“Защо сме на тази земя, ако не да израстваме?” - Робърт Браунинг

Ролята на Боби Лонг бележи завръщането на Джон Траволта към независимото драматично кино където са й някой от най-успешните му роли във филми като “Криминале” и “Първични цветове”. Траволта е моментално привлечен от образа на Боби Лонг и богатата литературна основа на сценария. “Човек, който е запознат с автори като Тенеси Уилиямс и Инг, моментално остава привлечен от този сценарий, който за мен е нещо като модерен отговор на въпросите, които те задават в творчеството си. Това е чувство, което се усеща на всяка страница, затова аз много бързо се влюбих в този материал.”

С развиването на сценария, Гейбъл усеща, че декадентския романтизъм на Ню Орлиънс е характерна черта и в характера на самия Боби Лонг. “ В този град има голяма освободеност на духа и липсата на ограничения може да бъде много стимулираща, но и същевременно невероятно опасна”, споделя тя. “Хората могат много лесно да се загубят в него. Тази дихотомия за мен превърна характера на Боби Лонг в персонификация на самия град-декадентска красота и романтизъм, който може да бъде възприеман като болестно състояние”

За Траволта ключът към характера на Боби Лонг е в самия сценарий. “Той е невероятно написан, наистина. Всичко, което ти трябва, за да изградиш този характер е да следваш насоките, които ти дава сценария. В него е заложена една прекрасна многопластовост. Има толкова много различни неща, които трябва да изиграеш наведнъж”

Въпреки че е една от най-големите звезди на Холивуд, Траволта оценява риска, който Гейбъл поема с предлагането на ролята на него. “Мисля, че винаги има голям риск, когато ме наемат, защото винаги импровизирам с начина, по който ще изиграя героя в последния момент. И няма никаква гаранция каква точно интерпретация ще получи режисьора от мен. Аз нямам стандартен начин на игра, обичам риска от новите герои и образи.”

Гейбъл казва: “Много хора биха прочели сценария, без въобще да се замислят за Джон Траволта в тази роля. Но за мен това беше логично. Той веднага разбра Боби Лонг, романтизма и литературността на сценария, веднага го впечатлиха.”
 
За Траволта тази роля е възможност да направи нещо съвсем ново. “За мен е много по-привлекателна идеята да изиграя образ напълно различен от мен, така получавам възможността да погледна на света от различна гледна точка. Така чувствам, че правя нещо по-различно и креативно. Като инвестиция в собствения ми мироглед. Защото за всеки образ, който играя се опитвам да събера максимално информация, която иначе остава непозната за мен.”

В “Любовна песен за Боби Лонг” Траволта пее на екран за първи път от станалия вече легендарен “Брилянтин”. Работейки заедно с Грейсън Капс, който създава музиката за саундтрака, Траволта записва няколко песни от фолклора на южните щати, който неговия герой изпълнява във филма. Гейбъл споделя: “Работехме не върху това как Джон да изпее песните, а как би ги изпял Боби Лонг- човек, който свири на китара и пее от 20 години, просто от любов към това, което прави. Джон се справи фантастично.”

За Шейни Гейбъл ролята на Пърси Уил винаги е била просто създадена за Скарлет Йохансон. Още преди завършването на сценария тя е силно впечатлена от младата актриса. “Тя е невероятна. Бях поразена как още като дете в ‘Повелителят на конете’ тя има душа като на възрастен, от която струи мъдрост. Тя наистина разбираше и усещаше нещата, който прави още от най-ранна възраст. Ако има такова нещо като роден актьор, то това е Скарлет.”

“Скарлет е поразяваща млада актриса”, добавя Траволта. “Тя е невероятна. Уменията й надхвърлят многократно възрастта й”.

Две години след “Повелителят на конете”  Йохансон прочита сценария на “Любовна песен за Боби Лонг” и се среща за първи път с режисьорката Гейбъл. Въпреки че финансирането и осъществяването на проекта отнема няколко години, Скарлет и мениджърът й (нейната майка  Мелани), която е й ко-продуцент на филма, нито за момент не подлагат на съмнение крайната реализация на филма.
“Скарлет е перфектната Пърси:, казва Милър. “Тя има естествено и нестандартно излъчване, тя изцяло обсеби ролята.”

Едно от качествата, които моментално привличат Скарлет към образа на Пърси е силата, която проявява, въпреки тежкото си минало. “Не мисля, че тя се самосъжалява”, казва Йохансон. “Тя е направила максималното да се изгради като характер при все, че на практика е без родители. Тя не задълбава в миналото, мислейки колко различни биха били нещата ако еди какво си. Тя е реалист.”

Именно силния характер на Пърси й позволява да се противопостави на бедняшката рутина в живота на Боби Лонг и Лоусън и така да задвижи цялата история. “Пърси буквално нахлува в живота им и по този начин поставя огледало пред тях, в което да се огледат. Тя все едно им заявява: ‘Може да съм млада и необразована, но като ви гледам виждам това- вие двамата сте в абсолютна бъркотия.”

Траволта и Йохансон успяват да постигнат невероятно силна екранна химия, придавайки дълбочина и достоверност на взаимоотношенията между техните характери, което е и гръбнакът на историята. Невероятно емоционалното изпълнение на Траволта трогва Йохансон до сълзи и сюрпризира целия екип на филма. “Джон е невероятен, изумителен”, казва Йохансон. “Той е невероятен актьор и чувствителен човек и мисля, че всичко свързано с тази роля просто извираше от сърцето му. Той е невероятно любящ и нежен и на екран и в живота.”

Докато кастинга за ролите на Боби Лонг и Пърси е бил сравнително лесна задача за Шейни Гейбъл, по-сериозните проблеми идват при подбиране на актьор за ролята на Лоусън- някой интелигентен, чувствителен, който да се впише в химията на това сложно трио от специални личности. И макар през цялото време да е търсела някой изявен актьор, Гейбъл открива своя Лоусън, когато на бюрото й попада касета с прослушването на Гейбриъл Махт.

Махт долита до Ню Орлиънс за среща с Гейбъл буквално дни преди започването на снимките. С неговото идване се изпаряват и последните й съмнения. “Той ми прочете един монолог докато обядвахме и аз останах много впечатлена.”

През оставащите няколко дни Махт се концентрира върху усвояването на южняшкия акцент и върху изследване на неговия образ. “Той е много различен от Боби Лонг”, казва Махт. “Докато Боби е самохвалко и чаровник, Лоусън е по-чувствителен и съчувстващ. Той е наблюдателят.”

Траволта добавя: “Лоусън и Боби са наистина странна двойка- емоционално те са напълно отдадени един на друг, макар й причините за това не винаги да са правилни”. Траволта с облекчение установява, че личните му симпатии към Гейбриъл Махт са не по-малки от тези на двамата герои. “Гейбриъл ми напомня за един от най-близките ми приятели”, казва Траволта. “Той е много тих и добре възпитан и бях възхитен от естествената химия между нас, именно заради разликата в характерите, която беше сходна с разликата между героите, които играехме”.

Махт добавя: “Джон е кино икона. Той беше вдъхновение за мен докато израствах, затова връзката ментор-ученик, която трябваше да предадем, наистина се получи”.