"Огледало с две лица" с блясъка на Ню Йорк

Огледало с две лица” е сниман изцяло в Ню Йорк, където се развива действието. Използвани са главно забележителни места като “The Monkey Bar”, магазинът “Bloomingdale”, “Reebok Spa”, както и Колумбийския университет, една забележителна триетажна къща на 57-ма улица, “Tavern on the Green” и Сентрал Парк.

“Ние пресъздадохме блясъка на Ню Йорк, не мръсотията”, казва сценографа Том Джон, удостоен с награда “Еми” за работата си с Барбра Стрейзанд върху ранните й телевизионни спектакли. “Хората, които живеят живота си в приятно обкръжение, също имат проблеми.

Бляскавата реалност си има своите зрители и аз мисля, че хората ще продължавата да искат да виждат небостъргачите на Манхатън.” Много филмови специалисти от Ню Йорк, Кънектикът и Ню Джърси са наети за филма, както и много нюйоркски артисти. Важно е да се отбележи участието на Тейна Елдж - една от звездите на “Metro-Goldwyn-Mayer” през 50-те. Тя е жената, която представя професор Грег Ларкин на колегите му от Колумбийския университет  при премиерата на новата му книга. Всеки филмов екип се сблъсква с уникални по своято същност проблеми. Първоначалната загриженост на Барбра Стрейзанд, както и на другите големи кинематографисти, снимащи в Манхатън в този момент, се отнася до времето. Тази история обхваща четири сезона, а е снимана във вихъра на най-тежката зима напоследък - тази от 1995/1996 г. Друг необикновен аспект на продукцията е, че режисьора също играе и продуцира. Джеф Бриджис, който е най-близо до Стрейзанд при всичките и занимания около филма, е изумен: “Аз никога не почувствах, че играя с режисьора. Тя беше самата Роуз всеки път, когато камерата се насочеше към нея. Освен това тя имаше тази невероятна способност да вижда цялата сцена и всички участници - а това не ти е необходимо по време на снимките. После, веднага след като приключим, тя знае всичко, което се е случило - кое е било идеално и какво трябва да се промени.

Изумително е.” Отговаряйки на настойчивите въпроси за работата си с легендарната Барбра Стрейзанд, Бриджис казва: “И като режисьор, и като актриса, тя е толкова способна, всеотдайна и любознателна. Да прави филм за нея е като танц. Тя ти помага да почувстваш ритъма, да вярваш на партньора си и да играеш без усилие. Като бе ли си малко дете и си играеш с приятели. Ние говорехме много за това, което трябваше да заснемем. Доста често нашите дискусии бяха в музикално отношение - ритмите, инструментите, баланса, хармонията, дори дисонанса. Трябва да благодаря на две жени за голямото преживяване - На Барбара за това, че ми предложи ролята, и на майка си за това, че настоя да я приема. Тя е романтичка и заяви много твърдо, че трябва да приема предложението. Тя просто хареса сценария.” Бащата на Стрейзанд - Емануел, се вижда на снимки като бащата на Роуз. Той е играл заедно с Лорън Бакол (майката на Роуз във филма) в някои от най-успешните й филми през 40-те години. Режисьорката е поканила много от предишните си партньори да се присъединят към творческия екип. Изпълнителният продуцент Цис Корман е работил над четири филми със Стрейзънд , между които “Nuts” (1987, реж. Мартин Рит) и “Принцът на приливите”, а операторът Анджей Бартковяк е снимал “Nuts”. Сценографът Том Джон е работил в два от ранните телевизионни спектакли на Стрейзънд - “Barbra In Central Park” и “My Name Is Barbra”, за които той получава награда “Еми”.

Монтажистът Джеф Уърнър е работил с нея върху четири филма и е режисирал документалните сцени от концертното турне на Стрейзанд за НВО. Марвин Халмиш - нейният пианист във “Funny Girl” на Бродуей, е режисьор и аранжор на нейното рекордно концертно турне през 1994 година и на телевизионния спектакъл “Концертът на Барбара Стрейзанд”, донесъл му две награди “Еми”. Той е и носител на две награди “Оскар” за класическия филм на Барбара Стрейзънд и Робърт Редфорд “The Way We Were” (1973, реж. Сидни Полак).