"Фантомът от операта" - създаването на света на Фантома

Подобно на световноизвестното представление, на което се базира, действието във “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА” на Андрю Лойд Уебър се развива в Париж през 1870 г. – време на големи вълнения, невиждан разкош и огнени страсти. “Този период е златен, непокварен момент от историята”, отбелязва режисьорът Джоуел Шумахер. “Действието се развива точно преди прусаците да се озоват пред вратите на Париж и да започне френско-пруската война”.

Това време и характерните за него елементи, брилянтно пресъздадени в сценичната продукция на Уебър от покойната Мария Бьорнсон, трябва да бъдат представени по-реалистично и задълбочено във филмовата адаптация. Задачата да улови духа на времето и да го пресъздаде на екрана се пада на дизайнера на продукцията Антъни Прат.

“Почитател съм на работата на Тони от доста дълго време и имахме късмет, че успяхме да го ангажираме”, казва Шумахер за дизайнера, който има в кариерата си номинации за награди Оскар и Еми.

“Бях привлечен от филма, защото това е страхотен проект от гледна тока на дизайна”, споделя Прат. “Всяко нещо носи такава атмосфера, че е великолепно да правиш този филм, като същевременно работата беше огромно предизвикателство за целия екип, който се занимаваше с това”.

Вдъхновен от красотата и силата на декорите на Бьорнсон, Прат изучава произведенията на много художници от тази епоха и обикаля Паржката опера, за да си изработи романтична, широко скроено схема, по която да визуализира готическата романтика, лъхаща от историята, която разкава филмът.

Декорите на “Фантомът” са построени на осем етажа в Pinewood Studios, където в продължение на 40 седмици екипът на Брат използва 73 тона стомана, 15 000 литра боя, 140 км дървени трупи и 80 км скеле, за да вдъхнат живот на идеите си за дизайна на продукцията.

За Прат най-трудната част от работата е създаването на самата Опера – разкошния Парижки театър, обитаван от обезобразения музикален гений, който тероризира членовете на трупата, персонала и всички останали, които работят там.

Част от елементите са взаимствани от Парижката опера, която е най-големият оперен театър в света и е известна още като Опера Гарние, по името на архитекта, който я е създал – Шарл Гарние. Както Шумахер отбелязва, “Тя е много красива, но прилича на голяма общинска сграда и носи в себе си някакъв бюрократичен дух. Исках нашата Опера да носи топлина, да прилича повече на прелъстителна жена, отколкото просто на постройка”.

В допълнение на визуалните идеи на режисьора, Прат се опитва да съчетае блясъка на театъра с предчувствието за нещастие. “Бях пленен от тайнствеността и мистерията на цялата история”, казва той. “Исках да вплета усещането за нещо страховито във всеки декор”.

Визията на Операта представлява версия на Опера Гарние и нейното великолепие, но без да бъдат използвани тежки детайли. Екипът на Прат конструира театър с 886 места на две нива, украсен с позлатени фигури, в който дебелите пурпурни завеси от кадифе се спускат от прекрасната арка над сцената.

Един от най-забележителните детайли, който е от изключително значение и за самата история, е полилеят, украсяващ сводестия таван на операта. В сюблимния момент на филма, разяреният Фантом запраща полилея върху публиката отдолу, подпалвайки цялата Опера. Три различни полилея са изработетни за целите на продукцията: един за ежедневните снимки; един дубликат за сцената, в която се откъсва и пада долу; едни електрически полилей, служещ за заснемането на сцените, развиващи се през 1919 г.

Прат използва като отправна точка за дизайна на полилея формата и размера на този в Опера Гарние. “Той е великолепен, но върху него има доста излишен метал, а Джоуел искаше нашият да бъде главно от кристал и стъкло”, обяснява Пратн. “Нашият полилей прилича на този в Гарние, но е с повече кристал и по-малко орнаменти”.

Полилеят, който е заснет в повечето сцени, е с дължина 4,5 метра и височина 6 метра, тежи 2,2 тона и струва над 1,3 милиона долара. За украшение му служат над 20 000 кристала Сваровски. Известни с красотата и съвършенството си, кристалите Сваровски присъстват в най-популярните интериори в света, сред които са Метрополитан Опера в Ню Йорк и Версайския дворец в Париж.

Конструирането на полилея отнема 4 месеца, а сглобяването му продължава 4 дни в  Pinewood Studios, след което е окачен на тавана, който е допълнително подсилен, за да издържи тежестта му. Таванът на декора на Операта е направен, след като полилеят е закачен.

Защеметяващият маскен бал е във фоайето на театъра. Поради ограниченията на пространството, свързани с удобството на снимките, Прат пресъздава величието на фоайето на Гарние в хоризонтален вариант, за разлика от оригинала, където разположението е вертикално.

“Добавихме към разположението на истинското фоайе още едно ниво, извиващи се стълби, както балкони с орнаменти, провокативни статуи, мраморен под и стени, покрити с огледала”, разказва дизайнерът на продукцията. По идея на режисьора, светът зад кулисите на Операта е пресъздаден в Северния тунел на студиото – място, което обикновено не се използва за снимки, но което чудесно придава на сцените автентичната атмосфера на сервизните помещения и гардеробните.

Близостта на тунела до главните сцени на студиото позволяват на Шумахер и на оператора Джон Матисън (“Гладиатор”) да движат камерите безпрепятствено между онова, което се случва в театъра, около него, на сцената или в коридорите, както и зад кулисите.

“Докато правех проучванията си във ръзка с филма, открих, че на таваните на Парижката опера са живели около 750 човека, които са работили там”, споделя Джоуел Шумахер. “Представих си колко бохемски настроени артистични хора са дошли от целия свят, за да станат част от този театър. В мюзикъла действието е съсредоточено между тримата главни герои, докато във филма ние водим публиката в света, който съществува зад кулисите, като вплитаме малки лични драми в повествованието”.

Покривът на театъра е декор на романтичната, но и доста зловеща сцена, в която Раул предлага брак на Кристин, без да подозира, че Фантомът се спотайва в сенките близо до тях и че е наранен и разярен от това, което той приема като предателство на любовта и отдадеността си към Кристин.

Прат иска покривът “да е романтичен и красив, но и страховит”, затова го украсява с огромни статуи, подобни на тези, които Гарние поставя върху Парижката опера и които са вдъхновени от самата епоха, свързана с творчеството на автори като Роден. Дизайнерът наема общо 14 скулптура, които да изработят статуите за цялата Опера, както и за гробището, което става арена на драматичния сблъсък между Раул и Фантома.

“Имахме голям късмет, че успяхме да открием толкова талантливи хора, които работят в такъв академичен стил”, смята Прат. “Без техните великолепни качества нямаше да можем да изработим тези невероятни декори, чийто успех беше тясна свързан с качествата на скулптурите”.

Посещението на Кристин на бърлогата на Фантома, намираща се в дълбините на Операта, е метафора на трансформацията на младото наивно момиче в разкошна жена, докато е запленена от мрачния омагьосващ чар на наставника си.

Прат отдава нужното уважение на направеното от Мария Бьорнсон, която пресъздава пътуването на Кристин като пътешествие с гондола, управлявана от Фантома, което преминава през няколко заключени врати и накрая ни разкрива фантастична пещера, превърната в нещо като пристанище. “Решенията й са брилянтни за театралната постановка, но за филма се наложи да създадем истински неща и трябваше наистина да построим всички места, през които Кристин преминава при пътуването си”.

За началните кадри от този епизод Прат създава дълъг извиващ се коридор и пищни вити стълби. Колкото по-надолу слиза Кристин, толкова по-богата, но и зловеща става архитектурата. По осветените само с фенери влажни стени има  водоливници с фантастични фигури, гротески и разпадащи се театрални плакати.

Стълбището води до мястото, на което е закотвена лодката на Фантома. Той кара Кристин да запее, а когато гласът й се извисява, сякаш с магия от водата изникват запалени свещи, които ознаменуват пристигането й в леговището му.

Колкото повече свещи запалва Фантомът, толкова повече се разкрива от неговото обиталище – покрити с прашни чаршафи огледала, големи свещници, подредени около музикален орган, както и второ помещение, в което има огромно тъмно легло, покрито с балдахинени завеси.

Атмосферата на леговището му, едновременно красива, зловеща и секси, е контрапункт на суетата и пищността на Операта. “Концепцията ми за това пътуване беше да започне с разбираема и приемлива архитектура, след което нещата да стават все по-странни и озадачаващи, колокото по-надолу слизаме”, обяснява Прат. “Предизвикателството се състоеше в това да превърнем всичко видяно в съвкупност от особената атмосфера на различните части на театъра, като, разбира се, черешката на тортата беше жилището на Фантома”.

Опера Гарние е построена над подземна река, която и до днес формира изкуствено езеро под театъра, така че Прат решава да създаде воден свят, който да е достатъчно подходящ за скривалище на Фантома. Построен е специален резервоар за вода, който да поддържа поне 60 сантиметра вода в леговището и още един, който да осигурява допълнителна дълбочина.

Прат и неговият екип изработва и декорите на трите представления, които трупата на операта изнася във филма и които са много важна част от сюжетната линия. За римския епос “Анибал” дизайнерът използва много златно и червено, докато за комичната опера “Il Muto” цветовете са бледорозово и синьо, като придават лекота на декорите. Последното представление – “Триумфът на Дон Жуан” е оригинална опера, дело на Фантома. За нея са използвани пурпурно, черно и тъмнокафяво, като страстта и силата на историята са подчертани визуално посредством вити стълби, две кули, мост и обръчи от огън.

“От гледна точка на Фантома, цялата идея на “Дон Жуан” е да бъде капан”, обяснява Шумахер. “Това е последният му отчаян опит да спечели Кристин. Самата опера е опасна, мрачна и силна, като манията му към Кристин. Той организира така хореографията, че в кулминационния момент тя да застане на моста, от където ще бъде примамена и после хваната в капана”.

След заснемането на действието, развиващо се в Операта през 1870 г., дизайнерският екип променя декорите, за да пресъздаде атмосферата на същото място, но вече през 1919 г., когато театърът е западнал и тъне в разруха. Кадрите са черно-бели и това допълнително подсилва контраста с яркия разкош в дните на най-голямата слава и популярност на Операта.

“Очукахме статуите, направихме всичко да изглежда старо, разпрахме завесите и посипахме всичко с прах”, разказва Прат. “Мисля, че птиците, излитащи от дупките в тавана, бяха чудесна идея”.