За живота и кариерата на Барбра Стрейсънд

11.07.2001 г.
За живота и кариерата на Барбра СтрейсъндБарбра Стрейсънд е режисьор и продуцент на “Огледало с две лица” и играе главната роля - Роуз Морган.

Стрейзанд: името, което предизвиква интригуваща представа за несравнима артистичност, противоречивост, мистерия и магия в шоу бизнеса. Една от наистина най-надарените музикални актриси, тя определя себе си като “актриса, която пее”.

В този критичен момет от несравнимата си кариера, звездата, носител на “Оскар”, може да бъде определена като “кинематографист, която и играе, и пее”. “Огледало с две лица” е третия й игрален филм, след успеха на “Yentl” (1983) и “Принцът на приливите” (1991). Не е изненадващо, че хоризонтите и продължават да се разширяват. Никога непочиваща на своите стари лаври, тя подхранва, преосмисля и подчертава своя уникален статус със смелите си творчески достижения, които са й донесли много награди. В резултат на това тя е единственият човек, отличаван неведнъж с “Оскар”, “Еми”, “Златен глобус”, “Грами”, “Cable Ace” и “Peabody”, както и с награда “Томи” за звезда на десетилитието.

Нейните постижения в киното са внушителни. Тя е още съвсем млада звезда на Бродуей, в телевизията и в музиката, когато отива в Холивуд - едно пътуване, което тя прави изцяло по своя инициатива. Най-напред играе във “Funny Girl” (1968, реж. Уилям Уайлър), като повтаря ролята си, превърнала я в лицето на Бродуей. Рядко някой е правил толкова обещаващ кино-дебют. Тя е удостоена с “Оскар” за най-добра актриса за 1968 година, както и със “Златен Глобус” и наградата “Звезда на годината” на Националната асоциация на собствениците на киносалони. Следващите й два големи филма също са вдъхновени от мюзикъли - хитове на Бродуей. През 1969 г- тя се снима в “Хелоу, Доли!” (реж. Джийн Кели), а на следващата година - в “On a Clear Day You Can See Forever” (1970, реж. Винсънт Минели). После тя участва в “The Owi and The Pussycat” (1970, реж. Хърбърт Рос), заедно с Джордж Сегал, който също играе в “Огледало с две лица”. През 1972 година тя се снима в друга популярна комедия - “Какво става, докторе?” (1972, реж. Питър Богданович), последвана от “Нагоре по пясъчния ров” (1972, реж. Ървин Киршнър) - първият филм на нейната компания “Barwood Films”. Направен в сътрудничество с “First Artists” - голяма продуцентска компания, в която тя е партньор, това е един от първите забележителни филми, който разказва за едно зараждащо се феминистко движение. През 1973 година незабравимия “The Way We Were” (реж. Сидни Полак), и донася отново номинация за “Оскар” за най-добра актриса. През следващите две години тя се снима в “For Pete’s Sake” (1974, реж. Питър Йейтс) u “Funny Lady” (1975, реж. Хърбърт Рос). Следващият й филм е “A Star Is Born” (1976, реж. Франк Пиърсън) - първият игрален филм, в който тя самата отдава енергията и проницателността си като продуцент. Този филм и донася втори “Оскар”, спечелен в неочаквана категория. Тя получава наградата за любовна тема от филма - “Evergreen”, което я прави първата композиторка, наградена от Академията за киноизкуства и науки.

През 1979 година тя участва и копродуцира “The Main Event” (реж. Хауърд Зийф). Две години по-късно взема участие в “All Night Long” (1981, реж. Жан-Клод Трамон). През 1968 година, когато тя едва е завършила първия си филм, прочита един интригуващ разказ от Исак Башевис Сингер, озаглавен “Yentl, the Yeshiva Boy” и се надява да го превърне във втория си филм.

Петнадесет години по-късно, като резултат от нейната тържествуваща страст, упорство и репутация във филмовия бизнес, мечтата й се сбъдва. Сниман в непознати чужди места, амбициозният (а според някои невъзможен), проект отбелязва първия голям филм, в който една жена изпълнява изключително сложна роля - тя режисира, продуцира, написва сценария, играе главната роля и пее. “Yentl” печели пет номинации за “Оскар” през 1984 година и една награда - за оригинална музика на Мишел Льогран, както и “Златен глобус” за най-добър мюзикъл. За режисьорския си дебют Стрейзънд е наградена със “Златен глобус”. (Това е една от единадесетте й награди “Златен Глобус”.)

Музикалната романтична драма “Yentl” е за една смела млада жена, която открива, че нищо не е невъзможно, щом зависи от сърцето и ума. Тази история възхвалява жените, които се стремят да изявяват способностите си, без да се обвързват с традиционните ограничения. Високобюджетният проект разширява хоризонтите пред другите режисьорки. Стрейзанд е невероятно стриктна при избора на художествен материал. Тя не се снима в нов филм до участието си през 1987 г. в “Nuts”(реж. Мартин Рит).  Заедно с чудесните си партньори, тя играе умна жена с тежък, антисоциален характер, дължащ се на трудно детство. Тя е и продуцент на силната драма, написала е и музиката. От тогава до 1991 г. Барбра не прави нов филм.

Първият и следващ проект е “Принцът на приливите” - един от най-харесваните филми в последните години. Тя отново се изявява като тотален автор, като режисира, продуцира и играе главната роля - на психоаналитичка от Ню Йорк, оплетена в мрежата от тайни на едно южняшко семейство. Разкриващ семейните взаимоотношения и последствията от травма в детството, “Принцът на приливите” е екранизация на бестселъра на Пат Конрой (издаден и у нас). Въпреки че шоу-бизнесът изобилства от слухове за враждебност между автори и режисьори, които снимат техните творби, Конрой написва посвещение на копие от своя роман: ”На Барбра Стрейзанд: Кралицата на приливите. . . ти означаваш много. . . но си също и голяма учителка. Ощастливи ме, приемайки го с такава сериозност и любов. . . Никога няма да забравя, че ти ми върна обратно “Принцът на приливите” като дар”. Филмът се приема изключително добре и от зрителите, и от критиката. Той получава седем номинации за “Оскар”, включително и за най-добър филм. Стрейзанд става третата жена, номинирана за най-добър режисьор от Режисьорската гилдия в Америка.

“Огледало с две лица” е шестнадесетият филм в кариерата й. И то каква кариера! Удивително надарената и преуспяла актриса, режисьорка, социална активистка и филантроп, е родена на 24 април в Бруклин, Ню Йорк, от родители Даяна и Емануел Стрейзанд. Мистър Стрейзанд - уважаван учител, умира когато дъщеря му е едва на петнадесет месеца. Като отлична ученичка в бруклинската гимназия “Erasmus Hall”, тя завършва доста млада, включва се смело и без чужда помощ в шоу-бизнеса, печелейки прослушване по пеене в малък манхатънски клуб. Същата тази вечер се заражда ненадминатата кариера и горещия култ към Стрейзанд. Бързо печелеща все повече пламенни почитатели, уникалната изпълнителка привлича вниманието на музикалната индустрия на престижни прояви като “Bon Soir” и “Blue Angel”. С първата си поява на Бродуей като омразната мис Мармълстейн в “I Can Get it For You Wholesale”, тя получава широка известност. Удостоена е с наградата “Poll” на Нюйоркската драматична критика през 1962 година и с номинация за награда “Тони”.

Дебютният и албум през 1963 година за “Columbia Records” става най-продавания албум на певица за годината и й донася две от осемте й награди “Грами” - за албум и певица на годината. Тя е най-младият носител на тези две награди. “The Second Album”, както и “The Third Album”, постигат златен успех, последван от “People” - който отново е номер едно и й донася следващата награда “Грами” за най-добра певица. Притежаваща един от най-редките гласове в музикалната история, тя остава най-успешната и най-дълго задържалата се на върха музикална актриса. Тя е избрана от всички най-големи бродуейски примадони, за да играе ролята на покойната велика комедийна актриса Фани Брайс в пищната продукция на Бродуей “Funny Girl”. През 1964 г., в момента, в който завесите се вдигат, шоуто и звездата в него стават безспорни хитове. Две седмици по-късно момичето от Бруклин се появява на корицата на списание “Time” - място, което рядко се отрежда на актьори, особено толкова млади. Критикът Уолтър Кер пише: “Всеки знаеше, че Стрейзанд ще стане звезда. И ето че стана”. За второто си шоу на Бродуей тя печели втора номинация за Наградата “Тони”. Тя повтаря триумфа си с “Funny Girl” в Лондон, където критиката й отсъжда награда за най-добра главна роля в мюзикъл за сезона 1965/66 година. Безспорен успех е десетгодишният договор, който тя подписва със CBS за продуциране и участие в ТВ шоу-програми. Той е резултат на постоянния й стремеж към качество, което бързо става неин отличителен знак. Договорът й осигурява пълен артистичен контрол - нечуван за никого дотогава, толкова млад и без опит в телевизията. Първият спектакъл ”My Name Is Barbra” през 1965 година е определен като “кулминационна точка в американския шоу-бизнес”.

Печели пет награди “Еми”, включително и една лично за звездата. Четирите спектакъла, които следват, включително незабравимия “Color Me Barbra”, постигат изключително висок рейтинг и критична оценка. Двадесет и четири години по-късно първите два са пуснати на видео и стават най-продаваните касети. Между дузината й албуми и записи “The Broadway Album” се радва на особен интерес и става номер едно, донасяики й три номинации за наградата “Грами” и невероятно, осмата й награда Грами за най-добра певица. Последвалият “Back to Broadway” е само един от шепата записи, който става номер едно по продажби в първата седмица от пускането си. Между попмузиката, шоу-програмите, рока и баладите, тя дори записва класически албум озаглавен “Classically Barbra”, който също печели куп номинации. Тридесет и седем от албумите й са оценени като златни. Двадесет и един са получили платинен ранг, а седем - мултиплатинен. Тя още е на върха след тридесет и три години в попмузиката. Преди изборите през 1968 година, тя представя първия си пълнометражен концерт на живо, за да събере средства за кандидати, защитаващи социалните й възгледи. Представен пред нейни гости в калифорнийския й дом “Barbra Streisand - One Voice” жъне огромен успех в ефира на телевизия НВО. Събраните от нея пари помагат за избирането на петима кандидати и променят баланса на силите в Сената на САЩ. Над седем милиона печалби от шоуто са използвани за благотворителност чрез фондацията на Стрейзанд.


Фактически всеки аспект от концертното й турне поставя рекорд в шоу-бизнеса. Двадесетте и шестте й представления са първите й платени концерти  от почти три десетилетия, тъй като всичките й спектакли от 1966 година насам са били благотворителни - за социални и политически цели. Над един милион телефонни молби са натрупани през първия час от продажбата на билетите. Събрани са 10,25 млн. долара за благотворителност - пари за крайни нужди във всеки район. Над три милиона долара отиват за организации за борба срещу СПИН. Филмът на “Barbra Streisand: The Concert” - най-голямото музикално събитие в историята на НВО, печели пет награди “Еми”, “Peabody” и три награди “Cable Ace”. Записът става платинен, изключителна рядкост за двоен албум. Чрез своята филмова компания “Barwood Films”, тя продуцира “Serving in Silence: The Margarethe Camermayer Story” с Глен Клоуз и Джуди Дейвис за телевизията. Тя е изпълнителен продуцент на забележителната история по истински случай, която печели три награди “Еми”, шест номинации за “Еми” и престижната награда “Peabody”. През 1982 г. тя печели Наградата “Commitment to Life” от Организацията за борба срещу СПИН в Лос Анжелис и Наградата на Програмата за правата на Американския граждански народен съюз. Речта й през 1995 г. в Харвардския университет, спонсорирана от “John F. Kennedy School of Government”, има ненадминат успех. През същата година “Brandeis University” й присъжда докторска степен по изкуство и наука. Други нейни дейности извън шоу-бизнеса са например дарението на 24-акровото й имение в Малибу за планинската служба по опазване на горите в Санта Моника. Днес, Барбра Стрейзанд от киното, телевизията и музиката, се пренася в сферата на политиката, филантропията и академичността. Като истинска ренесансова жена тя дълго е била известна като човек на изкуството от най-висок клас. Въпреки че е печелила званието “легенда”, много пъти, тя продължава да търси нови предизвикателства за разнообразните си дарби. И, учудващо, тя все още влага изключително свежа сила, страст и поглед при всяко ново усилие. Тя просто е истнски гений.
Copyright © 2024 Dir.bg.