Филм на Такеши Китано открива 8-ят София Филм Фест

Шедьовърът на култовия японски режисьор Такеши Китано ще радва зрителите на Зала 1 на НДК на официалното откриване на фестивала на 4 март от 19.00 часа

“Насилието е като комедията: сграбчва ни внезапно, без предупреждение.” - обича да казва японският режисьор и актьор Такеши “Бийт” Китано. И наистина в голяма част от филмите му, като “Жестокото ченге” (1989),  “Сонатина” (1993), “Фойерверки” (1997, носител на “Златен лъв” от Венеция), “Брат” (2000) насилието и комичното съществуват в някаква много особена сплав. Има ги дори и в по-различните му, лирични и изненадващо плавни филми като “Сцена край морето”(1991), “Кикуджиро” (1999) и “Кукли”2002. В България японският режисьор стана известен на по-широк кръг публика благодарение на своеобразните панорами на японско кино в рамките на Международния София Филм Фест 2002 и 2003 година.

За пореден път фестивалът на Китанов ще отдаде почит на Китано. На 4 март, отриването на кинофорума ще бъде с най-новия филм на японския режисьор. Филмът “Затоичи”  (2003) вече е носител на четири отличия от фестивала във Венеция през миналата година – включително приз за режисура и награда на публиката. Филмът става любим на публиката на редица фестивали, сред които Торонто, Сан Себастиан и Солун. За първи път Такеши Китано се хвърля в кинематографичното моделиране на традиционната японска самурайска героична повест. В която все пак продължава темата на повечето си филми: вечната самота на война-самурай, без значение дали живее в средните векове или е мафиот днес.

Действието на “Затоичи” се развива в Япония, през епохата Мейджи (19 век). Затоичи е сляп странник, който се прехранва с хазарт и традиционни масажи. Но той умее и още нещо – изкуството на меча.  Въпреки слепотата си, Затоичи има светкавично бързи рефлекси и главозамайващи, прецизни удари. Странствайки из страната, той попада в отдалечено планинско градче, тероризирано от бандата на Гиндзо. Двамата с верния си прител Шинкичи  се запознават с две изкусителни гейши в хазартен клуб.  Опасни и красиви Окину и сестра и Осей са дошли в града, за да отмъстят за убийството на родителите си. Единствената следа с която разполагат е едно име. Това на някой си Кучинава. И пътят на Затоичи тръгва по посока на двубоите, следвайки кодекса на самурая, в който е написано “Бъди верен – живей дълго”. Дали ще стигне…  

По повод на “Затоичи”, Такеши Китано казва следното: “Това е първият ми филм, развиващ се в историческо време. И първият, който снимам  по чужда идея – разказът на Кан Шимодзава.  Мислех, че няма да ми е лесно да го направя, защото по принцип се смята, че костюмно кино се снима по-трудо. Но всъщност работата по него се оказа истинско удоволствие. Процесът на създаване на  исторически филм е много по-фиктивен, защото стимулира непрекъснатото измисляне на реалността.  Това обаче ми позволи да направя някои абсурдни неща, да изследвам области, в които не бях навлизал досега. Трябва да се съглася с хората, които ми казват, че “Затоичи” е най-забавният филм, който съм правил досега. Със сигурност мога да кажа, че работата по него беше най-удовлетворителното изживяване в творчески аспект, което съм имал в кариерата си. Сега само се надявам зрителите, котио ще гледат “Затоичи” да го харесат толкова, колкото и на мен ми хареваше да го снимам.”

Такеши Китано (роден на 18.01.1947) е не само актьор и режисьор. Той е още романист, поет, художник, издател и една от най експонираните медийни личности на Япония. През 1972 дебютира като комик в  дуото The Two Beets (откъдето му остава прякора “Бийт” Такеши). Жанрът е традиционно японският manzai: актьорите си разменят остроумни реплики, примесени с хард-цинизми. По-късно дуото се утвърждава като водещо в телевизията NHK. Режисьорът Нагиса Ошима (“Империя на чувствата”) провокира актьора да излезе от това амплоа. “Веднъж - разказва Китано - Ошима ми каза: “Знаеш ли, от теб ще излезе превъзходен престъпник! Така започнах в телевизията, в сериал, с роля на психопат убиец. После станах полицай, войник (при Ошима). Лично аз се чувствам най-комфортно, когато се занимавам с две теми: тази за якудза и света на децата. А ако мога и да ги преплета, става прекрасно”.  

P.S.
През 2003 г. на фестивала във Венеция се състоя историческа среща между “Бийт” Китано и неговия балкански съименник Китанов “Кита”. Двамата много се забавляваха от далечното си “роднинство” и с удоволствие се снимаха за спомен. Стефан Китанов беше член на журито за дебютни филми “Opera Prima” на Венецианското биенале. Колегите му го наричаха “Китано-сан”. Когато уговаря филми за фестивала по телефона, понякога питат Китанов не е ли японец. Веднъж обаче запитали “Бийт” Такеши няма ли балканска жилка. Колко е малък светът…