Мъжът без минало” - от Питър фон Баг

Мъжът без минало предлага един нов аспект на историята, която развълнува зрителите по света с Drifting Clouds. Без да избягва горчивите въпроси, човек може да си изгради образа на една малка страна от Севера по един вълнуващ, забавен и освобождаващ начин. В началото на филма  един мъж /Марко Пелтола/ пътува към Хелзинки, за да си намери работа. Пребит и ограбен, той загубва паметта си и трябва да започне всичко от нищото. Открива любовта /Кати Отинен/ и е принуден да открие ценности, с които човек не би се срамувал да живее. Една малка история за хора, които все още знаят как да бъдат благородни - едно огромно кинематографично изживяване.

Темите съдържат една прозрачна красота, преплитаща се с невероятно богатия режисьорски стил. При изразните средства авторът поема най-големите рискове и печели.
Ние знаем  от Juha /1999/, последният ням филм на 20 век/, че Аки Каурисмаки е рядка порода портретист на граничната зона между града и селото - привилегирования сектор на класовото общество и краищата на Финландия, осъдени на анонимност.

Каурисмаки представя раболепието с достойнство /нито надуто, нито печално/, с хумор, леко меланхолично /не много различно от стила на Чаплин/, и с отлично разбиране на жребия на героите си - жребий, който най-вероятно ще е неизбежно  “на дъното”, но пък притежава своите непокорни страни, а също и пространство за собствения “Аз”.  Изборът е достоен, защото властта и надмощието винаги носят разруха.

Етиката и стила на Каурисмаки са силно свързани с няколко от титаните на киното , които са показали също така абсолютен и безграничен респект към човека, чрез създаване на  прецизен начин на експресия и такъв                                                                                                                                                                                                                                       кинeматографичен стил, с респект, видим във всеки кадър чрез средствата на чистото кино. Аки Каурисмаки е създал филм, в който дръзката и силна форма, цветове и средства за изразяване показват финото познаване на традицията в отношението между финландското и европейско кино и един дързък нов подход в неговия собствен свят.

Светът на Каурисмаки е един от най – лесно разпознаваемите в модерното кино. Това е страната на края на Европа, наречена Финландия , с неспиращото пътуване на финландците от селата към градовете, към европейската ничия земя и грубия фарс на съвременната бюрокрация, към нашата споделена трагедия, която едва ли някой друг е представил чрез такъв остър хумор. Една оптимистична трагедия и един автор, който  не е забравил простите неща,  чието разбиране се среща все по- рядко. Любовта към съседа, солидарността. Идеята, че нищетата не ни превръща непременно в глупаци и всяко човешко същество има достойнство. Той успява да обрисува реалността в една не толкова развита страна в сърцето на благоденстващото общество с непокварен маниер – а не по начина по който е отразена в медиите.
Филмите на Каурисмаки могат условно да бъдат разделени на три или четири жанра. Това са “класическите”, достигащи кулминацията си с Hamlet goes Business и La vie de Boheme  - филми, които продължават диалога с живите събеседници – Шекспир и Анри Мюрже. Втората категория включва комедийните “роуд муви” - Leningrad Cowboys Go America  е култов филм. В Take Care of Your Scarf Tatjana  проблясва гения на Аки, който вмества уикенда на един финландски работник едновременно в една измислена история (60 -те години) и в реалния свят, така както Финландия се промушва между Изтока и Запада.


В следващата категория са онези прекрасни филми, които принадлежат към последните изображения на света на работническата класа. За безличната  Европа на развлеченията, “работническата трилогия” на Аки Каурисмаки (Shadows in Paradise, Ariel, The Match Factory Girl) е като безценен подарък. Поетичната истина на Drifting Clouds докосна сърцата на европейската публика. “ Бих се срамувал да се погледна в огледалото, ако не бях направил филм за безработицата “– обясни Аки тематичния избор на Drifting Clouds. След като се появи новият му филм, The Man Without a Past, стана ясно, че Drifting Clouds поставя началото на нова трилогия.

В ранната 1994г. редакторите на Helsingin Sanomat – най-големия финландски ежедневник, зададоха въпрос на избрана група  популярни личности: “Какъв е смисълът на живота?”. Този път въпросът беше зададен съвсем сериозно, защото анкетьорите бяха ученици – на тяхната възраст към сериозните  теми не се подхожда като на игра. Много от хората, които получиха въпросника бяха доста многословни, но един отговор се открояваше: “Смисълът на живота е да се придобие личен морал, който уважава природата и човека, и след това да се следва”. Отговорът на Аки Каурисмаки е и едно от обясненията, защо Мъжът без минало ни извисява като публика, до нивото на истинската човечност.