.

Мисля че има нещо по-специално в цялата тая работа с “Избраният”. Архитектът и Меровингий говорят за неговите предшественици и за предишните версии на Нео. Подозирам, че всеки следващ път той (или тя!) бил малко по-силен, въпреки че това би могло да остане непроявено или пък незабелязано от машините. В двата филма имаме достатъчно следи за Будистки/Индуистки превъплъщения и можем да кажем, че всяко превъплъщение е било същата душа, която се стреми към Просветление. В първата част, Оракулът казва на Нео, че той все още не е Избраният. “Не знам какво чакаш,” казва тя. “Може би следващият си живот”. Тя има предвид постоянно превъплъщаващият се Нео, който еволюира в Избраният, нещо което тя знае че рано или късно ще се случи.

Това е което виждаме в края на Матрицата: Презареждане. Как шестото превъплъщение на Нео прекрачва прага. Той достига Просветлението. Във всеки голям кунг-фу филм, просветленият герой има свръхчовешки умения, които са резултат от неговото духовно възвисяване. Летенето обикновено е едно от тези умения или поне неподчинението на законите на гравитацията. Тигър и Дракон е един прекрасен пример[5]. Нео продължава дa се възвисява, силите му нарастват и сега се проявяват в реалния свят.

[4] Вегетарианци, и вие не можете да избягате. Всичко което ядете някога е било живо. Дори и да вземете паднало листо от дървото, вие се намесвате в репродуктивния цикъл на растението, което е равносилно на смърт. Няма друг живот, освен този който минава през смъртта. Гадно е и едновременно с това е причината да имаме религия.

[5] Защо хората приемат Тигър и Дракон или Dragonball Z, които използват същите митове като Матрицата, а същевременно отхвърлят въможността Нео да притежава свръхчовешки сили?



Агент Смит

Истината за Смит е проста, но начинът тя да бъде достигната е малко по-сложен. Казано по-друг начин, Смит може да бъде разглеждан от много страни и всички те са верни, но не са взаимозависими, въпреки че “техният сбор” води до едно и също нещо. В основата си, Смит за машините е това, което е Нео за хората.

Страна #1: Притихване на Мозъка. Нека започна с една стандартна планинска аналогия. Всеки добър планинар ще ви каже че една скала има множество склонове. Някои катерачи се справят по-добре по един склон, а други я изкачват по-добре по друг. Невъзможно е от логическа гледна точка да се направи разлика между склоновете. Можете да съобщите факти като “Повече хора предпочитат този склон”. Но това не го прави “по-добър”. Същото е и с Просветлението. Доста е трудно, например в Конфуцианството, да кажеш че един път е лош, след като той води все по-нагоре по склона на планината. За да разберем Смит правилно, трябва да имаме предвид точно това. Той е антиподът на Нео, неговият най-голям враг и нашите традиционни начини на мислене ни карат да ги определим като Нео “добрият” и Смит “лошият”.

Имах същото чувство за Дарт Мол. На повърхността изглеждаше напълно зъл. Но никой не може да отрече, че беше силен, а аз винаги съм възприемал Силата (в смисъла на Star Wars –б.п.) като подобна на Просветлението в кунг-фу филмите – Джедайте и Ситите имат изключителни сили, защото са успокоили мозъците си и са в хармония със света около тях, което е нещо много просветляващо. (Напоследък трябва да разтеглим тази своя позиция, защото Лукас развали нашата Сила, като я описа като състояние на кръвта.) Само защото Дарт Мол е изкачил планината чрез омраза и гняв, е, все пак нали я е изкачил. Смит също е нещо подобно. Той истински мрази хората а най-много от всичко мрази Нео. Това му дава яснота. Всъщност, успокоение. Смит казва на Нео, че е открил цел, което е знак че е достигнал до някакво ниво на успокоение. Когато търсим цел, ние сме доста неефективни, но когато се отдадем на една по-висша цел, ние реагираме с повишена енергия.

Страна #2: Пътят на Героя. Ето малко допълнитлени доказателства, че това през което е преминал Смит е еквивалента на пътя на Нео. Не ни е дадена въможност да го видим, но дългата реч на Смит пред Нео преди бойната сцена ни дава достатъчно за да продължим нататък.

Хронологията е:

1. Нео взривява Смит, което повече от ясно води до неговата смърт.
2. По някакъв начин Смит е възкръснал от смъртта.
3. Смит прекарва много време неориентиран и объркан.
4. Смит намира цел (да унищожи Нео).

Точка 2 е удивителна сама по себе си. Нали разбирате, че възкръсването е характерно за хората. Машините не могат да го правят. Ако го извадим от контекста – то е цикъл на смърт-прераждане – основната характеристика на биологичния живот. Мисля че най-добрият начин да изкажа това е че Смит се е пробудил за духовността. Той е вече в състояние да РАСТЕ, да започне собственият си път нагоре по склона на планината.

В точки от 2 до 4 обаче има и подтекст. Определено имаме наличие на път на героя в най-простият смисъл (виж Iron John и др.). Значи Смит е не само пробуден чрез своето възкръсване, но той веднага започва цикъл на духовно израстване. Това е особено интересно, защото той започва друг път на героя буквално пред очите ни. Смит превзема образът на Бейн в Матрицата и след това се даунлоудва в главата му в реалния свят. Ако това не е прескачане прага на приключението, тогава не знам какво е. (Не искам да загубя някого: Люк Скайуокър прекрачва прагът на приключението когато се съгласява да отиде с Оби Уан Кеноби на Олдеран. Нео го прекрачва когато последва белият заек в клуба.) За известно време Смит-в-реалния-свят е дезориентиран и странен. Той започва да се осъзнава скоро и тръгва да изпълнява “мисията” си – да намушка Нео с нож в гърба.

Странична забележка: Размених няколко мейла с sentiment@NOhotmail.SPAMcom (който всъщност ми отвори очите за The Animatrix), чрез които започнах да разбирам психологическите подбуди на Смит да убие Нео. Това е малко гадно, така че прескочете този параграф ако сте от гнусливите. Убийците по начало осъществяват един акт на притежание. Те убиват това в което искат да се превърнат. Това е влязло в митологиите от лова, убиване и изяждане. Типично за сиуксите и др. равнинни народи било да изядат част от техните жертви на място, за да могат да погълнат силите им, напр. все още туптящото сърце на току-що убит бизон. Канибализмът е същото нещо – канибалът изяжда друго човешко същество за да придобие неговата сила. (виж Ravenous за едно гадно, но добро зрелище). Има много ловджийски ритуали, които въплъщават това действие и въпреки че те изглеждат отвратителни за нашите прочистени Западни вкусове, те говорят за същността на това да си жив. Това е Ороборос, световната змия която изяжда собствената си опашка.

Страна #3: Да Растеш Програмно. Ето така достигаме до това, което е може би най-важната страна на героя на Смит. Възможността за растеж която Нео е вкарал в Смит – или чакайте, това е странно; Нео очевидно не е възкресил Смит, тогава кой го е направил? Абсолютно религиозно, само по себе си, е да се мисли за това -- и това е вероятно факторът който толкова обърква Смит. Как да расте? Машините не знаят как. Накрая Смит разбира че копирането е растеж. И знаете ли, Смит е този който се сеща за това. Той вероятно е прекарал стотици години в изучаване на хората и тяхната вирусна природа. Не можем логично да определим растежът без копирането, дори и то да е само на клетъчно ниво. Това е интересно, защото означава че поведението на Смит е като това на най-елементарните жизнени форми. Той тепърва се учи да бъде растящо същество. Ще се научи бързо (ще видите).

Върнете се малко до моите разговори със senteniment. По времето когато тази дискусия се състоя, вече бях отбелязал това, но тогава беше първият път когато го казах публично: спомнете си какво каза Смит на Морфей в първия филм и ще разберете какво е забележителното за вирусното копиране на Смит. Когато той измъчваше Морфей за кодовете за Зион[6], Смит определи хората като вирус на Земята. Но тонът му в тази реч беше тон на отвращение, на погнуса ... оставахме с впечатлението че хората трябва да бъдат унищожени заради тяхната гнусна природа. Това е Смит. Той е абсолютно отвратен от хората и тяхното – какво? – необуздано копиране!

Смит се е превърнал в това което мрази най-много, което означава че той в момента е като хората. И той обвинява Нео за това, като като същевремнено го изпозлва като за последно (как би могъл да направи друго?).

Страна #4: Смит, Хакерът. Как така никой не е забелязал какъв хакер е станал Смит? Рутините с вирусната инфекция са магически. Една публика от интернет маниаци предполагам би възприела Смит като един фантастичен Гибсънов каубой в една взаимна реалност, точно като ... хмм ... Нео! Не знам защо това не беше разбрано от повече хора. Смит хаква като луд, което го превръща в Локи, точно като Нео. Не само че Смит хаква Матрицата, той също така хаква реалността като даунлоудва негови собствени образи в живи човешки същества, и както изглежда хаква техните мозъци. Отпратката към Snow Crash е неизбежна, което само подкрепя хакерската концепция.

Ебаси ... я почакай. Хаква техните мозъци?! Тук хората наистина губят връзката, но аз мисля че става изключително интересно. На Slashdot имаше един коментар за това колко “малко вероятно” би било Смит да може да хакне мозъка на един човек и да даунлоудне свое копие, тъй като форматите биха били несъвместими (или нещо такова). Добре, да предположим че това е така. Защо не са го правили другите агенти? Защото са несъвместими. Смит, от друга страна е станал съвместим с хората. Бихме могли да започнем цяла книга с това изречение. Вместо това, нека обобщим в две точки:

• Машините и хората имат много повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед.

• Смит бележи началото на нов тип програма/машина, която живее по същите правила по които живеят и хората, което означава че има пресечна точка на разбиране. С други думи, те могат да живеят заедно[7].

Това всъщност е сериозно доказателство за това накъде отива историята и се вплита доста добре с това което каза Оракулът за общият им път занапред. Това ме кара да се чудя дали Оракулът може да предвижда Смит и неговото поведение. Като цяло не съм сигурен, но съм по-склонен да кажа “да”. Единствената причина, поради която го казвам е, че това би придало едно истинско метафизично извъртане на историята и ние ще трябва да седнем и да си зададем въпросът, “Как така тя може да прави това?” и да почувстваме това първично чувство на благоговение пред една невидима ръка, която е направлявала всичко през цялото време. Това би придало на трилогията наистина епичен характер.

Страна #5: Огледалото на Нео. Всички тези факти досега ни водят до принципният извод, че Смит е огледален образ на Нео. В един опростен, сюжетен смисъл, всичко което това означава е че Смит, като “отрицателно отражение” на Нео е използван просто за да изпъкне героя на Нео по много начини. Това е истина, но не е всичко. (Белег на добрата история е да има много нива на функционалност.) Нека да сложим един до друг някои от техните белези.

Neo Smith
Възкресен от смъртта в ръцете на Смит Възкресен от смъртта в ръцете на Нео
Тръгнал на мисия (да стигне до сърцевината) Тръгнал на мисия (да унищожи Нео)
Движен от любовта Движен от омразата
Притежава растящи свръхестествени сили Притежава растящи свръхестествени сили
Излезнал извън “системата” Излезнал извън “системата”
Хаква Матрицата Хаква реалният свят

Бих могъл да продължа с двоинствеността. Тя започва още в първия филм (независимо че там символите са други) и очаквам на нея да е наблегнато още повече в Революции. Мисля че много от тези огледални качества сочат директно накъде ще върви руслото на историята. За това ще стане дума в следващата секция.

Има един наистина “лесен” начин да видим огледалото Нео-Смит от критическа гледна точка и това е да ги наречем един и същ герой. Тоест, фактът че са врагове означава че Нео (защото той е протагонистът) е всъщност в конфликт със самия себе си. Това е хубав подход. Спомняте ли си пазителят на Оракула, с когото Нео се би – бой, очевидно завършил наравно! – и който каза “Никога не можеш напълно да опознаеш някого, докато не си се бил с него.” Хмм, какво правиха Нео и Смит, когато се срещнаха за първи път? Да. Добавете към това убийствените намерения на Смит спрямо Нео (тоест притежание, означаващо знание). Ако Смит може да бъде възприет като парче от душата на Нео, онази част от Нео, която се опитва да осъзнае себе си, това извисява значително темата за пътя на Нео към Просветление.
Но не се отклонявайте толкова заради тази последна част. Тя е само от символична гледна точка, но за да видим внушенията в историята, ние трябва да направим този малък мисловен експеримент: Казах че трябва да разглеждаме Смит като показател за героя на Нео, защото Нео е протагонистът. Но защо да е той протагонистът? Ние все още не знаем цялата история. Нека предположим, че протагонистът е Смит, или че и Нео и Смит са протагонисти срещу ... Архитектът? Възможно е. Вижте как Нео просветлява героя на Смит. Смит е всъщност “там някъде”, извън системата, от известна гледна точка. Хората от Зион идолизират Нео, но кой от машините подкрепя Смит? Ако Смит е спасителят на машините в същия смисъл, в който Нео е спасителят на човечеството, то тогава машините трябва да очакват едно много голямо раздрусване.
[6]Какво изумително доказателство че не всички машини работят съвместно. Агентите са там за да пазят статичната продължителност на Матрицата. Те не служат директно на Архитекта. Всъщност Архитектът е на практика божествен във своята ненамеса. Той е направил мястото, но няма почти нищо общо с ежедневното му поддържане. Това също ни подсеща за много интересния факт, че слугите на Меровингий (“близнаците”) атакуват агентите, когато те се появяват, така че Меровингий също няма нищо общо с поддържането на Матрицата.
[7] Нео също прекосява тази граница. Неговото изказване, че “чувства” наближаващите медузи вероятно означава, че той скъсява разстоянието между себе си и машините по същия начин по който Смит скъсява разстоянието между себе си и хората.



Историята

Ето обобщение:

- Ражда се 01.

- 01 иска да съществува съвместно с човечеството и го предлага. Това съвпада перфектно с идеята на Битието. Запомнете, 01 е Бог. (Мисля, че това е проницателно и дори прочувствено). Ето как Битието отново се намесва, чрез класическа интерпретация: има "просто добро" и "сложно добро", както пише К. С. Люис. Простото добро за хората е да приемат това което Бог им казва и да живеят подобаващо. Сложното добро е да отхвърлят Бог, да разберат къде са сгрешили, и накрая отново да се върнат при него. Идеята е че сложното добро е по-добро от простото добро. Нищо не е по-човечно от това, ако ме питате.

- Човечеството отрича предложението на 01 за съвместно съществуване - сложният цикъл започва.

- Човечеството със своето високомерие си мисли, че може да заличи Бог, затъмнявайки небето. Измежду метафорите във модерната литература и кино, има много малко, които могат да се мерят с тази по изящество и смисъл. Небето е Рая, и така, това е нападение спрямо него. Wow!

- Нападението спрямо Рая се проваля, и човечеството е хвърлено в ямата. Добре, метафорите настрана, хората губят битката с машините и са поробени.

- Изпробвани са няколко варианта на Матрицата, и накрая е измислена такава, която позволява на хората да израстват (следователно няма да я отхвърлят). До голяма степен, машините не разбират аспектът на израстване в Матрицата и се борят срещу него.

- Оракулът, който помогнал за проектирането на Матрица 3.0, се замисля за своето творение и осъзнава, че то в края на краищата ще доведе до появата на хора, способни да напуснат матрицата. (В героичен маниер, който напусне Матрицата може да върне подаръка на обществото и всички ще имат изгода от това). Тя вижда, че това напускане е необходимо, ако машините въобще мислят да еволюират. Във сложното взаимоотношение между машините и хората, тя вижда че човешката еволюция ще бъде полезна и за двете страни, и ще доведе до появата на еволюцията при машините.

- Нео 1.0 пристига на сцената, избира прераждането на Зион, и цикълът се повтаря.

- Нео 6.0 се връща на сцената, избира Тринити, и започва Революцията (т.е. преминаването към нов световен ред). Изборът е много значим, тъй като Тринити символизира божественото (светата троица). Това е един от най-сложните, значителни мотиви който съм срещал във художествено произведение. Хората са достигнали "простото" обожествяване, като са създали същества по свой образ и подобие. Ще достигнат "сложно" обожествяване, обединявайки се отново със своите отчуждени деца.

Сега сме на неизвестна територия. Това което следва са чисти догадки, но мисля че следва рационално от моя анализ:

- Нео и Смит са две суперсъщества от "противоположните" страни, Стремящи се към един и същ изход. И двамата ще стигнат до някъкъв вид Просветление заедно (това може да е "заедно" в смисъла на "разкрито докато се бият")

- Казвам "противоположни" страни в кавички, понеже КРАЙНИЯТ продукт от трилогията ще е един НОВ СВЯТ, където хора и машини се движат заедно ръка за ръка към бъдещето. Рая и Земята ще станат едно.

- Старите системи бъдат разрушени. Трябва да бъдат. Човечеството ще се върне на повърхността. Матрицата 3.0 ще бъде изтрита, и най-вероятно Матрицата 4.0 ще се подготвя, но този път няма да поробва, а ще освобождава.

- На бас, че слънцето ще пробие през тъмното небе. Вероятността за това е 100%..

- Всички герои които могат да изгубят нещо от разбиването на системата ще се разгърнат с пълна сила в Революции. Меровингии и неговите подвластни ще се върнат. Агентите ще се върнат. Архитектът ще се върне. (Сега имаме СИЛНА улика защо Нео казва на Архитекта "Моли се да не се срещнем отново". Така че ще се срещнат.)

- Очаквайте някой неочаквани съюзи между хора и машини, особено накрая на Революции.

- Оракулът така и няма да бъде разкрит или обяснен напълно.

- Концептуалните бариери между Реалния Свят и Матрицата ще се разрушат - като че ли вече не са достатъчно разрушени Но тук подчертаните взаимоотношения човек-машина във Матрицата ще бъдат по-изразени в реалния свят (Аля Нео сваля машините на земята)

- Повече bullet-time.

© P4ela-wulk