Перфектният букет: Кастинга на „Отбивки”

С такъв интересен сценарий, с богати и сложни характери Александър Пейн се оказва “обсаден” от вниманието на някои от най-големите Холивудски актьори. Като режисьор и съсценарист на филма Пейн обаче решава да остане верен на оригиналната визия и за главните роли избира по-малко известни, “незвездни”астьори, които реалистично да пресъсздадат историята на двамата объркани мъже в разгара на кризата на средната възраст. “Нямам нищо против филмовите звезди” признава Пейн “но исках филма да създава усещане за огледално отражение на истинския живот, а това трудно може да бъде постигнато с невъобразимо красивите и известни звезди.”

И така започва търсенето на актьори които да създават усещане за истинност и същевременно да внесат комична нотка в сноите герои. В процеса на търсене изпъква главния образ във филма – Майлс, съкрушен от скорошния си развод, от неуспеха на кариерата си на писател и търсещ утеха във виното.

Създателите на филма са наясно че търсят актьор, които да съчетава образа на нещастник с хаплив език и предизвикващ симпатиите на публиката. И разбират че са го намерили в момента, в който Пол Джамати се появява на прослушването. Той вече е набрал популярност и одобрението на критиците с участието си в АМЕРИКАНСКИ РАЗКОШ. Когато Джамати започва да чете репликите, пред очете на екипа героят на Майлс добива плът и кръв.

“Веднага почуствах че Пол е най-най-подходящият за ролята, разказва режисьора Пейн. Мисля че добрите актьори са онези, които непрекъснато те изненадват. Всеки ден по време на снимките Пол ни изненадваше с нещо и беше чудесно да го гледаме как се превръща в Майлс.”

Майкъл Лондон напълно споделя мнението на Пейн: “Пол притежава онази рядко срещана способност да пресъздадава по изключително реалистичен начин слабостите на героя като остава симпатичен в очите на зрителите. Основното е да стигнеш до сърцата на зрителите и тогава те започват да му съчустват и искат той да успее. Знаехме че можем да разчитаме на Пол за това.”

Пол Джамати харесва своя герой, въпреки песимистичните му настроения, гневните изблици и склонността му да се проваля в най-желаните мечти и стремежи. “Да играеш Майлс беше изненадващо забавно, разказва актьора. “Въпреки някои крайно несимпатични постъпки, го намирам доста забавен, многопластов и всичко друго, но не и посредствен. Той има много комплекси и много сложни взаимоотношения – с Джак, с майка си, с бившата си съпруга и особено с Мая. Не бях играл такъв образ и ми беше много интересно.”

По ирония на съдбата, когато започва работа по филма Пол Джамати е абсолютен аматьор за всичко, касаещо виното.”Нищичко не знаех за виното, признава си той. Аз съм от онези, които не обръщат внимание какво пият, стига да е алкохол. Това което ме заинтригува беше не самото вино, а това каква важна част от същността на Майлс заема. За него е особено важно да бъде възприеман като изтънчен ценител и познавач на виното, въпреки че всъщност е един обикновен разведен, разкъсван от противоречия преподавател в колеж.”

Друг интересен акцент от образа на Майлс е приятелството му с Джак – рядко интимен портрет на мъжкото приятелство с всичките му особености и загадки. “Има  нещо от Лорел и Харди в тяхното приятелство, но и много ценни неща” разказва Джамати – Много хора имат подобни приятелства, започнали обикновено в колежа и макар да не се знае колко точно ще продължат, те са особено здрави. Например приятелството между Джак  и Майлс се основава на взаимното им допълване. Разбира се те имат своите конфликти, но Майлс “прихваща” от виталността на Джак, а той на свой ред от “земността” на  Майлс. Изведнъж живота им се променя, приятелството им също, а те не са съвсем подготвени за това.”

Пейн ни прави свидетели на най-интимните и прозаични моменти от живота на Майлс – пиянското му обаждане на бившата му жена, бягството му в банята в най-важния момент от първата му среща с Мая – всички онези акценти, които правят образа на Майлс истински, човечен и с това ни става особено близък.”

Може би най-смущаващата част от ролята на Джамати е представянето на връзката на Майлс с изкусителната сервитьорка Мая, изиграна от актрисата Вирджиния Медсън. “Бях убеден, че зрителите няма да повярват че жена като нея си пада по мъж като мен” – шегува се Джамати. “Но нейната Мая беше чудесна - у нея има нещо непринудено и земно и това много ме улесни.”

След успешния избор за ролята на Майлс за екипа на филма е истинско предизвикателство да открият подходящия Джак. “Бях виждал Томас на едно прослушване и реших че е идеален за ролята” - обяснява избора си Пейн. “Неговия хумор и мъжествената му красота, опита му в телевизията – всичко това го правеше чудесен избор за Джак.” Продуцентите са привлечени от чара на Томас – “Той е чаровник и лесно му се разминават разните прегрешения.”

За Томас ролята на Джак е истинско попадение. “С моя герой май имаме повече общи черти, отколкото въобще съм подозирал”- размишлява Томас -  ”Джак е в средата на 40-те, постигнал стабилност в професионалния си и личен живот, със сериозна връзка и предстояща сватба и ...готов лекомислено да рискува всичко въпреки неизменните последствия.

Чърч искрено се забавлява от някои черти на Джак - “Той наистина си вярва!Вярва на всичко, което изрича. Каквото и да му се случи, както и да го завърти живота, той си стъпва на краката си казва: Уау! Ето така го разбирам живота” и това може да е ситуация, коренно различна от предишния ден. Мисля че всички познаваме хора от този тип. Но Джак е толкова безрезервно убеден в истинността на чувствата  си, че е готов да заложи на карта всичко в живота си. По време на пътуването, той започва да подлага на съмнение всички свои ценности, на които преди 48 часа се е крепял целия му живот.

Чърч е на мнение, че пътуването завинаги е променило Джак и Майлс и то не без жертви. “Те научават основни житейски уроци, както и  неща за самите себе си и просто продължават нататък. Харесвам филми, които показват живото такъв, какъвто е.”

Когато Чърч и Джамати се срещат за първи път на снимачната площадка, помежду веднага се установява синхрон и партньорството им придобива точно такива нюанси, на каквито се е надявал режисьора. “Обикновено, когато се снима подобен филм за приятелство е добре да се направи едновременно прослушване, но аз бях сигурен че между тях ще се получи и се оказах прав. И Томас и Пол са невероятно забавни хора, със чудесно чувство за хумор и те и техните герои на екрана си пасват страхотно.”

Преди старта на снимките по идея на режисьора Пейн и продуцента Джордж Пара Чърч и Джамати правят пробни снимки и прекарват заедно по 10 часа на ден в един Сааб, в продължение на 3 дни. ”Още преди края на първия ден не им се излизаше от колата и ги слушахме как се смеят и шегуват. Все едно се познаваха от 20 години” – спомня си Пара.

Джамати обобщава: “Тамас и аз мигновено си паснахме. Той е един от най-забавните и умни хора, които съм срещал. Сработихме се мигновено, а това беше особено важно за да изглеждат героите ни реални и истински.”

Това магическо “сработване” важи и за актрисите, заради чиито героини Майлс и Джак  правят своите романтични “отбивки” – сервитьорката Мая и виночерпката Стефани. Пейн прави множество прослушвания за ролята на Мая, но в момента в който се появява Вирджиния Медсън, той е сигурен че тя е най-правилния избор. “Винаги съм я харесвал.” Продуцентът Лондон също си спомня за нейния избор – “Вирджиния е неописуемо красива, нежна, истинска и сърдечна – всички качества които Мая притежава. Нейната душевност/духовност и автентична топлота се сработват по онзи магичен начин с героя на Пол.”

За Медсън сценарият на ОТБИВКИ по-различен от всичко познато- “На места е толкова смешно, че те избива на плач, а други са толкова тъжни, че чак ти става смешно.” Медсън признава, че това което я е привлякло в образа на Мая е отсъствието на каквото и да било клише: “Това, което ми харесва у Мая е че успяла да се съхрани, въпреки всички удари на съдбата. И пред перспективата да прекара живата си в компанията на някой гадняр избира самотата.”

Медсън се изказва много ласкаво за отношението на Мая към Майлс – “Между тях се установява истинско приятелство. В началото за нея Майлс е тромавия писател, чийто размишления обича да слуша и който се чувства неудобно в нейно присъствие, но после се чуства привлечена от него...точно както мен.”

Не на последно място Медсън е привлечена от възможността да работи с Пол Джамати: “Той е талантлив и забавен актьор – веднага го почуствах близък, а аз харесвам това. Харесвам предизвикателствата и ми харесваше да научавам всеки ден по нещо от Пол. Мога да кажа, че след този филм и тази си роля се чуствам по-добра актриса.”

Карето, оформено от Пол Джамати, Томас Хейдън Чърч и Виктория Медсън придобива завършен вид със Сандра О в ролята на сексапилната, изоставена и невероятно отмъстителна Стефани, за чиято роля Пейн от самото начало има предвид собствената си съпруга. Продуцентът Майкъл Лондон одобрява напълно този избор – “Сандра е толкова освободена като актриса и лесно успява да убеди зрителя, че героинята и е достатъчно импулсивна и дива да се влюби в Джак. И може би точно затова зрителят е на нейна страна, когато тя научава истината и се нахвърля върху Джак .”

Сандра О от самото начало знае какво в историята е привлякло Пейн – “Това е една смешна, интелигентна и честна комедия,” разказва О – “Мисля че тази история изследва мъжката психика и подходите на жените за справяне с нея. Това е история за двама  абсолютно противоположни по характер мъже, които не могат да пораснат и се нуждаят един от друг за да оцелеят. Героите непрестанно си задават въпроса “какво направих с живота си и накъде отивам? ”

За Сандра най-неочакваното във филма е да стане част от групичката на четиримата актьори, така мистериозно свързани в магията  на приятелството. “Пол, Томас, Вирджиния и аз толкова силно се привързахме помежду си и нещо много интересно и истинско се случваше между нас и се проявяваше и между героите ни щом камерата започваше да работи.” Сандра завършва своите размишления за филма – “Не бих искала дори да се опитвам да му слагам име, но това което Александър засне като филм беше за четирима приятели, които съвсем спонтанно се наслаждават на компанията си и от това се получава нещо много специално.”