В пустинята

“Думата “Сахара” означава пустиня”, казва Макконахи. “И тя действително е точно това – горещина и пясъчни бури. На където и да погледнеш, няма нищо; само ужасна жега.”

Част от продукцията е заснета на няколко места в Мароко, включително край езеро близо до Маракеш, но повечето сцени в пустинята са филмирани край Ерфуд – малко градче на прага на пустинята, до границата с Алжир.  

“Забележително е колко се е развила филмовата индустрия в този регион на света. Само преди 10 години никой не ходеше да снима там, а сега Мароко вече има история, свързана със създаването на световни мегапродукции”, отбелязва Айснър. “Хората тук са много отворени и отзивчиви по начин, по който само те могат. Например оказа се възможно да наемем 3 танка, 10 самолета и няколко хеликоптера. Местният екип беше изключително опитен и много, много трудолюбив. Хората наистина знаят какво правят.”

Маракеш е центърът на филмовата индустрия в страната, но някои сцени изискват да бъдат заснети на места, намиращи се далече от шумния град. Екипът открива идеалната снимачна площадка в малкия градец Ерфуд, в североизточната част на Мароко. “Градът е в пустинята. Там спиш като бебе”, казва Макконахи.

Рейн Уилсън разказва как се справя човек, когато е на такова далечно място: “Летиш от Лос Анжелес до Лондон, оттам до Казабланка, а от Казабланка – до Оуарзазат. Пристигаш там посред нощ след 24-часов полет. Улично осветление няма. Лягаш си и се събуждаш към 8 часа. Качваш се на автомобил и пътуваш 7 часа до Ерфуд. Градът е една от последните спирки, преди да стигнеш до пустинята. Край града има пост на Френския легион.”
“Толкова е красиво”, продължава Уилсън. “Има нещо хипнотизиращо в пустинята.”

За дизайнера на продукцията Алън Камерън, който е ветеран в професията, именно тази пустош и празнота превръща Мароко в идеалното място за снимки.  

Камерън е работил върху няколко големи екшъна преди това, сред които са двете части на “Мумията” и “Винаги ще има утре”. “Четирите пера”, в чийто екип също участва, също е заснет в Мароко. Всеки филм изисква нещо специфично като дизайн и “Сахара” не  прави изключение. Мароко много се различава от Мали, където се развива по-голямата част от действието, така че Камерън има доста работа.

“Превърнахме Рисани, малко градче близо до Ерфуд, в град, намиращ се в северната част на Мали”, разказва той. “Променихме витрините на магазините, като подредихме неща, които се продават в Мали, но не и в Мароко. Уверихме се, че такситата са боядисани в правилните цветове. Мароко няма пъстротата на Мали. Колкото по- на юг отиваш, толкова повече цветове има.”

Дизайнерът създава и голямата централа за слънчева енергия, зад чиито стени се крие мрачна тайна. “Изработихме някои от огледалата, а други са дело на компютърните специалисти”, казва той.

“Според сценария централата се охранява от база на Легиона”, продължава Алън Камерън. “Използвахме този до Ерфуд, като го префасонирахме за нуждите на продукцията – стени, които се срутват, порти, които биват взривени, хеликоптер, който атакува базата, изобщо – голяма забава.”
“Най-голямото предизвикателство за нас беше реката”, казва Айснър. “Историята изискваше наличието на пустинна река и река в джунглата. Намерихме няколко места, които използвахме -  едно в Аземур, друго край Маракеш и трето в южна Испания. Смятам, че отделните елементи си паснаха чудесно.”

Докато е в Испания, екипът заснема няколко епизода в Барселона, която е представена като Лагос, Нигерия. Градският природонаучен музей се превръща в нигерийски. “Имахме около 150 статисти в традиционни облекла”, разказва Камерън. “Смайващото в тази сграда е това, че тя изобщо не прилича на испанска. Според нас приличаше на сграда в Лагос. Тя просто носи такъв дух.”

Друг важен момент е свързан с нападението над отдалеченото селце Аселар. “То трябваше да бъде много, много изолирано”, споделя дизайнерът. “От друга страна, обаче, там трябваше да отиде огромен екип, така че в истинския живот нямаше как мястото да е такова, защото най-малкото до него трябваше да могат да пътуват камиони с техника, а се налагаше да има и подходяща площадка за кацането на хеликоптера.”

“Исках да открия място, от което героите да могат да наблюдават нападението”, добавя Айснър. “Построихме къща, която беше разположена точно на мястото, от което камерата следи действието.”

Камерън е натоварен със задачата да създаде и пещера, разказваща цялата история на племето туареги със скални рисунки. За него обаче, най-голямо предизвикателство си остава пресъздаването на местност във Вирджиния, САЩ. “Филмът започва с битка край река Джеймс”, посочва той. “Първо, разбира се, изработихме кораба, за да заснемем битката, а после го преместихме в пустинята.”

“Трябваше да го заровим в дюна, което на теория звучи лесно”, продължава той, “но когато се опитваш да изгребеш тонове пясък, за да направиш дюна, разбираш, че пясъкът ще се връща обратно отново и отново. Налага се извършването на сериозна строителна работа. Дори ходенето в пустинята е по-трудно, отколкото на нормален терен – разстояние, което се изминава за 15-20 минути, там отнема няколко часа.”

Независимо от факта, че пролетта в пустинята е хубав сезон – през нощта е студено, а през деня – приятно топло – през 12-те седмици снимки в Ерфуд екипът се сблъсква с множество трудности, дължащи се на природните условия.

Сериозен проблем за всички екипи, снимащи филми в пустинята, са внезапните пясъчни бури и “Сахара” не прави изключение. “В 8, 00 часа сутринта времето може да бъде чудесно”, казва Макконахи. “По обяд вече е възможно да сме във вихъра на бурята. Виждаш я на хоризонта как приближава и после тя просто удря. Понякога нещата много се влошават и не можеш да виждаш на повече от 1 – 1,5 метра пред себе си.”

“Имало е случаи, в които спокойно подготвяме декорите си и всичко е ясно на киломерти във всички посоки. След 10 минути не съм способен да видя дори ръката пред лицето си. Освен това е невероятно горещо.”

“Винаги съм смятал, че холивудските филми преувеличават ефекта на пясъчните бури”, казва Айснър, “само че искам да ви кажа, че приближаващата се пустинна вихрушка е внушителна и плашеща гледка.Имаш не повече от 30 секунди на разположение, за да се скриеш някъде. Тя може да съсипе направеното за целия ден за секунди.”

Създателите на филма са подготвени за тези предизвикателства, но Сахара предлага и неочаквани трудности. “Всички казват, че в пустинята никога не вали”, отбелязва продуцентът Хауърд Болдуин. “Казват още, че не е валяло от 40 години. Е, върху нас се изсипа невероятен порой.”

Ако не са пясъчните бури и страшните дъждове, то ще са летящите скакалци. “Те бяха истинска напаст. Не можеш да не ги хванеш в кадър, защото те просто летят навсякъде.”

И накрая вятъра. “Той подхваща пясъка и го посипва навсякъде. Пясъкът е много фин, почти като пудра”, разказва Мейс Нюфелд. “Единият ден всичко е чудесно, а на другия навсякъде ще се носят пясъци. Нямаше спасение. Всичко това влизаше в техниката и я зацапваше.”

Независимо от препятствията, Айснър съумява да запази доброто настроение на всички, които са на снимачната площадка. Актьорите също се чувстват спокойни. При заснемането на един от епизодите се налага да пренощуват в палатки. “Всички много се забавляваха, особено Матю”, спомня си Айснър. “Всяка вечер си правехме лагерни огньове.”

В тази ведра и приятелска атмосфера, повечето членове на актьорския състав възприемат като свой дълг да направят колкото се може повече от каскадите сами. “Смятам, че публиката е достатъчно интелигентна и когато види нещо такова, ще разпознае дали това наистина съм аз. Тогава ще си каже: “О, това действително е той!”, казва Макконахи. “Опитахме се да задържим кадъра по-дълго, така че зрителите да видят, че това съм аз. Това е ролята с най-много физическо натоварване, която съм изпълнявал.”

“Сигурен съм, че Матю щеше да направи сам всички каскади, ако застрахователната компания беше допуснала това”, смее се режисьорът. “За мен това е възможно най-добрият вариант. Можеш спокойно да снимаш, без да се притесняваш, че лицето на дубльора ще се види в някоя сцена. Това много ме улеснява.”

Макконахи не е единственият, който се раздава докрай при осъществяването на проекта. “Никога не съм се готвил толкова усилено за филм досега”, споделя Зан. “Прекарахме една седмица в студио Шепъртън в Лондон, където трябваше да опознаем оръжията, които ще използваме във филма. След това, заедно с Матю и Хари Хъмфрис, нашият военен консултант, отидохме в Ерфуд две седмици преди всички останали.

Прекарвахме времето си в опознаване на обстановката и се опитвахме да се адаптираме към условията. Упражнявахме се с въоръжението си. Това беше нещо като спорт. Не се оплакваш, а упорито тренираш, за да си готов за играта, в която, когато някой хвърли топката към теб, трябва да я хванеш. В противен случай отиваш на резервната скамейка.”