Пускането на змиите

“В първата Анаконда аниматорите бяха в основата на нещата. Но с основната част от компютърно генерираните създания оттогава, новия филм би могъл, чрез по широкото използване на CGI да накара тези огромни влечуги да се движат като живи, казва продуцента Хара. По отношение на възможностите на CGI, светът днес е по-различен в сравнение с времето, когато направихме първия филм, преди седем години. Екшънът с тези змии е доста по-добър от всичко, което тогава можеха да направят. Много е зрелищно всичко, което тези хора успяха да направят.

Режисьорът Дуайт казва, че процесът по разработването е бил доста сложен. Той започва със скици и рисунки направени от художник. “Ние внимателно наблюдавахме анаконди, питони и много други видове змии, за да преценим, какви очи, зъби, глава и звуци ще ни свършат работа. Не искахме да изглежда като някое морско чудовище – исках да бъде максимално реалистична, трябваше да има и по-умно от действителното изражение на анакондата, да бъде по-жива и активна. Така че направихме някои промени, които я правеха да изглежда като мислещо създание.”

“Но зрителите няма да видят само един основен хищник създаден с помощта на визуални ефекти,” казва Литъл, “Едновременно с това, аз заснех огромно количество кадри с истински анаконди и целият този материал е включен във филма. Не вярвам че зрителите ще могат да направят разлика между истинските змии и създадената с компютри змия.

Литъл беше много конкретен в онова, което иска от главния отговорник по визуалните ефекти Дейл Дъгуид. Създанието трябва да бъде базирано на естествената природа, а не да бъде сюреалистично или както казва Дъгуид, със сигурност перфектната CGI змия е такава, че не можете да я различите от истинската. И това е сериозно предизвикателство.

Петнайсет метровата змия има стотици ребра, мускули и органи, които можете да видите през милионите люспи. Тези люспи се движат по различен начин в зависимост от посоката и формата, в която се огъва тялото. Всичко по змията е много динамично. Така че, да имитираме това създание беше много комплексна задача.

Използвахме комбинация от технологии – естествено много разчитахме на CGI,  но също така и на изкуствени компоненти.

Макар че само чрез CGI можем да възпроизведем скоростта и силата на такова огромно животно.

Литъл и Дъгуид обсъждат дали змията трябва да има “самоличност”, но Литъл e категоричен, че не трябва. ”Това е машина с мъничък мозък, който казва основно: “Какво има за обяд?”, обяснява Дъгуид. “Тя просто се появява в кадър и решава кого ще изяде първи.

Никога не съм се спъвал в 15 метрова анаконда в мрака, но ако се случи, със сигурност щеше да ми изкара ангелите. Всичко, което трябваше да направим, беше да поставим животното в контекста на играта на акгьорите и внезапната уплаха, която изпитваха.

Покрай цялата работа по създаването на ужасяващата змия, режисьорьт Юджийн Бърд Литъл знаеше, че е много важно да провокира и дразни зрителя, карайки го да очаква появяването на змията. “Но в кой момент?”, казва Литъл , “ние построихме добра основа, на която да изкарваме ангелите на публиката.”