Елате на Терминалът. Скоро.

В родната страна на Виктор Наворски избухва преврат, докато той е на борда на самолет, летящ към Щатите. При кацането му на американска територия документите му се оказват невалидни и Виктор е “заклещен” на летището докато ситуацията в родината му се изясни.

Как го прави? Ето първата мисъл, която идва в съзнанието на зрителя по време на прожекцията на “Терминалът”, лежерна комедия, чиято единствена амбиция е да даде възможност на Стивън Спилбърг да си почине. Без съмнение това е най-малко амбициозния му филм от “Изгубеният свят” насам и при все това е откровен успех.

Творбата изглежда скромна, но и в най-кратката сцена, чрез най-дребната идея, режисьорът внушава нещо. Нещо напълно невидимо, но постоянно присъстващо, една малка магия - умението, с което той ни разказва тази проста, трогателна история. “Терминалът” е поредното доказателство за безграничния талант на своя автор.

От създаването на един свят, клонящ към сюрреализъм до филигранното послание, последната творба на майстора не се скъпи на идеи и умело въвлича зрителя в магията на филма.
Изхождайки от една на пръв поглед скромна като потенциал ситуация, Спилбърг и екипът му успяват да създадат уникален свят.

Както подсказва името му “Терминалът” е конструиран около един микрокосмос, с неговите протагонисти, малки вътрешни интриги и собствен живот. С пристигането си персонажът на Виктор Наворски привнася нещо фантастично в този свят. Обявен за “гражданин от никъде”, превъзходно превъплътеният от Том Ханкс герой, открива Америка, учейки се да живее чрез находчивост. С единия крак здраво стъпил на земята, разказът, нито за миг не изпада в безсилие, а умножава вдъхновението на ситуациите.

“Терминалът” излъчва оптимизъм, който все пак е реалистичен по отношение статута на имигрантите в САЩ, както и спрямо гледната точка на американците към чужденците.

Нет Фокус