За снимките на "Влакът трезор"

Основните снимки започват на 14-ти януари в Ню Йорк, като по график работата в, и около Манхатън трябва да продължи девет дни. Създателите на филма избират такива прочути места, като Сентръл Парк, хотел "Плаца", хотел "Четирите сезона", редица театри и Бруклинския мост. Вътрешните сцени са заснети на снимачна площадка в бруклинския  оръжеен завод.

Въпреки, че каскадите във филма са изключително трудни, актьорите са привлечени от възможността да изпълнят някои сами. "Да висиш от петдесет и първия етаж на хотел "Четирите сезона" е едно от най-страшните неща, които съм правил", разказва Херълсън. Виждаш само небето над Манхатън и усещаш доста осезаемо, че си смъртен. Да висиш от движещ се влак е страшничко, но след петдесет и първия етаж не е кой знае какво. Висях, летях, танцувах, просто се забавлявах, а Уес беше уплашен до смърт."
"Няколко чиновника се запалват във филма и Уесли трябва да ги спасява", обяснява координаторът на каскадите Джак Гил. "В една сцена избухва пожар, а един от героите на име Торч (Факлата) преследва Уесли и го поваля на земята."

"Не беше толкова трудно, колкото изглежда", обяснява Снайпс. "Предпочитам да вися отнякъде, отколкото да съм заобиколен от пламъци, но имам пълно доверие на Джак и каскадьорите, с които работя. Мисля, че в този филм направихме някои изключителни сцени, най-добрите в сравнение с всички филми, в които съм участвал досега. Разчупихме рамката на традиционното и постигнахме едно по-високо ниво."
"Ще видите влакове, които правят неща, които не сте и сънували," отбелязва Рубън. "Ще ги видите да се преследват, да се сблъскват, да преминават през бариери. Целият филм е изпълнен поредици кадри със стремително действие и високо напрежение."

Създателите на филма се стремят да заснемат колкото се може по-голяма част от филма в Ню Йорк. "Ню Йорк притежава скоростта и ритъма, която ни трябваше за творбата", обяснява Питърс. "Направихме колкото се може повече снимки в метрото в Ню Йорк, но голяма част от това, което искахме беше прекалено опасно, затова си създадохме собствено метро в студиите в Лос Анжелис."

Според Майкъл Стрикс снимките в станцията на метрото в Ню Йорк Сити са огромно предизвикателство. "Средствата са ограничени, времето е ограничено и в това тясно пространства трябва да се събере една огромна тълпа, която е трудно да се контролира. Представете си как сто души снимачнен екип, плюс камион и оборудване работи в претъпканите тунели на метрото в Ню Йорк."

Разговорите между представители на Колумбия Пикчърс и Метрополитена започват една година преди снимките. "Създаването на филми е свързано с непрекъснати промени - често с всяка измината минута", отбелязва Стрикс. "Но градската система на метрото работи денонощно без прекъсване. Те искаха да ги уведомяваме предварително за всяка промяна, което до голяма степен затрудни продукцията, но като цяло те много ни помогнаха."

За да избегнат опасностите, създателите на филма решават да се направят нови декори, вместо да използват някои предишни. "Трябваше да може да се кара мотоциклет по релсите, да може актьорите да тичат през тунелите, преследвани от влакове", обяснява Клейборн. "Ужасната трета релса, по която тече 600-волтов ток, беше главната пречка за това. Просто не можехме да рискуваме. И най-малкото нещо, попаднало върху нея, можеше да предизвика мощна експлозия."

Опитът на създателите на филма от метрото в Ню Йорк  им помага изключително много при планирането и създаването на декорите с които продължават снимките в Лос Анджелис. "Улавянето на изгледа и усещането от метрото беше от съществено значение за монтажа по-късно", заявява художникът Бил Грум. "Ето защо, всичко, което направихме се предхождаше от внимателно проучване и планиране, за да наподобява максимално това, което е в Ню Йорк. Използвахме скици и планове от инженерния отдел на метрото в Ню Йорк, след което направихме и свои проучвания, за да си свършим работата добре."

Разположена на изоставена ж.п. линия в Лос Анджелес, близо до Китайския квартал, снимачната площадка на "Влакът Трезор" е най-дългата в историята на киното. Грум създава копие на няколко станции на метрото в Ню Йорк със дължина 3000 фута \около 900 метра\, ширина 4 релси и с височина 20 фута. За да се обходи цялата площадка са необходими 12 минути. "Използвахме каквото можахме от системата в Ню Йорк ", обяснява той. "Те, разбира се, непрекъснато я ремонтират и подменят, след което складират материалите за известно време, преди да ги дадат за вторични суровини. Така че се опитахме да вземем колкото се може повече оригинални материали. Беше невъзможно да намерим всичко, затова си направихме сами много неща, за да запълним празнините."

За да се построи площадката, 10-12 истински мотриси с действителни размери са пренесени от Ню Йорк до Лос Анджелис. Задвижвани с бензинови двигатели, тези влакове успяват да наподобят скоростта и движението на истинските. "Можем да се движим с 40 мили в час от единия край до другия", казва Кентън. "Прилича на влакче-играчка, но в действителни размери."
"Един мой приятел от Ню Йорк дойде на
площадката и аз го попитах, "Знаеш ли къде сме в момента? Не гледай табелите," разказва Херълсън. А той отговори: "Да, човече, ние сме на 116-та улица." Той позна. Момчето е кореняк Нюйоркчанин, отраснал в Харлем. Това е съвсем точно копие, включително дъвките и петната от вино."

Сайпс е съгласен: "Свалям шапка на създателите, на конструкторите и електротехниците, които направиха всичко това, защото то е невероятно. Ако искате да изиграете номер на някого, завържете му очите, доведете го тук и ще видите, че ще остане безкрайно объркан", казва той.

Друго важно място е командният център на Петерсън. Грум разказва: "Направихме доста проучвания в офисите на Мeтрополитена в Бруклин. Те имат голяма контролна зала с гигантско табло, на което се следи движението на влаковете. Мисля, че доста нюйоркчани са останали изненадани, но такова нещо наистина съществува."
За конзолите, с които фактически се управлява системата, създателите на филма вземат на заем по-стара версия на истински конзоли, на които управата на метрото вече не се нуждае. "На всяка от тях има карта на цялата система и бутони, с които инспекторите се свързват с контролните зали", обяснява Грум. "Отделните зали контролират ограничени участъци от линията, а контролният център се грижи за координацията между тях."
Снимките приключват в Лос Анджелис в края на май, 1994 г.