Хитът на Франсоа Озон ”Басейнът”

Филмът, който беше сред фаворитите в Кан има запазено място в осмото издание на София Филм Фест. ”Басейнът” ще бъде представен след официалната церемония за връчване на наградите на 8-мия София Филм Фест, на 14 март, в 20.00ч. , в зала 1 на НДК.
Фестивалът продължава със специална програма, от 14 до 21 март.

„Басейнът”
След перлените колиета, наметките от кожа на пантера и смешноватата хореография на “8 жени” (8 femmes), Озон снима дуел на банските костюми в “Басейнът” (Swimming Pool). Новият филм на Франсоа Озон е по-напрегнат и тревожен, отколкото очакваме. Две жени се дебнат и изследват мълчаливо като диви животни, някъде там из Юга на Франция. Между  желанието,  преобразяването и омайването, Сара Мортън, изнервена и депресирана британска авторка на криминалета, търси вдъхновение в отдалечена вила. Безгрижната и витална Джули, която попада на същото място, по същото време, обаче най-малко се нуждае от тишина и спокойствие. Едната се крие зад черните си очила (Шарлот Рамплинг), а другата – без комплекси  излага на показ младото си тяло (Людивин Сание). И така до  момента, когато се случва… всичко, дори най-лошото..

Филмът донася Европейска филмова награда ’03 за най-добра актриса на Шарлот Рамплинг, награда в Банког ’03 – най-добър игрален филм, номинация за ”Златна палма” в Кан, номинации за Сезар – за Шарлот Рамплинг(най-добра актриса) и за Людивин Сание- поддържаща роля)

Режисьорът
Франсоа Озон
Франсоа Озон е роден в Париж през 1967. След като се дипломира със специалност “Кино” в университета, през 1990 влиза във филмовото училище ФЕМИЗ в департамент “режисура” . Озон е снимал на всички формати на киното - от Супер 8, през  множество видеопродукции, 16 мм до 35 мм. Много от късометражните му филми са били селекционирани по кинофестивалите. “Акция Истина” (Action Vérité) слага началото  на партньорството му с Фиделите Продюксион (Fidélité Productions.) През 1996 филмът му “Лятна рокля” (Une robe d'été) получава наградата Léopard de Demain  на кинофестивала в Локарно, а първият му пълнометражен филм “Ситком”(Sitcom) е представен на официалната селекция на Седмицата на международната критика, на фестивала в Кан през 1998.

За десет години режисьорът Франсоа Озон уютно се вмести в панорамата на френското съвременно кино. Убивайки бащите, идеализирайки жените, Озон  прочита персонажите си като отворена книга, като чудовищна игра, колкото вербална, толкова и психологическа. А същевременно киното на Озон е далеч от техническите фойерверки и специалните ефекти. Историите, които режисьорът разказва започват сякаш от нищото или от някакъв минимален инцидент – понякога криминален -  плод на мрачните ексцеси на чувствения, модерен дух.  Зрънце пясък, което заскърцва в колелото на рутинираното ежедневие, вкус на пясък, който зацапва условностите. Озон рядко е сантиментален и често достига до рафинирано прикрита жестокост и суровост, с молекула психологически садизъм. Всичките му филми залагат на силното присъствие на пола и сексуалността.  Този секс, който става неминуема част от нашето общуване и често съвпада с най-споделимото в него - очарователен, ”незрял”, романтичен…

Озон е забелязан още през 1993, докато учи във ФЕМИЗ.  Той  винаги работи по собствени правила. Късометражният му “Малката смърт” (La Petite mort) обиколи света, но слава и награда му донесе “Лятна рокля” (Une robe d’été ). И го изстреля много нагоре, нагоре в  надеждата за ново френско кино. В “Ситком”(Sitcom), представен на официалната селекция на седмицата на Международната критика на фестивала в Кан през 1998, Озон иронично изследва едно хедонистично поколение, депресирано, разтърсено из основи, непознато, което просто изсипва на масата своите проблеми. Подобно на Алмодовар , Озон има особено отношение  към жените и това се вижда и с просто око – по-добре ги снима: Ана Томпсън (използва актрисата-фетиш на Амос Колек в ролята на травестит), Шарлот Рамплинг, Изабел Юпер, Катрин Деньов. Оставаме с усещането, че има непрекъсната жажда да ги идеализира пред камерата си, дори когато е амбивалентен спрямо тях (“Les Amants Criminels”).

Мистерия в “Капки вода върху пламтящите камъни” (Goutte d’eau sur pierres brûlantes), призрачност  в “Под пясъците” (Sous le sable), врящ музикален бульон в ”8 жени” (8 femmes) – разбираме че Озон може всичко. Под купола на трагедията, светлините на образите се кръстосват. Преходът е неусетен – от  подтиснатото желание, през съблазняването, до фантазията. Чувствата са действие при Озон.

”Басейнът”
Откъде тръгнахте за да направите “Басейнът”
След мащабния си опит с “8 жени”, първото нещо, което ми се прииска бе да се върна към по-интимното кино, което ми е по-близко с простотата си, с камерността на персонажите. Естествено исках да работя с актриси, които вече познавам, актриси с които отношенията ни са обиграни и лесни.  Веднага си помислих за Шарлот Рамплинг, с която направих “Под пясъците” – прекрасен начин за запознанство. В първоначален вариант ролята на Людивин я мислех  като роля за момче- съответно ми трябваше актьор. Но си казах, че ще е по интересно да изследвам връзките между жените,  доближавайки се до модела на героините  на Катрин Деньов и Еманюел Беар в “8 жени”. Така в “Басейнът” сблъсках Рамплинг със Сание, не само като майка/дъщеря, но и като поколения актриси. Пък и на Людивин Сание съм и длъжник, защото в “8 жени” й обръщах най-малко внимание. Сега я поглезих – с ролята на  секси-маце. На Людивин  й трябваше добър психотренинг, за да влезе в кожата на Мерилин дьо Сюд..

Да се върнем на “8 жени” и прословутата “любовна” сцена между Катрин Деньов и Фани Ардан. Бихте ли ни разказал повече?
“8 жени” си заслужаваше да се заснеме само заради тази сцена. Знам, че Катрин Деньов бе щастлива от  партньорството си с Фани Ардан – двете се харесват и се уважават. Мислехме, че сцената ще бъде по-трудна. Напротив. На площадката вече не бяха осем, а само две актриси  Имахме достатъчно време. Всичко стана през смях, секси, и все пак – бе заснето с реверанс към Трюфо.

Имахте ли проблем с тази сцена в други страни, където е показван филма?
В страните където се изповядва ислямът искаха да отрежат сцената с целувката. Аз отказах, но не можем да проверим всички въртени копия по света. А пък американците искаха да отрежат сцената с убийството на бащата – пълен идиотизъм!

“Басейнът” е създаден по същия принцип: жените са затворени в къщата…
Историята обаче е друга. Тук става въпрос за една английска писателка Сара Мортън, която се затваря във вила в Южна Франция, за да може да се вдъхнови за новата си книга. Нейната суха личност, труден характер, подтисната сексуалност е в опозиция с тази на младото момиче – витална, слънчева, разкрепостена, отракана. Докъде ще доведе тази най-вече психологическа конфронтация – до преливането естествено.

Как създадохте персонажа на Сара Мортън (ролята на Шарлот Рамплинг)
Сара е много далеч от личността на Шарлот Рамплинг, но се надявах да стане като  в “Под пясъците”- Образът на Мари се хранеше от личността на Шарлот Рамплинг в предишния ми филм. И тук трябваше да стане същото нещо. Ролята на Сара съм я писал за нея.  С Паскал Шаван – костюмографа на филма, разглеждахме снимки на Патриша Хайсмит, Рут Рендъл, и жени от тоя сорт, които имат нещо много мъжко в излъчването, и за които животът е спрял някъде в 70-те години. Точно така си представях Сара Мортън. Шарлот я прие. Съгласи се да отреже косите си и да отиде на 100% в посоката на ролята. Естествено, в хода на филма Сара ръзцъфтява и намира своя израз на женственост . Става по искряща, по-лъчиста и светла. За мен Шарлот е  актриса, която е великолепна и в най-ежедневните си жестове. И не страда от нарцисизъм.

Какво представя басейнът според вас?
Всеки може да съзира какъвто и да е символ в басейна. Често снимам водата, най-вече океана, като го асоциирам с душевното разголване, което предизвиква определена мъка. Басейнът е много изкуствено нещо.  Природата му е една такава… “пластмасова”. Има още един аспект – затваря водата. Басейнът е противоположността на океана. Басейнът е кино екран, върху който персонажите от филма ми прожектират чувствата си. На Сара Мортън (Шарлот Рамплинг) й трябва много време докато влезе в басейна. Тя не може да го направи, докато Жули (Людивин Сание) не я провокира. И тогава басейнът става краят. Людовин Сание е пълната противоположност на Шарлот Ремплинг…  
В “8 жени”  Людивин интерпретираше момичето, което всъщност е “нереализираното, в нероденото момче”. Тук исках нейната женственост да експлоадира.  Тя трябваше да се подготви и чисто физически за ролята – да отслабне и да си стегне тялото. Предупредих я: ще те снимаме често гола и трябва да бъдеш вярна на тялото си. На нея й хареса да се промени, бе удоволствие да играе сексапилна, агресивна и същевременно инфантилна.

Актрисите
Шарлот Рамплинг
Родена 05.02.1945 близо до Лондон, тя дебютира в киното през 1965 г. във филма на Ричард Лестър “Кнак”. Шарлот Рамплинг се свързва не само с големите филми, в които е участвала, но и с големи фигури от киното. Лукино Висконти я режисира в “Залезът на Боговете”, 1969); Дърк Богард е неин близък приятел – двамата си партнират в скандалния за времето си “Нощен портиер”(1973, на Лилиана Кавани). През 1974 Джон Бурман я взима в Zardoz, през 1980 - Уди Алън в Stardust memories. Пол Нюман и Мики Рурк снимат до нея във “Вердикт”(1982, на Сидни Люмет) и “Ангелско сърце” (1987, на Алън Паркър). Рамплинг е работила и с доста френски режисьори – като Патрис Шеро (“Плътта на орхидеята”, 1975), Клод Льолюш (“Да живее животът!”, 1984), Жак Дере (“Умираме само два пъти”, 1985). Ролята на Рамплинг, която предизвиква най-голям шум сред кино средите, обаче е при азиатски режисьор. Легендарният Нагиса Ошима превръща актрисата в лудо влюбена в маймуна жена, във филма си “Макс моя любов” (1986).

“Как се прави мистерията Рамплинг?”.Казват – малко от погледа, щипка топъл глас с акцент, хубава фигура… Обаче не става ей така. Тайната алхимична връзка според мен е другаде. Тя се получава, когато има дистанция, скромност и желание да вървиш по други, неутъпкани пътеки. Всичко това, явно несъзнателно се смесва в мен. Аз не го търся, не го разбирам, не задавам въпроса “защо?”- казва актрисата.

Людивин Сание
Родена на 3 юли 1979 в  Ла Сел-Сен-Клу, Франция. На 20 години за първи път се снима голяма роля в киното, във филма на Франсоа Озон “Капки вода върху пламтящите камъни”, по пиесата на Фасбиндер. И става негова постоянна актриса  За "8 жени”, където Сание играе ролята на най-малката , актрисата получава приза “Роми Шнайдер”, номинация за "Сезар" и приз от Берлинския кинофестивал, поделен наравно между осемте актриси от филма.
Французойката започва да се учи на актьорство още като дете, в “Y.D. Hieronimus Drama School”. После постъпва в Драматичната Консерватория. Тогава започват и първите й изяви в киното, телевизията и театъра. Работила е с Паскал Тома в "Les Maris, les Femmes, les Amants", с Дина Кюри в "Децата на века", където партнира на Жулиет Бинош и Беноа Мажимел (познат от “Пианистката”); Сание е  и до Клаус Мария Брандауер в “Рембранд”.
През 2003  излизат два филма с нейно участие - “Басейнът” на Франсоа Озон и “Малката Лили” на Клод Милер.
За Озон актрисата казва “Винаги се чувствам като по-малката сестра на Озон”.