Син Сити: История на града

Син Сити(“основан” през 1991 г. от Франк Милър в едноименната комиксова поредица)

Син Сити е град, който и в буквален, и в преносен смисъл съществува в черно-бели тонове и който е толкова безпощаден и страшен, колкото изглежда. Това е място на невероятни контрасти. Контрасти между корумпирани и жадни за власт хора и онези, които все още са се вкопчили в морала, надеждата и разбитите си мечти за любов. Този въображаем метрополис не е просто свърталище на злото; той пулсира от безкрайно силни противоположни емоции.

Образът на града се ражда през 1991 г. изпод талантливото перо на майстора в света на модерния комикс Франк Милър и се превръща в една от най-харесваните илюстрирани истории на своето време. Още преди това Милър е спечелил възхищението на любителите на жанра с работата си върху “Дявол на доброто”. Приносът му към поп-културата е свързан и със създаването на образите на Електра и футуристичния самурай Ронин.

Милър си е извоювал репутацията на разрушител на клишета, но именно “Син Сити” разбива матрицата. Неговият свят не е населен със супергерои, а просто с корави мъже, заплетени случаи, оръжия, момичета, любовници и неудачници, всеки от които се опитва да оцелее по някакъв начин в мрака на нощта. Това привлича към историята и мнозина, които преди това не са били почитатели на този жанр.

От булевардния произход към високите технологии Син Сити е типичен представител на великата американска поп-културна традиция на рисуваните истории. Това е място, в което диалогът е винаги груб, неконформистите непрестанно се борят със системата, а под гладката повърхност бушуват ярост и мрачни еротични желания.

Героите на Милър са сътворени като плътни блокове от мускули, жените му са нарисувани като похотливи съблазнителки, а градът му е един безкрай от тъмни алеи, виещи се стълбища и гигантски стоманени конструкции. Разказът е груб и разтърсващ, като в същото време се опира на класическите митове и трагедии, разглеждайки вечни общочовешки теми като загубата и копнежите.

Успехът на този измислен град е грандиозен, но ако има нещо, което Милър избягва на всяка цена, това е превръщането му в холивудско забавление. Той познава добре света на киното и знае, че ще трябва да направи компромис с плътната образност на своя град, а именно тя го превръща в толкова пленително и неустоимо място.

“В началото бях сигурен, че няма да излезе нищо”, споделя Милър. “Смятах, че филмовата индустрия ще поквари моя материал и ще го превърне в нещо, което той не е.”

Междувременно Милър трябва да се срещне с Родригес: “Смятах, че си живея добре като автор на комикси и не исках да позволявам на някой друг да се грижи за собствената ми рожба. Бях сигурен в това, докато този Родригес не започна да досажда на адвоката ми, след това на редактора ми и накрая на мен самия, преследвайки ме  като бясно куче и накрая, ...ами, ...... бях прелъстен”.

Родригес никога не се колебае, когато трябва да поеме риск. Работата му обхваща разнообразие от проекти, сред които са нискобюджетния “Ел Мариачи”, вампирския “От здрач до зори” и поредицата “Деца шпиони”. Той е пленен от Син Сити от момента, в който отгръща първата страница на комикса.

Родригес казва: “В магазина погледът ти се спира веднага на “Син Сити”, защото той не изглежда като никой от другите комикси, които се продават там. Историята ме покори напълно, хареса ми идеята за моралните притчи и любовните истории, които се преплитат в разказа за този мрачен град, който сам се превръща в герой.”

Режисьорът толкова силно се влюбва в поредицата, че иска буквално да прехвърли на екрана непроменена версия на Милъровия Син Сити – да я прехвърли, а не да я пресъздаде.

“Хареса ми това, че диалогът не звучи като филмов диалог, че образите са много нетипични за киното. Всичко беше толкова непредсказуемо. Исках да направя Син Сити на Франк Милър, а не Син Сити на Робърт Родригес. Знаех, че със съвременните технологии ще успеем да пренесем на екрана визията и духа на града.”

Изпитание на куража
Не всичко обаче е толкова просто. Родригес очаква Милър да бъде много скептичен и се оказва прав. “Бях заинтригуван, но и предпазлив, защото Син Сити е мое дете и мой дом. Той е мястото, на което отивам винаги, когато не върша нещо друго. Винаги се връщам там.”

Родригес не губи ентусиазъм и предприема друг подход. Той е решен да докаже на Милър, че ще превърне комикса му във филм, като запази сърцето и духа на историята, както и красотата на черно-бялата му вселена.

Режисьорът заснема за своя сметка някои пилотни кадри, за да покаже на Милър как смята да реализира проекта. Двамата се срещат в бар в Манхатан, където Родригес демонстрира на лаптопа си света на Син Сити в дигитална форма. “Франк беше зашеметен”, разказва Родригес. “Той каза: “Уау, доста е впечатляващо!”, а аз му отговорих: “Точно това е твоята история”.

Независимо че Милър вече е узрял за идеята, Родригес е планирал да предприеме още нещо, с което да убеди художника, че неговият измислен свят няма да пострада. Той изпраща на Милър сценария, който е написал. “Аз просто преписах онова, което видях в комиксите, след което го редактирах. Използвах три от книгите на Милър. Желанието ми беше рискът от начинанието да падне върху мен, а не върху него”, казва Родригес.

“Казах му: “Хей, нека още да не се договаряме. Нека просто заснемем някои сцени в събота с моя екип и с няколко приятели актьори (Джош Хартнет и Марли Шелтън), после ще добавим ефектите, музиката, а накрая аз ще сглобя всичко. След седмица ще можеш да видиш какво се е получило и тогава ще решиш дали ще има сделка”. Мислех си, че ако Франк хареса онова, което направим, ще заснемем и останалата част от филма, а ако не му допадне, ще си има кратък филм, който ще може да показва на приятелите си”, продължава Родригес.

Началните сцени са заснети за 10 часа. Това е нищожна секунда за света на киното, но тя се отплаща многократно в последствие.

Хартнет разказва: “Робърт ни каза, че има нужда от помощ, за да убеди Франк Милър, че може да направи филм по комикса и аз му предложих съдействие. За нас това беше нещо като мисия. Преди това не бях чел комикса, но когато го видях, веднага разбрах, че именно това е онзи див свят, който Родригес най-добре умее да пресъздава на екрана. Беше нещо, което хората не са виждали на кино.”

Когато Милър вижда крайния резултат, се предава. “Осъзнах, че Робърт е невероятно креативна личност. Освен това доказа, че държи на думата си. А най-важното беше, че той наистина усещаше историята.”

Три разказа, двама режисьори, един свят
След като Милър се съгласява да участва в проекта, Родригес настоява именно художникът да е в основата на работата. “Присъствието на Франк на снимачната площадка беше безценно за точното пресъздаване на атмосферата и визията на неговия свят. Той обаче не ми беше нужен само като продуцент или автор на комикса. Исках той да бъде режисьор заедно с мен. Така екипът и актьорите щяха да се вслушват в думите му и да се отнасят с уважение към него.” Родригес знае, че това ще изисква жертви и за да не нарушава правилото “един филм – един режисьор”, той напуска Гилдията на американските режисьори, за да осигури необходимото участие на Милър в проекта.

“Тогава не знаех, че един филм с двама режисьори е против правилата на Гилдията”, отбелязва Родригес. “Бях уверен, че това е правилното решение, защото Франк е единственият, който е бил в Син Сити. Той знае всичко за неговите обитатели. През всичките тези години той всъщност е бил режисьор на своята история, но на хартия. Той е истински визуалист в разказа, така че навлезе в работата със забележителна бързина.”

Решението на Родригес да напусне Гилдията кара Милър да се чувства сигурен, че все още контролира творението си. Сега той вярва, че работата върху “Син Сити” ще промени начина, по който кинотворците третират комиксите при тяхното филмиране.

Милър споделя: “Цялата продукция ме зашемети. “Син Сити” е най-точната трансформация на комикс във филм, която светът на киното познава. Разбрахме, че всички онези неща, което режисьорите казват, че са невъзможни, като например специфичния диалог или рязкото преминаване от образ на образ, могат да бъдат постигнати. Смятам, че и феновете на комиксите, и почитателите на киното ще останат изненадани колко е различен “Син Сити” от всичко, което са виждали.”