Актьорите

ВАЛЕРИЯ БРУНИ ТЕДЕСКИ

“5x2” е построен върху пет сцени от живота на една двойка – Марион и Жил. Какво означаваха тези истории за вас?
Те са различните степени на една любовна история. На всяко ниво аз усещах, че Франсоа е способен да ни заведе до сърцевината на нещата – на историята, в която някой среща някого, оженва се, има деца, и се стига до раздялата. Стефан и аз играехме реални човешки същества – той е обикновен мъж, а аз – обикновена жена. Франсоа искаше да се променя физически и психически.

Как се срещнахте с  Франсоа Озон?
Той ми каза „Искам да ти предложа една роля, но трябва да знам дали си съгласна да изглеждаш красива. Това е условието”. Въпросът му беше малко груб, но няма значение. Да изглеждаш хубава, означава да си позволиш да излеждаш така. Да не се криеш, да не се срамуваш, а да изправиш гордо глава. Аз често играя роли на жени, които са жертва на собствената си невроза или на груби мъже. Франсоа ме извади от този образ. В този филм не съм жертвата. Трябваше да изиграя жена с нормални, човешки потребности и огромен апетит към щастие. Динамиката на историята отговаряше точно на това, което търсех в този момент и в живота и в работата ми. И музиката беше точно тази, която бих искала да чуя. Исках да направя филма по същия начин, както Марион търсеше щастието.

Имахте ли някакви опасения?
Да. Беше малко стряскащо, защото е нещо ново, което не бях изпитвала. Но приех ролята много бързо. Когато Франсоа ме накара да отслабна и да си боядисам косата руса, би трябвало да се притеснявам, че ме намира грозна. Но напротив, аз усещах прекрасно отношение към мен. Той ме виждаше по такъв начин, който ме караше да се чувствам добре. Усещах, че дори дефектите ми бяха интересни за него. Той ми даде моето място. Няма значение дали е голямо или малко, това беше точно моето място и отговаряше идеално на образа и на филма като цяло. Франсоа има особена естетика, която му позволява да  филмира ежедневието без това да е повърхностно.Той подрежда по уникален начин кадъра и аз се чувствам като в картина.

Бяхте ли гледали други негови филми?
Да, аз се интересувам от неговата работа. Харесва ми подхода му към актьорите. Той даде възможност на Шарлот Рамплинг да изрази нещо дълбоко човешко. Аз напълно се идентифицирам с нея във филмите на Франсоа.

Озон накара ли ви да гледате някои филми за вдъхновение за да изградите ролята?
Гледахме сцената със сватбата на Мерил Стрийп в „Ловецът на елени” и откъси от „Имало едно време в Америка” с Робърт де Ниро. Но Франсоа не настояваше да гледаме тези откъси. Подходът му не е авторитарен. А аз си мислех доста време за жените във филмите на Трюфо, не знам защо.  За мен те са най-красивите жени на света. Те са много секси и в същото време земни.

Как се почувствахте след петмесечната пауза по време на снимките?
Имах време да отслабна и да се наглася психически. Трябваше доста да се променя, а за два месеца това беше почти невъзможно.

Как партнирахте със Стефан Фрес?
Много бързо станахме приятели. Радвахме се да се видим всяка сутрин. Когато имахме някакви неприятности ги обсъждахме и се опитвахме да си помагаме. Няколко години преди това и двамата участвахме в една телевизионна постановка, но не се опознахме изобщо. В „5х2” много бързо се сближихме, сякаш се познавахме от години. Ако някой ни видеше на улицата, или в някое кафе, можеше да си помисли, че сме истинска двойка. Или поне много добри приятели. Тази особена „химия” е много мистериозна.

Затова ли Франсоа Озон ви е избрал като двойка за „5 х2”?
Да, мисля, че това стана ясно след екранните проби със сцената от „Сцени от един семеен живот”. Ние трябваше да изиграем мъж и жена, които са сърдити един на друг, но все още са свързани с общото си минало и дългата любовна история. Двойката е във война, в процес на раздяла, но се усеща, че те може би няма да се
разделят.Такова е и началото на филма на Франсоа.

Жил е по-чувствителен от Марион. Мислите ли, че това е така при повечето двойки?
Нямам отговор на този въпрос. Не знам как да правя обобщения и не нищо не разбирам от това, как функционира една двойка. Според моя собствен опит мъжете са по-големи страхливци от жените, по-неспособни да поемат инициативата и да хванат бика за рогата. Мъжете имат и навика да бягат. От друга страна мисля,  че това разбиране е малко повърхностно. Чувствам се сякаш изказвам чуждо мнение.  И със сигурност не започнах филма с това отношение към мъжете. Не си изграждах големи теории за любовта, а исках да представя историята. С единствената идея, че Марион е една жена, която иска да е щастлива.

Когато гледахте филма  каква беше вашата реакция?
Филмът е по-сантиментален и меланхоличен, отколкото аз очаквах. Аз играх с много чувство, но не осъзнавах, че и Франсоа е толкова сантиментален. А в този
филм той е точно такъв.


СТЕФАН ФРЕС

Каква беше реакцията ви след първия прочит на „5х2”?
Честно казано, ако не беше филм на Озон, щях да го отхвърля. Имаше четиридесет страници само с три епизода. Не беше ясно колко и какви епизоди ще снимаме. Така че най-важното за мене беше с какви хора ще работя. Познавах Франсоа и неговите филми, така че ми беше ясно с какво се захващам. Освен това участваше и Валерия. Те двамата ме спечелиха окончателно. Ако не бях заедно с тях нямаше
да имам вярата и спонтанността да направя тази роля.

Сцената в хотела е доста напрегната…
По сценарий тази сцена беше много кратка -пише, че правим любов. После се разви доста. Но заровете бяха хвърлени преди това. Обикновено, когато започвам един филм, аз знам всичко за  образа. Препрочитам стотици пъти сценария и всяка сцена ми помага да изградя ролята. Винаги работя така. Но в „5х2” измених на този метод и престанах да се питам откъде идва моят герой  и накъде отива. Впуснах се в тази история без да знам нищо за жената, с която бях. Ние изградихме образите на снимачната площадка, заедно, един до друг, но никога един срещу друг.

Това един вид импровизация ли беше?
И да и не. Ние уважавахме историята и просто й добавихме плът и кръв. Никога преди това не бях го правил.  Франсоа е от режисьорите, които са способни да открият невероятни и дълбоки страни на актьорите.  Той е пълен с нежност и прямота в отношенията си. След сцената в хотела Франсоа каза „ Приятели, вие ме изненадахте.  Не очаквах да дадете толкова много.” Това е неговата сила. Слага всичко в гърнето и включва печката до точката на кипене. Резултатите не винаги са предвидими. Именно това ги прави толкова истински.

”5х2” е сниман на две части. Как се чувствахте?
По време на първите три епизода се чувствах много уверен. Различнитя подход към работата ми даваше страхотна енергия. Двама души, които обожавам ме подкрепяха и нашата връзка ми даваше крила. Когато прекъснахме снимките, аз почувствах мъка от раздялата.  Не исках да се разделяме, а мисля, че и те също. Паузата трябваше да бъде два месеца, но тя се проточи до пет месеца. Този период ми изглеждаше ужасно дълъг. По това време снимах The Big Part на Стив Сюиса –
Пълна противоположност на „5х2” – голяма, хубава мелодрама с класическа структура. Подходът на работа също беше различен, със съвсем различен екип. Играех мъж, който е загубва жена си, която е болна от рак. Когато се върнах за втората част на снимките на „5х2” вече не бях толкова безгрижен. Финалните епизоди са за безгрижните периоди – противоположни на първите епизоди за трудностите на двойката и за тяхната раздяла. Сега трябваше да изиграя радостта от срещата и аз не се чувствах толкова уверен. За разлика от Валерия, който беше работила върху себе си и беше блестяща. Все пак това беше много щастливо време. Хармонията беше по-силна от всякога.

Как си партнирахте с Валерия Бруни-Тедески?
Участвахме заедно в ТВ филм преди 15 години. Тогава прекарахме един месец заедно, но без някаква особена връзка – позитивна или негативна. Докато в „5х2” химията се получи спонтанно. Благодарен съм и на Франсоа, защото ние не бяхме сигурни в какво точно се впускаме. А това, че филмът нямаше строга структура правеше нещата по-вълнуващи. Подсъзнателно усетихме, че ако не се освободим от задръжките и да се отдадем на любопитството един към друг, нямаше да се получи химията. Мисля, че и двамата се открихме напълно и аз със сигурност се чевствах така, сякаш съм срещнал една от най-вълнуващите жени на света. Обожавам Валерия и заради нейната енергия и заради нейната уязвимост, заради могъщата комбинация между болка и виталност.