Създаването на една древна армия

Стоун изисква пълна точност в детайлите при създаването на костюмите и декорите във филма, както и при заснемането на бойните сцени. Капитан Дейл Дай, един от най-изтъкнатите военни експерти, работили във филмовата индустрия, който е и дългогодишен сътрудник на Оливър Стоун, е нает да обучи Колин Фарел и другите главни участници в бойните сцени. В продължение на един месец актьорите тренират усилено бой с мечове, стрелба с лъкове и прашки, хвърляне на копия и езда.

“Аз не тренирам актьори”, категорично заявява Капитан Дай. “Аз обучавам хора, които стават войници, но имат и актьорски талант. Тези хлапета се появяват при мен и първото нещо, което научават е, че има по-важни неща от самите тях. Научават се да живеят с други войници и да изпълняват общи мисии. Задачата ми беше да ги превърна в истински македонски воини”.

Едно от най-големите предизвикателства за участниците във филма е обучението по езда. Македонците са яздели без седла и стремена, което е трудно дори за най-изкусните ездачи в днешно време. Треньорът по езда Рикардо Круз Морал и испанският му екип от специалисти обучават актьорите да яздят първо на седла, след което ги махат и тогава започва същинската работа. След това екипът е обучен как се язди с оръжие, което се използва в битка, а това никак не е лесно, особено при пясъчните бури, които често се разразяват по време на снимките.

13-годишният Конър Паоло, който изпълнява ролята на малкия Александър, също тренира при Морал. Паоло трябва да се подготви изключително добре за сцените, пресъздаващи първата среща, а след това и укротяването на дивия жребец Буцефал, с което героят му Александър спечелва така мечтаното одобрение на баща си. Паоло е израснал в Ню Йорк и няма представа от езда. Той тренира ежедневно в продължение на два месеца и до момента на започване на снимките вече язди като истински македонски принц.

Ключов момент при обучението на актьорите, каскадьорите и статистите е работата по пресъздаването на т. нар. “фаланга” – военно формирование, измислено от Филип и по-късно усъвършенствано от Александър Велики. Една фаланга се състои от 256 мъже, разположени в квадрат от по 16 човека на една страна, които са организирани в почти непробиваема формация.

Дай споделя: “Тактиката на фалангата е толкова добра, че тя се превръща в основна бойна единица в продължение на повече от 150 години. Единствените, които успяват да я победят, са римските легиони. Посредством нея Александър се сдобива с много силен и устойчив, но същевременно гъвкав елемент на бойното поле”.

Освен  реалистичното пресъздаване на навиците и поведението на воини, живели преди хиляди години, актьорите трябва да участват в две епични битки.

“Работихме с Дай цял ден”, спомня си Фарел, който започва тренировките в САЩ и Испания шест седмици преди официалния тренировъчен лагер. “След това всяка вечер той ни изнасяше лекции за стратегията и тактиката на Александър, разказваше ни за различните битки, които е водил и ни обясняваше начина на мислене на воина. Определно станахме по-здрави физически, което беше от изключителна важност, защото първата сцена, която заснехме, беше битката при Гавгамела, която беше трудна за всички нас”.

За сцена на бойните действия е избрана част от Мароканската пустиня. Филмовият лагер, който се изгражда на това място, е внушителен, като в него има няколкостотин представители на Кралската мароканска армия, които подпомагат снимките.

Вихрушки от прах, отчаяни ръкопашни схватки и грохот на конски копита пресъздават на екрана величието на битката при Гавгамела, в която Александър постига почти невъзможното, като побеждава 250-хилядната персийска армия на Дарий  само с 40 хиляди души пехота и 7 хиляди души конница. Дарий напуска безславно бойното поле, а победата отваря вратите на македонците към Изтока и затвърждава статуса на Александър като жива легенда.

“Оливър искаше реализъм”, подчертава отговорникът по каскадите Гари Пауъл. “В никакъв случай не искаше да има преувеличение, каквото е характерно за приключенските романи например. Ако търсиш реализъм, си наясно, че индивидуалните схватки не могат да продължат много дълго, особено при оръжията, които са били използвани в онези времена”.

Историкът Робин Лейн Фокс не е само свидетел на възстановяването на македонската конница с нейното пълно бойно снаряжение, но и участник в самия филм, защото ангажиментите му включват участие в щурма на Александър срещу персийците.

“Оливър и неговият екип се погрижиха всички да са въоръжени с точни копия на оръжията, които наистина са били използвани, както и да покажат на екрана най-важните военни маневри при битките”, отбелязва Фокс. “Резултатът е една наистина страховита схватка, отличаваща се със забележителна автентичност. По мое лично мнение бойните сцени от този филм могат да се използват от училища и университети в часовете по история, защото дават идеална представа за развитието на действията, за кръвта и хаоса, но най-вече отразяват епичния мащаб на случилото се”.

Операторът Родриго Прието заснема битката с два екипа, използвайки общо осем камери, които да покрият целия периметър на бойните действия. Прието споделя, че той и Стоун не искат нещо, което да изглежда като направено в днешните модерни времена. “Оливър искаше образите да подсилват усещането, че зрителят наистина е там, на мястото на битката, да му позволяват да почувства, да помирише, да получи усещането за време и пространство, така че подходихме много субективно към всичко, свързано с операторската работа. Всяко решение, засягащо нещо от стила на пресъздаване на събитията, беше подчинено на онова, което изпитва Александър в даден момент”, казва той.

Тук става въпрос и за мащаб, защото в битката през 331 г. пр. н. е. са взели участие около 297 хиляди бойци. Независимо, че при снимките са използвани над 1000 статисти, по-късно се налага отговорникът по визуалните ефекти Джон Шийли в продължение на месеци да работи върху кадрите, за да увеличи броя на участниците посредством компютърна техника. “За нас беше истинско предизвикателство да създадем истинска армия, която се сражава под силното обедно слънце”, споделя Шийли. “Ефектите в един мрачен фантастичен свят не биха били толкова сложни, докато ние трябваше да включим в картината и пръстта и пясъците на реалния свят”.

Втората забележителна битка, пресъздадена във филма, е тази в Индия, когато Александър и воините му са посрещнати от негостоприемен пейзаж и лошо време, както и от слонове – огромни животни, каквито никога на са виждали до този момент.

Целият екип на продукцията пътува до Тайланд, за да заснеме тези сцени.    Снимките са в Централната ботаническа градина на Фу Каи – гъста гора на 130 км от Банкок, която временно трябва да бъде променена от дизайнера на продукцията Ян Руелфс и неговите колеги. “Не можехме да снимаме в истинска джунгла,”, пояснява той, “така че трябваше да направим такава в градината. Снимахме по време на сухия сезон в Тайланд и се наложи да поливаме частта от градината, която използвахме, в продължение на три месеца”. След края на снимките паркът е в същия вид, в който снимачният екип го е заварил.

Както и в Мароко, правителството на Тайланд щедро осигурява истински местни войници за бойните сцени. “Това беше едно много интересно интеркултурно преживяване”, споделя Капитан Дай. “Точно бях приключил с мароканската армия и трябваше да се захвана с тайландската. Те бях чудесни и научиха всичко много бързо, независимо, че ги обучавахме на тактики и използване на оръжия от преди 2 300 години”.

Дай се сблъсква с някои предизвикателства на обкръжаващата среда, които вероятно и самият Александър е преживял. “Проблемът, който Александър среща в Индия е, че фалангите е трябвало да се разпаднат, за да могат да заобикалят различни препятствия и дървета. Когато той е използвал фалангите на равен и чист терен, както е при Гавгамела, тяхната сила е била непобедима. Тук обаче е различно и това се вижда при битката в гората”.

Индийските сили във филма използват бойни слонове. Никъде другаде по света слоновете не са на такава почит, както в Тайланд. За обучението им екипът се обръща към нарочен специалист на име Сомпаст, който докарва общо 30 животни за снимките в Ботаническата градина.

Така, както е описана битката, се оказва необходимо слоновете да извършат някои доста сложни действия. Дай, Гари Пауъл и Сомпаст прекарват близо два месеца в усъвършенстването на възможностите им, като ги тренират и за съвместните снимки с конете.

“Един слон ще направи това, което иска да направи”, отбелязва Дай. “Те не се вълнуват особено дали ще постигнат това, което искаме от тях, но ние попаднахме на невероятни животни. Те бяха добре тренирани и много интелигентни”. Стоун добавя: “С конете работехме доста по-трудно, с изключение на Буцефал, който по принцип е много спокоен. В един от ключовите моменти на снимките обаче, той влезе в двубой с един от слоновете, изправяйки се на задни крака срещу него, без каквато и да е следа от страх. Този кадър от филма е напълно истински, без никаква компютърна намеса”.

При заснемането на битката в гората, което трае две седмици и половина, нито хора, нито животни получават някакви наранявания. “Страхотни са”, споделя ентусиазирано Стоун за дебелокожите си актьори. “Изглеждаше така, сякаш наистина се забавляват”.

При подготовката на филмирането на битките в “Александър”, специалистът по оръжията Ричард Хуупър е ангажиран с изработката на огромен арсенал, използван от македонци, персийци и индийци. Понякога се налага Хуупър и екипът му да въоръжават по 1 500 войници на ден, което изисква създаването на над 12 000 предмета – щитове, мечове, лъкове и стрели. Повечето оръжия са от истински метал, а копия от пластмаса са  изработени за сцените, в които има езда.