“Никъде в Африка” е красив меланхоличен филм

Филмът на немската режисьорка Каролине Линк “Никъде в Африка” идва у нас със сериозен актив от европейски и световни награди, сред които “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм за 2002 г.
Широкият (в географско и морално-етическо отношение) исторически фон обгръща драмата на едно еврейско семейство, което бяга от нацистка Германия в слънчева Кения и се опитва да се приспособи към тежкия фермерски труд. Фермата се намира насред пустинята, така че бившият адвокат Валтер трябва да се откаже от кариерата си и да се погрижи за оцеляването на близките си. Жена му Йетел трябва да забрави аристократичното си възпитание и красивите вещи, станали безполезни в пустошта. Само петгодишната им дъщеря Регина приема спокойно предизвикателствата на живота в Африка и бързо се приспособява към новата си родина. За ужаса, който преживяват близките им в Германия, те научават от радиото или чрез много закъснели писма…

Резкият контраст между комфортния Франкфурт и кенийската пустиня е почти толкова болезнен, колкото загубата на идентичност и краха на илюзиите. Но “Никъде в Африка” е посветен преди всичко на неумолимата жизненост на живота, който продължава въпреки загубите. Ежедневието на белите арендатори се превръща в своеобразна школа по оцеляване в непривични условия, докато за местното население това си е нормалният ход на житейския кръговрат.
Режисьорката проявява видимо уважение към традициите на различните етноси и ги вплита като естествен елемент в тъканта на филма, лишен от пищността на чуждоземната екзотика, характерна за други африкански киноистории. Възприемаме всекидневните местни ритуали през погледа на немското семейство и също като тях постепенно и почти неусетно се приспособяваме към тяхната необичайност.
На места драмата добива епически измерения, както в епизода с нашествеито на скакалците. И все пак в основата на разказа остават съпружеските отношения, колебаещи се от страст до презрителна студенина, и препятствията, които съдбата издига пред тях.
“Никъде в Африка” е красив, меланхоличен филм за отвоюването на загубените територии в душите и сърцата на хората.

Нет Фокус