Начала, краища, среди

"Closer” се занимава с факта, че в любовта ние помним началото и края, а сме склонни да си редактираме средата. Филмът повдига интересни въпроси -- как наистина помним случилото си и как в действителност ни изглежда животът?'" - Режисьорът Майк Никълс

Драматичната комедия на Патрик Марбър "Closer" дебютира в Лондон през 1997 г. с възторжени отзиви и печели наградата Лорънс Оливие/БиБиСи за най-добра нова пиеса и Наградата на лондонските критици. Последвалата бродуейска продукция бе номинирана за награда Тони за най-добра пиеса и спечели Наградата на нюйоркските критици за най-добра чуждестранна пиеса. След това бе поставена в повече от 100 града по цял свят и на 30 различни езика.

Авторът описва “Отблизо” като"любовна история". Разбира се, става дума и за други неща –сексуална ревност, заглеждането на мъжете, лъжите, които казваме на тези, с които сме най-близки, как се виждаме през очите на другите. Но в крайна сметка е простичка любовна история. И както в повечето любовни истории, нещата се объркват”.

“Заглавието”, твърди авторът, “е отворено за интерпретации. Исках нещо двусмислено, което носи настроение, без да затваря възможностите, съдържащи се в историята”.

Преди седем години продуцентът Джон Кали (по онова време президент на Sony Pictures Entertainment) за първи път прочел пиесата на Марбър и "полудял по нея", както казва сам. "Забележителен документ за нашето време, остроумен, извънредно романтичен и много опасен – и аз мисля, много важен".

Това, което заинтригувало Кали и ръководствота на Sony Pictures в лицето на Ейми Паскал било остроумието на Марбър и хапливата, акуратна дисекция на романса в съвременния свят. "В основата на текста на Марбър е сложната заплетеност на отношенията, в които началото се цени много високо, всичко е много вълнуващо в процеса на влюбване и човек се пристрастява”, казва Кали. "Човек може да стане зависим от първите трепети на влюбването, а това е навик, който не се преодолява лесно. В пиесата, Марбър прави проницателни коментари – едновременно духовити и забавни. Хуморът е винаги осведомителен и понякога сърцераздирателен".

Когато Кали и Паскал се срещнали за първи път с Марбър и изразили желанието си да превърнат пиесата му във филм, той не се съгласил, спомня си Кали. "Той не ни обърна много внимание и отказа да ни продаде правата – имаше основание -- защото ние още не можехме да му кажем кой ще прави филма".

За щастие, години по-късно, след успешната бродуейска постановка на пиесата, режисьорът Майк Никълс започнал да се интересува от проекта. Както повечето възторжено приети напоследък адаптации на пиеси като "Wit" и "Angels in America”, “Отблизо” подхожда към интимните теми с хумор комплексност. Никълс решил, че това отношение ще бъде много подходящо и за филмовата адаптация, а структурата на пиесата е напълна кинематографична с интересните и цялостни главни герои и с личностните промени в течение на историята.

Никълс изглеждал идеалния режисьор за проекта, заради общите страни с някои от предишните му филми, включително и прочутите драматични комедии “Абсолвентът”, “Кой се страхува от Вирджиния Улф” и “Carnal Knowledge”, в които демонстрира интуицията си относно отношенията между половете.

Отвъд специфичния подход на Марбър, според Никълс динамиката на отношенията между мъжете и жените, към която се обръща авторът "е центърът на нашия живот на Земята. За това са повечето шеги, за това са повечето романи, за това е по-голямата част от музиката. Това е – ако търсим по-добра дума - животът. И той е безкрайно интересен".

Пътят на проекта направил пълен кръг, когато Никълс се обърнал към Кали да финансира работата по филма. Двамата мъже са най-добри приятели повече от 40 години. Те се познават от времето, когато Никълс бил част от известната комедийна група на Никълс и (Илейн).

Кали е продуцирал през 1970 г. адаптацията на Никълс на класическия роман на Джоузеф Хелър “Параграф 22”. По-късно те работили заедно и над хитови филми като “Postcards from the Edge”, “Остатъците от деня” и “Клетка за птици”.

"Когато Майк дойде при мен, му казах, че съм луд по тази пиеса, а аз, разбира се, винаги съм бил луд и по работата на Майк", казва Кали. "На сцената и на екрана, той винаги е имал великолепната способност да видоизмени писаното слово в драма по начин, който може да накара сърцето ви да спре за момент".

Това, което прави пиесата “Отблизо” толкова естествено подходяща за екранизиране, според Никълс, е фактът, че "е разказана така, както хората помнят нещата - по телескопичен начин – на части, които влизат една в друга". Освен това, добавя той, интимните моменти в творбата на Марбър стоят по-добре на екрана, отколкото на сцената. "Трудно се представя интимност на живо пред публиката, докато в киносалона зрителят е сам в тъмнината с героите, което в много отношение е по-подходящ начин за възприемане, когато става дума за теми като интимност, секс и любов".

Марбър бил въодушевен от идеята на Никълс да режисира филмовата версия на неговата пиеса и бил поканен да напише сценария. Драматургът е много доволен от създалата се близка творческа връзка между него и режисьорът, който "искаше от мен да остана верен на пиесата. След като веднъж взехме решение да разкажем историята по начин много близък до този, по който е разказана на сцената – в достатъчно дълги времеви епизоди – се заехме с рязане, пренаписване и реконструиране на определени епизоди".

"Да се работи с Майк е фантастично удоволствие", продължава Марбър. "Голям късмет е, че имах възможността да уча занаята от такъв майстор. Освен това, кетъринга във филма на Никълс беше отличен”.

Тематично, Марбър смята, че “Отблизо” не дава морални оценки на поведението на героите, и позволява на зрителя сам да си състави мнение. "Аз не съм загрижен кое тук е “добро” и кое “лошо””, казва той, "нито пък раздаваме присъди на героите. Това си го правят те сами. Как се държат и какво е поведението им изобщо не е моя моя работа. Публиката ще ги види такива каквото са, и едни хора ще са на едно мнение, други на друго, но и едните и другите ще видят и научат нещо истинско. И ще се посмеят пътьом”.

Сценарият запазва язвителното остроумие от пиесата, преплитащите се истории на две двойки, или това, което продуцентът Кали Брокау нарича "шахматната дъска на отношенията между двама мъже и две жени, които включват състезанието между двамата мъже за всяка от жените в различен период от време”.

Изпълнителният продуцент Силия Костас добавя: “Това е изпълнена с надежда история, в която героите се примиряват със себе си и се променят по много интересни начини. Те научават нещо, което е най-важното в живота... и във филмите”.