Пулсът на сърцето: Музиката на Стюарт Копланд

Пулсът на сърцето: Музиката на Стюарт КопландКато всеки филм, в който действието се осланя повече на приключения и събития, отколкото на диалог, и тук режисьорът Пол Фейг  е наясно, че му е необходима ритмична, дълбоко емоционално наситена музика, която да изразява страховете и надеждите на Дейвид по време на пътешествието му от мрачния затвор към смайващия непознат свят и към новия му живот.

От самото начало режисьорът има едно име наум и това е Стюарт Копланд, известен и многократно награждаван композитор и бивш член на популярната преди години група The Police, който наскоро получи своето почетно място в Залата на славата на рок-енд-рол музиката. Той обаче не е сигурен, че ще успее да ангажира музиканта за проекта.

“Стюарт е един от моите музикални идоли”, споделя Фейг. “Винаги съм смятал, че музиката му към филма “Rumblefish” е най-хубавата филмова музика, писана някога и за мен работата с него е като сбъдната мечта.”

Лорън Ливайн изпраща сценария на филма на Копланд само две седмици след началото на работата по него. “Това беше велик момент”, припомня си тя. “Стоях насред едно поле в България в 3 часа през нощта, наблюдавайки как Дейвид бяга от граничарите. Мобилният ми телефон иззвъня и мениджърът на Стюарт ми съобщи, че той е съгласен и с удоволствие ще се включи в продукцията. Двамата с Пол бяхме изключително развълнувани.”

В сътрудничество с режисьора Фейг, Копланд създава истинско музикално пътешествие, което преживява Дейвид: то започва с перикусии, наподобяващи сърдечен пулс, преминава през игриви фолклорни мотиви, пресъздаващи хаотичния външен свят, който открива момчето, а накрая мелодиите стават по-лирични и експресивни, като в тях са комбинирани вокални партии със струнни инструменти.

Копланд е вдъхновен от традиционната фолклорна музика на източноевропейските народи. Той използва архивни и съвременни записи на цигански цигулки, мелодии на спиритични танци, изпълнения на български женски вокални състави и характерни за планинските части на страната песнопения. Стюарт, който винаги е бил новатор в сферата, в която работи, създава саундтрака към филма, използвайки всички тези компоненти, като ги ремиксира и ги смесва със собствените си оригинални композиции. Към това е прибавен и 40-членен струнен оркестър, чиято задача е да прибави повече топлота, необходима за по-емоционалните моменти в повествованието.

Ррежисьорът Пол Фейг не може да бъде по-развълнуван от приноса на Копланд към продукцията. “За мен не съществува по-прекрасен миг от този, в който звук и картина се превръщат в едно цяло”, отбелязва той. “Това е моментът, в който емоциите на зрителите, предизвикани от видяното биват пренесени на ново ниво посредством чутото от тях. Смятам, че това, което направи Стюарт за филма, е едно от най-добрите неща, които е правил през цялата си кариера.

Тази смесица от новаторство и желание да използва съвременните звуци на България придадоха на филма онази магия, която винаги съм си представял, че ще изпълва цялата му атмосфера. Музиката се развива заедно с преживяванията на Дейвид, става огледало на чувствата му на страх, напрежение, самота, на емоциите му, предизвикани от новооткритите неща, а накрая мелодията се разлива така, както Дейвид отваря сърцето си към новия свят около себе си.”

Финалната сърцераздирателна сцена е съпроводена със съвременна песен, която връща публиката в 21-ви век. Това е “Студена вода” на ирландския певец и композитор Деймиън Райс, познат с прелестните си мелодии и проникновените си текстове.

В заключение Фейг споделя: “Във всяко едно отношение, от операторската работа, до музиката, исках да съм сигурен, че този филм има сърце, така че да разтърси хора от всякакви възрасти и от всякакъв произход, като им позволи да видят света от различна, непозната за тях гледна точка. Иска ми се да мисля, че зрителите ще си тръгнат след пътешествието на Дейвид с по-добри чувства към света и хората около себе си и това ще им напомня колко голяма е силата на надеждата.”
Copyright © 2019 Dir.bg.