Петият елемент в „Отбивки”

Независимо от лъкатушещите отбивки на героите във филма, промяната в настроенията и атмосферата едно нещо остава непроменено – вино се лее от началото до края: червено вино, бяло вино, евтино вино и скъпо, вино, което сближава приятели, пренебрегвано вино и разбира се такова, запечатано с целувка. От великолепното Cheval Blanc от `61, изоставено да чака своя звезден час в шкафа на Майлс до Fiddlehead Sauvignon Blanc, което той споделя с Мая до възхваляваното от Стефани Richebourg, листа с вината в менюто на ОТБИВКИ би изкушило всеки ценител на виното.

Алекзандър Пейн е изкушен от идеята да направи филм за виното, защото смята, че то се е превърнало в много важна част от живота на мнозинството от обикновените хора, реабилитирано от остарялата представа за асоцииране с елитарност и снобизъм. Пейн с удоволствие наблюдава как отношението към виното се култивира и се превръща в лично удоволствие и част от културата на обикновения американец.  

“Американската вино индустрия успя наистина да демократизира виното", казва Алекзандър Пейн. - "Все повече хора посещават изложби, винени турове, така че не е необичайно за героя на Майлс, обикновен преподавател в училище, да бъде познавач на виното – всичко е въпрос на любознателност и желание.”

В света има много различни сортове грозде, но повечето сортове вино се базират на специфична селекция – например Кабернето - червено вино, известно с богатия си плодов аромат и високо съдържание на танин; Мерло – червено вино, леко за пиене и изключително популярно в цяла Америка; Пино – считано за първокласен винен сорт и ценено заради богатия букет от аромати; Шардоне – популярно бяло вино с плодов вкус; Совиньон Бланк – леко бяло вино с аромат на билки и считано за достойна конкуренция на Шардонето; и не на последно място – Ризлинг – полусухо вино, добиващо популярност като десертен сорт.

В долината Санта Барбара има чудесно съчетание на географски и климатични условия, което я е превърнало в най-големия винопроизводителен регион на Америка с хиляди акри лозя и безброй винарски изби. Пейн е любител на виното едва от десетина години и му липсват солидни познания за този регион и виноиндустрията като цяло.Така че той прекарва доста време в пътуване и запознаване със сортовете, които “участват” във филма.

“Научих достатъчно за да знам колко много не знам, казва Пейн. В същото време това вече не ме тревожи много. Познаването на виното е като йогата – можеш да я практикуваш без задължително да си учител.”

За избора на вино Пейн разказва: “Просто избрах виното, което харесвам или бутилирано вино, което съм харесал във винарната. Не се придържах към най-добрите, а към онези, които ми харесват най-много.”

На моменти близостта на местните винопроизводители и причина за възникване на деликатни ситуации. В една от сцените сценарият изисква Мая да опита Andrew Murray Syrah и да възкликне: “Мисля че са прекалили – прекалено многото алкохол надделява над плодовия вкус.” Проблемът се състои в това, че Джейн Ан Стюърт е отседнала като гост в къщата на производителя на виното. “Попитахме го дали има нещо против да използваме тази реплика и след известни перипетии той изненадващо се съгласи като каза: “Разбира се че нямам нищо против. Съгласен съм с вашата критика.”

По-голямата част от снимките са заснети в местните винарни и по-специално Фоксен, Калира, Фес Паркър и Санфорд. Бутилираното вино е от Sea Smoke, Fiddlehead Cellars и частната марка Highliner на винарната The Hitching Post’s.

Филмът не скрива и тъмнота страна на прекалената консумация на вино - в една трагикомична последователност от събития Майлс отчаяно иска да потуши мъката си с вино и надига кофата с вино, където се изсипва остатъкът от дегустираното вино. В крайна сметка виното е това, което го сближава с Мая, така както пътуването с Джак през долината на виното се превръща в пътуване към самия себе си.