Култовият филм “Имало едно в Мексико”

Когато вижда Мики Рурк да влиза в офиса му с малко смешно кученце, Робърт Родригес веднага предлага роля и на палето. За съжаление то доста напълнява преди снимките и се налага използването на “дубльор”. Любопитен факт, достоен за ироничното въображение на американския режисьор и за биографията на “Имало едно в Мексико”.

Сандс е агент от ЦРУ,  действащ в Мексико. Той наема легендарния Ел Мариачи, за да елиминира всевластния Барийо, който подготвя държавен преврат. Китаристът стрелец приема рискованото поръчение, защото има лични сметки за уреждане с генерал Маркес – дясната ръка на Барийо.
Появявайки се за кратко на снимачната площадка на “Десперадо”, Куентин Тарантино, съветва приятеля си Робърт Родригес да заснеме още един филм с персонажа на Ел Мариачи, който да се казва “Имало едно време в Мексико” и това да бъде епопеята, завършваща трилогията, както “Добрият, лошият, злият” приключва историята за Безименния на Серджо Леоне. Девет години по-късно, филмът е пред очите ни и можем да кажем, че Родригес е спазил всички препоръки.

За да бъдем честни, трябва да признаем, че дори не сме подозирали, че режисьорът, който ни свикна, със своите скромни, но доста ефикасни развлечения като “Деца шпиони” или “Факултетът”, е таил в себе си филм с такъв размах. Отвъд програмираното оказване на почит към творчеството на Серджо Леоне, Родригес аранжира един странен пиротехнически балет, една спагети епопея, където всичко е умножено по десет. Екшън-сцените си съперничат по бляскавост, всяка реплика изплющява на мястото си – особено в устата на Джони Деп, който видимо е възприел навика да “окупира” зрителското внимание в сцените, в които се появява.

Изненадващо е да открием, че това е филмът, за който сме мечтали, гледайки останалите творби на Родригес. Модел за екстравагантност и пищност, чийто десен крак е залепен за педала на газта, “Имало едно време в Мексико”, постепенно ускорява напрежението, зрелищността и драматизма в самия епицентър на екшъна. Последната част от трилогията за Ел Мариачи постига с оръжията на популярното кино качествено развлекателно ниво, без при това да е прекалил с разходите.

Нет Фокус