"Фантомът от операта" - петнадесетгодишното сътрудничество по създаването на филма

Тази година Андрю Лойд Уебър, режисьорът Джоуел Шумахер и Уорнър Брос представят “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА”, дългоочакваната филмова адаптация на едноименния мюзикъл.

Феноменалната постановка на Андрю Лойд Уебър по романа на Гастон Леру, има общи световни приходи в размер на 3,2 милиарда долара. От премиерата на продукцията на 9 октомври 1986 г. в Лондон в Театъра на Нейно величество на Уест Енд до момента, този толкова популярен мюзикъл е гледан от около 80 милиона зрители, като са изнесени над 65 000 представления в над 18 страни по целия свят. През август 2003 г. шоуто отбелязва 7-хилядното си представяне пред публика. “Фантомът” е отличен с над 50 големи награди, сред които три награди “Оливие”, седем награди “Тони” и др.

Първото представление на Бродуей е през януари 1988 г., като “Фантомът” се превръща във втория най-дълго задържал се на сцена мюзикъл в света, след “Котки”. Пищната филмова адаптация на режисьора Джоуел Шумахер, така дълго чакана от почитателите на завладяващата история, слиза от театралната сцена, за да ни разкрие един романтичен свят, изпълнен с прекрасна музика, интригуващи обрати и драматизъм, които със сигурност ще пленят новото поколение кинозрители.

Романът на Леру, който е публикуван за първи път през 1911 г., е вдъхновил безброй телевизионни и киноверсии. Той разказва историята на обезобразения музикален гений, живеещ в катакомбите на Парижката опера, който е обсебен от младата си муза Кристин. “Версията на Андрю представя Фантома повече като трагично влюбен и чувствителен романтик, а не толкова като чудовищно създание, предизвикващо ужас”, отбелязва Шумахер. “Тук любовната история между двамата е подсилена и доста по-развита, отколкото в оригиналната версия ”.

“Фантомът” е много специална за мен част от кариерата ми”, казва легендарният продуцент и композитор Уебър, благодарение на когото можем да видим на сцените по целия свят “Исус Христос Суперзвезда”, “Евита”, “Котки”, “Сънсет Булевард”. Самият той е отличен със 7 награди “Тони”, 3 награди Грами, Златен глобус и Оскар (за “Евита”).

След като поставя “Фантомът” на Бродуей през 1988 г., композиторът се свързва с Шумахер с идеята за заснемането на филм. “Още тогава смятах, че Джоуел има невероятен усет към визуалното, като начинът, по който използва музиката във филмите си, е изключителен”, припомня си Уебър. “Едно от най-приятните неща при работата с него е, че има невероятно ухо и че разбира как музиката развива историята”.

По време на развода си със звездата от мюзикъла Сара Брайтман, която изпълнява ролята на Кристин и е муза на композитора при създаването на мюзикъла, Уебър решава да отложи филмирането на историята. През следващите няколко години Шумахер работи по други проекти, сред които “Батман завинаги”, “Време да убиваш”, “Пропадане” и “Телефонна клопка”.

Съдбата се оказва благосклонна едва през декември 2002 г., когато двамата стари приятели се срещат на вечеря в Лондон и Уебър прави предложението да обединят усилията си върху продукцията. “Тъкмо бях приключил поредица от по-експериментални филми, които бяха нещо различно от типичните хитови заглавия, с които хората свързваха работата ми в миналото”, казва Шумахер, имайки предвид “Осем милиметра”, “Вероника Герен”, “Телефонна клопка”. “Работил съм в много жанрове, но не и в областта на мюзикъла. Това беше сериозно предизвикателство за мен и точно това ми хареса”.

Шумахер споделя, че героите са онова, което първоначално го привлича в този необичаен проект още през 1988 г. “Една от причините да превърнем тази трагична любовна история в част от културата си е това, че всеки от нас се идентифицира с Фантома”, смята режисьорът. “Той е олицетворение на това, което хората смятат, че другите не биха могли да обичат в тях. Това е един сърцераздирателен образ, също като Гърбушкото от Нотр Дам и Звяра от “Красавицата и Звяра”.

Режисьорът е убеден, че трябва да направи филма, защото “има милиони хора, които не могат да си позволят да гледат постановката в театъра, а и много хора не могат да посетят театър, в който тя се играе. Помислете за филми като “Уестсайдска история” или “Чикаго”. Колко хора са гледали тези мюзикъли и колко – филмите? Сега всички онези, които някога са искали да видят “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА”, ще имат тази възможност”.

При адаптацията на сценария Шумахер и Уебър навлизат още по-дълбоко в предисторията на някои от главните герои, като преплитат случващото се зад кулисите на операта в основния сюжет. “В мюзикъла ние се докосваме до детството на главния герой, но без да се връщаме посредством образи в миналото, както правим това във филма”, обяснява Уебър. “Това беше сериозна промяна, която прави Фантома много по-разбираем”.

“На сцената всичко е съсредоточено върху Фантома, Кристин и Раул”, продължава Шумахер. “Ние не само искахме да покажем на публиката как всеки от тях се е озовал в операта, но и да уплътним повествованието с историите на всички тези танцьори, певци, статисти, майстори на декорите”.

Шумахер отдава успеха на съвместната работа с Уебър на взаимното доверие и уважение между двамата, родило се в резултат на 15-годишното им приятелство.
“Разбираме се чудесно, тъй като аз се занимавам със създаването на филма, а той – на музиката”, обяснява той. “Като интелигентен човек, Андрю не претендира, че разбира неща, които всъщност не разбира. Той е специалист по музиката и съсредоточава изключителния си талант върху нея, като ми дава пълната си подкрепа и абсолютната свобода да правя онова, което смятам за най-правилно”.

Резултатите от дългоочакваната адаптация на този театрален феномен, имащ такова значение за Уебър, са наистина чудесни. “Визията и музиката във филма са великолепни”, отбелязва ентусиазирано композиторът. “Без да се отклонява от сценария на мюзикъла, той има по-сериозна емоционална тежест. Той не е базиран визуално на театралната постановка, но продължава да носи в себе си същия дух. Това е най-доброто, на което бих могъл да се надявам”.