"Щатски шерифи": Ефекти и каскади

Снимачният екип се озовава и на летище "О'Хеър", откъдето Беърд решава да излети неговия транспортен затворнически самолет - сцена, достигаща кулминацията си, когато самолетът се разбива в едно блато. Зрелището изисква таланта на Ахмад и неговия екип, както и на отговорника по механичните ефекти МАЙК МЕЙНАРДЪС, дизайнерът на визуални ефекти ПИТЪР ДОНЪН и отговорникът по каскадите ГАРИ ДЕЙВИС.

Художникът на продукция Ахмад разказва: "Най-голямото предизвикателство бе да сглобим целия този сложен пъзел. Наехме самолет от един собственик на казино в Лас Вегас. Купихме и два истински корпуса на "Боинг" 727-200 и построихме друга, по-малка снимачна площадка. Накрая Питър Донън засне един миниатюрен самолет."

Щом компанията набавя самолетните части, творческият екип "прегледа няколко видеокасети и снимки на истински самолетни катастрофи, за да види точно как се разбива един самолет", уточнява Ахмад. "Трябваше да приложим някакъв вид логика към начина, по който ще се разчупи самолетът и да я вмъкнем в сюжета на филма."

Питър Донън започва да снима самолетната катастрофа с макети близо до Лос Анджелес. Работейки с екип от 75 души, Донън полага 360 метрова бетонна писта, като в средата й минава специален кабел. "Задвижихме нашия 450 килограмов макет със скорост 100 км\ч., използвайки седем камери, за да уловим момента, в който той се разбива на миниатюрната ни снимачна площадка, представляваща копие на местност в Бей Сити, Илиноис", казва той.

В същото време режисьорът Беърд сглобява сложната сцена на място. Един от самолетните корпуси е спуснат в река Охайо на метална платформа, плаваща върху кухи тръби, в които се помпа въздух или вода, за да се издигне и потопи самолетът. "Целта ни бе да се види как самолетът потъва, докато Джерард се опитва да измъкне затворниците от него", казва Беърд.
Щом снимките в Южен Илиноис приключват, създателите на филма се преместват на закрито, в един склад в югозападната част на Чикаго, където Ахмад и Мейнардъс сглобяват сложните механизми, необходими за да се представи падането и потъването на самолета от перспективата на неговата вътрешност.

Беърд и операторът Анджей Бартковяк използват специални рампи за камерата в самолета, за да уловят хаоса в миговете, когато корпусът се преобръща. Снайпс, оглеждайки с уплаха "приспособлението от "Пришълците", както го кръщава той, цопва във водата, изпълваща самолета, възкликвайки: "Това е застрахователен риск. Аз съм градско момче; израсъл съм в Ню Йорк. Не мога да плувам!"

На Снайпс обаче му предстои още една "мокра" снимачна площадка в Западен Тенеси, където екипът прекарва една седмица в призрачно красивите местности край езерото Рийлфут, за да заснеме първия сблъсък между Джерард и неговия беглец, последвал разбиването на самолета.
Езерото Рийлфут, сгушено в северозападната част на Тенеси близо до границата с Кентъки, е било използвано и в други две прочути холивудски продукции - "Raintree County" с участието на Елизабет Тейлър и Монтгомъри Клифт и спечелилият "Оскар" през 1967 г. "В горещината на нощта", с участието на Сидни Поатие и спечелилия "Оскар"-а за най-добър актьор Род Стайгър. Мека за ловците и риболовците, Рийлфут покрива над 25 000 акра, като повече от 60% представляват вода и мочурища, и е най-големия в света развъдник на риба.

"Преследването на бегълци не е за лигльовци", шегува се един от актьорите във филма, Джо Пантолиано. Той разбира, че го очакват мочурища и комари по време на краткия му престой на юг, когато получава "флакон с препарат против насекоми от студиото заедно с договора ми."
Пантолиано, който е родом от Хобокън, Ню Джърси, се връща към по-познат терен с пристигането на снимачния екип в Ню Йорк. Макар че за "Голямата ябълка" са отделени само 10 дни от снимачния период в началото на октомври, последната третина на историята се развива в Манхатън и Куийнс, Ню Йорк. Няколко местности в Чикаго са използвани, за да представляват други местности по Източното крайбрежие.

Създателите на филма все пак използват такива познати забележителности на Ню Йорк като моста Куинсбъро и сградата на Федералния съд в долен Манхатън, а и прекарват два дена в края на седмицата по улиците на Източен Харлем, за да заснемат една от най-зрелищните каскади на филма.

Когато Джерард приклещва Шеридън на покрива на един старчески дом, единственият изход на беглеца е да скочи от покрива на 12-етажната сграда върху платформата на надземното метро, а оттам и върху самия влак, докато той потегля от станцията.

Ветеранът-каскадьор КЛЕЙ ФОНТЕНОТ, дубльор на Уесли Снайпс (който го наблюдава напрегнато от съседния покрив), виси на кабел, прикачен към платформа за чистене на прозорци на покрива. Докато Фонтенот прави скок от почти 20 метра височина, осем камери запечатват първия - и единствен - дубъл на спиращата дъха сцена, след шестчасова интензивна подготовка.
"Когато Клей се хвърли от покрива, под него нямаше мрежа или надуваем дюшек. Беше завързан за спускателния механизъм със специално въже против триене, за да се предотврати някое непредвидено падане, което би предизвикало нараняване", разкрива Беърд.

След като Фонтенот осъществява предизвикателната каскада само за един ден, създателите на филма завършват снимките на едно летище за хеликоптери близо до моста на 59-та улица, след което изпушват поздравителните пури.
Copyright © 2024 Dir.bg.