Нед Кели и легендата

Бандата на Кели е част от австралийския фолклор, превърната в символ на борбата срещу английското владичество от края на XIX век. Тази легенда звучи фатално още от самото начало. В Австралия - страна заселена от каторжници и безимотни, в северозападна Виктория, в края на 70-те години на XIX век, ирландците са считани за хора втора ръка. Особено от нахаканите представители на закона – местните полицаи. Един избягал кон се превръща в препъни камък за младия Нед Кели и оттам насетне той винаги изглежда виновен, дори когато не присъства на местопрестъплението.
“Бандата на Кели” е доста любопитен филм.

За българите, които не сме чували за легендарния австралийски разбойник Нед Кели (чиито дръзки удари продължават впрочем само две години) това е просто филм. Но за разлика от кинописите за американски анти-герои като Били Хлапето, историята на Нед Кели има откровен обществено-социален привкус, а той самият се оказва жертва на системата. Почти като в древногръцка трагедия братята Кели са избрани от съдбата да бъдат разбойници.

Нед, брат му Дан и двама техни приятели – все ирландци, са буквално принудени да “хванат гората”, а когато убиват трима полицаи вече няма връщане назад. Естествено тяхната общност ги провъзгласява за герои срещу своеволията на полицията и въпреки че за главите им е отредена награда, никой не ги издава. Никой, освен един младеж, който не се интересува от парите, а се тревожи за живота на приятеля си Джо – един от бандата. И това е краят на края (защото началото му е сложено още с онзи избягал кон).


Хийт Леджър е доста любопитен в ролята на Нед Кели и по нещо напомня за изпълнението си в “Патриотът”, но на един следващ, по-зрял етап. А мрачната слава и чувството за вина на персонажа му го сближава с Хари от “Четирите пера”. Орландо Блум като Джо Бърн е достоен партньор. И само Джефри Ръш в качеството си на командващ специалната част на Нейно Величество, изпратена да залови бандитите, не получава достатъчна възможност за развихряне на своя талант.

“Бандата на Кели” е нещо като филмова балада, едновременно героична и тъжна, натуралистична и митологично неприкосновена.

Нет Фокус