За продукцията

Остроумна, интелигента и невероятна забавна комедия за женската природа във всичките й вариации, “Да бъдеш Джулия” е историята за една театрална дива в преломен момент в нейната кариера и личен живот. Номинираната за “Оскар” Анет Бенинг изиграва ролята на Джулия, сложната и очарователна героиня в центъра на историята. Сред останалите актьори са имена като носителя на “Оскар” Джеръми Айрънс, Майкъл Гембън, Люси Пънч, Джулиет Стивънсън, Мириам Маргулис и дебютантът Шон Еванс.

Сценарият е адаптация от носителят на “Оскар” за “Пианистът” Рон Харууд по новелата “Театър” на Самърсет Моам. Филмът е режисиран от световно признатия Ищван Сабо, който с “Да бъдеш Джулия” се завръща към темата за театъра, донесла му “Оскар” за “Мефисто”.

“Да бъдеш Джулия” обединява пищна историческа атмосфера с вечни размишления за мъжете, жените, живота и изкуството. Светът на театъра- мястото, където се развива действието на филма, се превръща в метафора за ролите, които всички ние играем в живота и за комедиите, драмите и мелодрамите, които ни се случват всеки ден.

Продуцентът Рон Харууд, чиято творческа биография включва заглавия като “Катастрофа”, “Съншайн”, “Екзистенц” и други, е моментално завладян от сценария на Рон Харууд. “Веднага усетих, че ще се получи филм, пълен а рафинирани удоволствия”, спомня си Лантос. “Това е филм за любовта, страстта, за триумфа, предателството и отмъщението. Също така се разказва и за нелекия път на себепознанието. Това са универсални теми, които лежат в основата на повечето добри филми.”

Новелата “Театър”, която лежи в основата на “Да бъдеш Джулия” е написана през 1937 година. По това време в неговата невероятно успешна кариера, Самърсет Моам е вече известен със своите невероятно цинични, градски и успешни пиеси, като се е случвало на Лондонския Уест Енд да има поставени едновременно няколко негови произведения. Ето защо може да се каже, че неговите проникновения по отношение на това, което се случва зад театралните кулиси, са изцяло почерпени от живота.

Рон Харууд от своя страна е известен с адаптирането на литературни произведения, включитено донеслия му множество награди, в това число и “Оскар”, “Пианистът”. Неговата основна цел при адаптирането на “Театър” е да остнае верен на духа на произведението и най-вече на блестящия и изискан хумор в него, защото адаптацията “може да бъде различна от оригинала в своите детайли, но сърцето на произведението е това, което е важно.”

“Да бъдеш Джулия” майсторски размива границите между фантазия и реалност, поведение и позиране. Джулия Ламбърт- е една жизнена героиня, която е далеч по-преуспяла в професионалния си, отколкото в много сложния и объркан личен живот.  Тя постоянно влиза от една роля в друга- майка, съпруга, актриса, приятел, любовница и доста често намира за по-лесно да изиграе една роля, отколкото да я изживее наистина. Тя винаги използва реплики от минали постановки или плаче по поръчка, което често води до проблеми в живота извън сцената. Основният й проблем обаче е, че тя е “жена на определена възраст” и е на път да изживее сериозна криза на средната възраст. “Джулия е много красива жена и външният й вид е сериозна част от нейната слава”, обяснява сценаристът Харууд . “Но тя се опасява, че вече е на път да изгуби красотата си. Това сигурно е ужасно чувство, затова можем да си представим, колко отчаяна се чувства тя. Това е една универсална история. Много жени над 40 години, започват да чувстват, че живота им вече се изплъзва и стават изплашени и напрегнати. Те не са звезди като Джулия, затова не се разчува, но това наистина е често срещано явление.”

“Да бъдеш Джулия” определено е най-лекият и весел филм Ищван Сабо,чийто останали филми като “Съншайн”, Meeting Venus, Colonel Redl разглеждат по-сериозна проблематика. Но по думите на самия режисьор в този филм, както и във всичките му останали, може да се проследи една основна сюжетна линия. “Става въпрос за хора, които осъзнават, че трябва да си сложат някаква маска, за да бъдат приети от обществото. Светът в който живеят, изисква от тях да играят определена роля, която не винаги им е приятна, но поради навика имат проблеми с това да я изоставят и да се върнат към реалния си образ.”

Когато продуцентът Лантос попада на този прекрасен сценарий, той веднага се сеща за Ищван Сабо с надеждата ,че режисьорът ще приеме възможността да направи един филм, така силно различаващ се от досегашните му творби. “Ищван винаги е третирал теми със силна исторически последици- фашизъм, войни, революции. Аз обаче реших, че това е подходящият момент за него да направи един забавен филм.”

Когато се захващат с реализацията на филма и  Сабо и Лантос осъзнават, че е от огромна важност да намерят подходящата актриса за ролята на Джулия, която е сърцето и душата на този филм. Тази актриса трябва да е очарователна, интелигента, блестяща и талантлива, едновременно силна и уязвима, тя трябва да привлича моментално цялото внимание на зрителя със всяко нейно появяване в кадър. След това взискателно описание и двамата веднага се сещат за Анет Бенинг, номинирана за “Оскар за невероятното й превъплъщение в “Американски прелести”.  Скоро и двамата разбират, че са направили перфектния избор- Бенинг сияе в ролята на Джулия, пресъздавайки и комичните и драматичните моменти с такъв артистизъм и класа, всякъщ е родена в средата, пресъздадена във филма- тя не просто обсебва ролята на Джулия Ламбърт.

Анет Бенинг от своя страна бърза да похвали режисьора за неговия подход, обяснявайки,ч е той е спомогнал за невероятните изпълнения на целия актьорски състав. “Ищван е невероятно мил към своите актьори. В модерния процес на снимане повечето режисьори са в отделна стая на снимачната площадка и наблюдават чрез монитори актьорите, който са оставени сами. Но Ищван винаги е до теб до момента, в който камерата се завърта, а това винаги създава силна връзка между актьор и режисьор.”

Джеръми Айрънс, който играе съпругът на Джулия, Майкъл, се изказва не по-малко възторжено за режисьора, оценявайки неговото желание за сътрудничество на снимачната площадка “През цялото време на терена имаше прекрасна атмосфера, което ти позволява като актьор да се отпуснеш и да развихриш въображението си.”

Айрънс е убеден, че публиката е запленена от истории като “Да бъдеш Джулия”, чрез които да проникне във вътрешния свят на актьорите.

Със своя невероятен актьорски състав, остроумен сценарий и умела режисура “Да бъдеш Джулия” е изключителен филм на всички нива, но особено впечатление правят техническите параметри на продукцията. Филмът е майсторски заснет от Лайош Колтай, който снима за 12-ти път със Сабо. Колтай е печелил Европейска филмова награда за работата си по “Съншайн” и е номиниран за “Оскар” за “Малена”.

Невероятната атмосфера на 30-те години е майсторски пресъздадена от дизайнера на продукцията Лучиана Ариги, носителка на “Оскар” за “Имението Хауърдс Енд” и двукратно номинирана за “Ана и кралят” и “Остатъците от деня”. Най-голямото предизвикателство за нея по работа в “Да бъдеш Джулия” е да пресъздаде блясъкът на 30-те години, като същевременно намекне за настъпването за реалността на пред-военния период в Англия.

Символизмът е основна част в дизайна на “Да бъдеш Джулия”. Както отбелязва Роналд Харууд в цялата история Джулия е обградена от огледала, защото тя е уверена в своята красота, но с настъпването на възрастта има нужда постоянно да проверява и да се уверява, че все още изглежда добре, че все още е секси. Лучиана Ариги споделя: “Спалнята на Джулия, която е правена по проект на Сири Моам, жената на Самърсет, която е известен дизайнер през 30-те години, беше истински кошмар за мен. В нея има 60 огледала!”

По-голямата част от “Да бъдеш Джулия” е заснета в Унгария, където екипът успява да намери места абсолютно характерни за архитектурата на Лондон, но Ариги не спира до там, а се уверява, че и най-малкият детайл е достоверен и отговаря навремето и пространството описани във филма. Например чаршафите за спалнята на Джулия, са специално поръчани от Англия, защото характерната им бродерия, не е могла да бъде намерена в Унгария.

Невероятните костюми за “Да бъдеш Джулия” са създадени от носителя на награда БАФТА Джон Блумфийлд, който твърди, че “костюмите на героите са невероятно важни- във всеки един филм ако костюмите не са подходящи, просто няма как крайния продукт да е на ниво, но което е още по-иронично, колкото са по-подходящи костюмите, толкова по-малко се забелязват, просто защото се вписват органически в цялата картина.”

Костюмите на Джулия Ламбърт отразяват блясъка на 30-те години, период, който Блумфийл описва като “висша мода”. От 39-те костюма, който Анет Бенинг използва във филма 10 са автентични колекционерски артикули от 30-те години на 20 век.

“Да бъдеш Джулия” е възхваляваща история за съзряването на една истинска театрална дива, която доказва, че може да бъде не по-малко очарователна, силна и талантлива и в личния си живот, а не само на сцената. Всяка една стъпка от нейното житейско пътуване е изпълнена с комедия и драма. Пресъздаден с въображение и интелект от Ищван Сабо “Да бъдеш Джулия” е забавно, но и задълбочено изследване на човешката природа и на ролите, които играем и които са неизменна част от нашия живот, във всяка една връзка и история.