Пет държави в една: Снимки в България

Въпреки че “Аз съм Дейвид” е история, разказваща за пътешествие през цял един континент, започнало от Източна Европа, преминало през Средиземноморието и достигнало до Скандинавия, филмът е заснет в България – малка източноевропейска държава, която преживява културен ренесанс след краха на комунизма. От безкрайните поля с диви цветя, през прекрасните гъсти гори, до невероятните древни забележителности, България предлага изобилие от пейзажи, през които преминава пътуването на момчето.

Романът на Ан Холм не посочва точно време или място, в което се развива действието – тя само загатва, че всичко се случва в Източна Европа малко след Втората Световна война. Лорън Ливайн обяснява: “Смятам, че Ан Холм умишлено не споменава къде се намира лагерът, от който Дейвид тръгва на рискованото си пътешествие. В книгата се споменава, че  в Англия на трона е кралица, а първото място, чието име е посочено, е Салоника. Всички се съгласихме с Пол, че нещата трябва да бъдат както исторически, така и географски достоверни”.

Пътешествието на Дейвид включва България, Гърция, Италия, Швейцария и Дания.
Първоначално Фейг възнамерява да тръгне по пътя, по който преминава момчето. “Докато  пишех, смятах, че би било фантастично да заснемем сцените на местата, на които се развиват според сценария”, признава той. “В Италия обаче, всичко е индустриализирано и съвременно като обстановка.

Когато пристигнахме в България, разбрах, че това е една невероятно красива и пъстра страна, една непокварена земя с изключително разнообразен пейзаж. Открихме местности в провинцията, които напомнят на Италия, видяхме части от крайбрежието на Черно море, които можехме да използваме вместо Гърция, а старинните планински селища чудесно можеха да бъдат представени като Швейцария.”

Клайв Парсънс добавя: “В много отношения България е изостанала в сравнение с други европейски държави, така че беше подходяща като фон за филма, чието действие се развива назад във времето. Снимачният процес рядко беше смущаван от прелитащи самолети, няма задръствания и сателитни антени. Там можеш да видиш овчари, които пасат стадата си, старци, цепещи дърва пред прекрасни, но рушащи се къщи, както и древни селища, които не е нужно да променяш специално за снимките.”

Екипът обикаля цялата страна, като снимките са правени в Каварна, Балчик, Вакарел, Мальовица и в 700-годишното село Боженци, което е декор за епизодите, развиващи се в Швейцария. Основна база за снимките обаче е прекрасното студио Бояна в София, построено от комунистическия режим и използвано при правеното на субсидирани от държавата филми. Студиото е работно място на множество високо квалифицирани специалисти.

Тук дизайнерът на продукцията, италианецът Джовани Наталучи, чиято кариера започва с “Клеопатра” на Джоузеф Манкиевич и който е работил върху “Имало едно време в Америка” на Серджо Леоне, създава над 50 декора, често използвайки прочутите с уменията си български майстори, които създават цели села, лозя и селски къщи.

За да  представи по възможно най-правдив начин трудовия лагер, Наталучи се впуска в сериозни проучвания, като се среща с хора, които са живели в такива лагери през 50-те години на 20-ти век в България. Режисьорът Пол Фейг прочита книгата “Гласове от Гулаг: живот и смърт в комунистическа България” от Цветан Тодоров, който разказва за живота в лагерите в Белене и Ловеч, където множество българи са били затваряни заради несъгласие с правителствената политика или дори заради четене на забранени книги или слушане на забранена музика. Тези затвори разделят много семейства, а в тях умират хиляди хора. На базата на спомените на оцелели лагерници, Наталучи сътворява едно  мрачно място, в което кипи непосилен труд в каменните кариери и където затворниците използват обувките си вместо възглавници. “Радвам се, че имах шанса да покажа на света какво се случвало на тези места и какво продължава да се случва на други такива места и днес”, споделя Наталучи.

Междувременно дизайнерката на костюмите Олива Пицета, която наскоро работи върху “Бандите на Ню Йорк”, влиза в тясно сътрудничество с режисьора Пол Фейг, за да покаже трансформациите, през които минава главният герой, със средствата на палитрата от багри, които използва. “При представянето на лагера решихме да започнем с мрачни цветове, които обаче с течение на времето се променят”, обяснява Пицета. “Когато Дейвид е в Италия, вече преобладава розовото и небесносиньото, а към края на филма преминаваме към наситените нюанси на червеното.”

С цел да покажат невероятните природни пейзажи, като същевременно изнесат на преден план емоционалните промени, които настъпват в душата на Дейвид, продуцентите се обръщат към оператора Роман Осин, многообещаващ талант, заснел нашумелия хит на Азиф Кападиа “Воинът”. Осин е вдъхновен не само от динамиката на съвременните екшън филми, но и от строгия стил на ранните източноевропейски филми, който той и Пол Фейг използват в процеса на снимките на “Аз съм Дейвид”.

“Комбинацията между емоционалната история и неповторимата работа на Роман направи филма изключително достъпен за зрителите”, казва Кари Кренат.