"Фантомът от операта" - костюми и дизайн

Костюмите в постановката на Андрю Лойд Уебър “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА” отразяват великолепието на времето, в което се развива действието – 70-те години на 19 век в Париж. Режисьорът Джоуел Шумахер се обръща към Александра Бърн, номинирана няколко пъти за Оскар за блестящата си работа върху няколко филмови заглавия, сред които “Елизабет” и “Хамлет”.

“Изключително много уважавам Алекс”, казва Шумахер, който самият е бивш дизайнер на филмови костюми. “Всеки, който може да облече по този начин жените в “Елизабет” в епоха, в която във външния им вид няма нищо секси, е истински талант. Тя се отличава с необикновен и много съвременен поглед върху облеклата. Това е, което харесвам в нея”.

Бърн и нейният екип създават над 300 костюма за амбициозния проект в шивашките ателиета в Лонодон и Pinewood Studios, а други 2000 са преправени, след като са събирани из цяла Европа.

“Най-приятното при съвместната работа с Джоуел е това, че винаги е наясно какво точно иска”, споделя Бърн. “Визуалната концепция според неговото виждане трябваше да следва тази на филма “Леопардът”. Костюмите в този филм са невероятно красиви и находчиви. Облеклата там не робуват на историческия период и не са това, което аз наричам “музейни одежди”. Те са просто част от самата история”.

След като се запознава с идеите на режисьора, Бърн потегля за Париж, където се впуска в изследване на света на Опера Гарние, която е прототип на Операта от филма, както и на порядките и облеклата, характерни за града в онова време.

При пресъздаването на този исторически период, дизайнерката трябва да осигури визуалната цялост на героите, някои от които участват в три опери, два балета и един маскен бал в рамките на филмовото действие. Освен това, за разлика от мюзикъла, филмовият проект представя и живота, кипящ зад кулисите, което изисква изработването и на всекидневни облекла, които правдиво да се вписват в  случващото се отвъд сцената.

“Действието на филма преминава от диалог между двама герои в многопластов сюжет с множество участници, за да се върне отново към първоначалната си схема. Основното беше да се намери баланса с любовната история, като същевременно публиката да не бъде разсейвана с маловажни неща, попадайки в този свят”, обяснява тя. “В същото време всички тези костюми трябваше да бъдат удобни за носене, така че имаше доста изисквания, които се налагаше да изпълним”.

Може би най-голямото предизвикателство е дизайнът на облеклото на Фантома, за когото Бърн трябва да изработи гардероб, излъчващ мистерия, обаяние и опасност, гардероб за човек, който често се крие в мрака. “Отправна точка за работата ни беше силуетът”, споделя Бърн. “Трябваше да проверим как ще изглежда костюмът в движение, формите, които се получават и начина, по който изглеждат. Разработването на облеклото беше съобразено с фигурата на Бътлър, като проверявахме как всяко едно нещо стои върху него”.

Може би най-важният елемент от външния вид на Фантома е маската му, която, както и грима, който актьорът носи под нея, трябва да бъдат наново изработени като концепция за филма, където публиката за първи път ще види отблизо обезобразеното лице на Фантома и онова, което използва, за да го прикрие.

Физическите деформации на главния герой са другото нещо, което трябва да бъде пресъздадено достатъчно реалистично, но по начин, който не отблъсква зрителите. “Не целяхме да направим някаква ужасяваща гротеска”, отбелязва Бърн. “Важното беше да представим истинския човек зад маската. Искахме зрителите да видят красотата му, гнева и уязвимостта му”.

Гримьорката Джени Ширкор, която е наградена с Оскар за работата си върху “Елизабет”, изработва грима на Фантома, в съответствие с физическото му състояние на отхвърлен от обществото изрод. От лицето на Джерард се снема отпечатък и на базата на него се изработва желатинова маска, която се поставя обратно върху него в продължение на около четири часа.

Визията, избрана за младата Кристин, поднася на екипа друг тип предизвикателство. “Почти не можем да видим Кристин в собствените й дрехи”, казва Бърн. “Тя постоянно е облечена в сценични костюми. Да представиш успешно външния вид на някого, който през цялото време е облечен в нещо различно от собственото си облекло, е много трудно”.

В съревнование с Фантома за сърцето на младата певица е виконт Раул де Шани, който е неин любим от детските й години. “Идеята на Джоуел за визията на Раул беше като на провинциален джентълмен, романтичен и уравновесен”, описва Бърн героят, чиято роля се изпълнява от Патрик Уилсън.

Един от образите, чийто дизайн е много забавен като процес на изработка за Бърн, е Ла Карлота – примадоната на Операта, в която се превъплъщава Мини Драйвър. “Много е забавна, защото е широко скроен характер”, отбелязва Бърн, която, както и Мини Драйвър е висока почти 1,80 метра.
“Харесва ми да обличам високи жени, а и работата с Мини беше фантастична, защото тя наистина разбира дрехите и начина, по който те трябва да стоят на тялото й”.

Зашеметяващия тоалет, който въплъщава идеята на Карлота за ежедневно облекло, изисква използването на необичайно много материал. За него са необходими общо 27 метра пурпурна коприна. Според Бърн това количество се налага не само заради на ръста на Мини Драйвър, но и заради множеството драперии на роклята. “Освен това материите от този период не са така тежки, като днешните и затова се наложи да поръчаме толкова плат”, добавя дизайнерката.

Както и костюмите на главните герои, гардеробът на трупата, както и на управителите на Операта, са стилизирани образци на облеклото от онази епоха. На  външния вид на Мадам Жири – ръководителката на балета, чиято роля се изпълнява от Миранда Ричардсън, Бърн придава топлота, нежност и леко бохемско излъчване.

В случая с двамата управители, Андре и Фирмин, дизайнерката подчертава разликите в характерите им посредством поставяне на акцент върху различията във физиката на всеки от тях. “Джоуел ми предостави два коренно противоположни образа, върху които да работя”, разказва Бърн за Фирмин и значително по-дребния му партньор Андре. “Стеснихме панталоните на Андре и ги подгънахме малко и така доста променихме визията на фигурата му, която иначе е наистина чудесна”.

Бърн създава костюмите и за участниците в постановките, които се играят на сцената на Операта, стремейки се “да бъдат по-различни от тези в истинския живот”. Дизайнерката изработва свои собствени платове, като щампова десени върху различни материали, прагматично отбелязвайки, че “материите всъщност са най-трудната част от едно облекло”. “Може да имаш най-прекрасните идеи на света, но ако платът не се движи както трябва, или пък цветът, моделът и кройката са неподходящи, просто нищо няма да се получи”, добавя тя.

Първото оперно представление, изнесено във филма, е грандиозният епос от римско време “Анибал”. “Инструкциите на Джоуел за тази опера бяха облеклата да са подчертано плебейски и аз възприех идеята с отворени обятия”, шегува се Бърн, която купува една дължина прекрасен плат от 19-ти век, чийто десен е фотографиран и после свален върху евтино памучно трико, така че в крайна сметка се получават стотици метри материя, от която са изработени облеклата на хористите.

Гримьорката Джени Ширкор дава завършен вид на творенията на Бърн със смелите си решения по отношение на грима. “Искахме перуките и брадите на участниците в спектакъла да изглеждат така, сякаш наистина са изработени в работилниците зад кулисите на операта, без да притежават завършеността на реквизита, характерна за днешните времена. След това ги боядисахме в ярки цветове и това придаде допълнителен колорит на пиесата”.

Втората опера във филма, комедията от 18 век “Il Muto”, силно констрастира с “Анибал”. За нея дизайнерката и гримьорката използват по-бледа палитра, включваща розово, синьо и бяло, за да постигнат вида на “захаросани сладки”. Ефектът е подсилен от материите, които сякаш са обсипани с кристали, използвани от Бърн и нейния екип.

“Перуките по онова време са били огромни, а тази на Карлота я правеше да изглежда още по-висока и драматична”, споделя Ширкор. “Сценичният грим, който са използвали тогава, е гъст и натрапчив. В същото време Джоуел държеше всичко в “Il Muto” да изглежда красиво, така че беше много интересно за нас да търсим и намерим баланса между вида, характерен за Викторианската епоха и съвременната визия”.

Последното представление е авторското произведение на Фантома “Триумфът на Дон Жуан”. За него Бърн и Ширкор създават мрачна и стряскаща образност. “Дон Жуан” беше най-труден, защото всъщност дизайнът на произведението е на самия Фантом”, обяснява Бърн. “Опитахме се да се абстрахираме от всичко, което бяхме направили до момента. Стигнахме до идеята, че той би изработил костюмите на собствената си опера в стил “графити”. Те са доста брутални и не приличат на нищо друго, което може да се види във филма”.

За пищния маскен бал, който се провежда в Операта по повод на новогодишните празненства, както и на несъмненото изчезване на Фантома, Бърн избира цветове в палитрата на бялото, черното, сребърното и златното, които да подсилят великолепието на образите. “Този епизод предоставя на Фантома отлична възможност да се появи пред всички, целият облечен в златисто и пурпурно”, обяснява дизайнерката. “За Кристин избрахме розовия цвят, защото в този момент от историята тя е под влияние на неговото обаяние”.

Бърн изработва за близо двестате участници в маскарада диадеми, корони и бижута от същите камъни Сваровски, каквито са използвани за направата на прекрасния полилей в Операта.

Размишлявайки върху работата си по хилядите костюми, необходими за филма, Бърн споделя: “Никога не съм била толкова уморена от нещо, което съм вършила, както тогава. Мащабът и обхватът на направеното от нас бяха наистина огромни”.