Конспирация и любов - теория на успешния сюжет

Когато продуцентът Джоуел Силвър запитва сценариста Брайън Хелгеланд на снимачната площадка на "Атентатори" дали работи върху някоя нова идея, Хелгеланд отвръща: "Имам идея за един параноик, който печата свои собствени брошури под заглавие "Теория на конспирацията", в която той изобличава предполагаеми конспирации. Какво ще стане, ако той случайно улучи истината за някоя от тях? Той е като лъжливото овчарче и когато случайно напипва истината, се появяват вълците." В същото време Хелгеланд има и още една идея за филм - любовна история между двама души, които е почти невъзможно да се съберат. "Един ден ми хрумна да комбинирам двата сюжета. Хубавото в този филм е, че имаме големия свят на конспирационните теории и по средата на цялата тази арена се намира един мъж, безнадеждно влюбен в една жена - това всъщност е ядрото на целия филм." Точно тази уникална комбинация привлякла Силвър и Донър към проекта. И те незабавно се съгласяват, че Мел Гибсън е идеалният човек за ролята на Джери Флечър. "Освен факта, че Мел, Джоуел и аз работим много добре заедно и се забавляваме чудесно", уточнява Ричард Донър, "истината е, че Мел има неповторима способност да бъде силен и уязвим едновременно. Той може да направи такъв герой много симпатичен, макар че "героят" е човек със сериозен проблем в психиката. Знаехме, че трябва да го убедим да изпълни тази роля." Силвър и Донър изпратили сценария на Гибсън, готови да го убеждават докрай, ако се наложи. Но Гибсън незабавно харесал материала. "Сценарият е пълен с внезапни обрати", казва той. "А ми беше интересна и самата тема. В теориите за конспирации има нещо вярно. Чуваш нещо, което е възможно да се е случило, и е много увлекателно да си мислиш, че в него има елемент на истина. Не се съмнявам, че някъде действа подривна сила, която потулва всичко и разкрива само някои неща пред обществеността." След като Гибсън се съгласил да изпълни главната роля, той казва на Донър и Силвър, че ролята на Алис Сътън е идеална за Джулия Робъртс. "Бях видял много кандидатки", спомня си Ричард Донър. "Но подсъзнателно явно съм търсел Джулия Робъртс. Тя е чаровна, бляскава, умна... и дава достоен отговор на прекрасното объркване, изиграно перфектно от Мел." "Материалът беше доста привлекателен", казва Робъртс, "но току-що бях завършила предишния си филм и не ми се работеше отново. Но Джоуел, Дик (Ричард Донър) и Мел ме хванаха натясно в една хотелска стая и не ме оставиха на мира, докато не се съгласих. Веднага щом го направих, те ми докараха духов оркестър, който ми изсвири марш на победата. Тогава разбрах, че решението ми е било правилно, защото беше изключено да скучая по време на снимките!" Скоро след това актьорите започват да репетират и да се подготвят за ролите си, съгласявайки се, че най-важното в сюжета ще бъде силното и достоверно представяне на образите на Алис и Джери. "Джери е жертва на експеримент, за който не може да си спомни", казва Гибсън. "Той е непълноценна личност, която при нормални обстоятелства би била много интелигентна. Но сега той действа под влиянието на силен страх и параноя и е в състоянието, познато ни като "бойна готовност" - винаги нащрек. "Намирам образа му за много трогателен, защото той се бори с ужасната загуба на паметта и със себе си, със собствените си недостатъци, с факта, че той е някакво липсващо звено и не може да си спомни миналото си. И въпреки това успява да преодолее всичко по най-странния начин; с този образ все едно, че играех малка забавна игра. Различен е от всичко, което съм правил досега." "Още когато репетирахме за първи път", продължава Робъртс, "веднага усетих, че играта на Мел е много необичайна; тя ме възхити. Подхождаше към образа много внимателно, а не по най-очевидния начин; играта му бе много дискретна и обогатена. Той знае точно какво прави, пресъздавайки този образ. Изпълнението му може и да изглежда постигнато с лекота, но същевременно е доста многопластово." Сценаристът Хелгеланд обяснява: "Джери не е героят от "Смъртоносно оръжие" - малко луд, но въпреки това привлекателен за жените. Тук той има истински психически проблеми и е човек, който не бихте искали дъщеря ви да доведе вкъщи. Мел бе единственият, който можеше да изиграе ролята и да направи героя симпатичен и привлекателен едновременно." "Историята е интригуваща на всички нива. Много интересна и подбуждаща към размисъл", казва Робъртс. "В един по-различен свят Джери и Алис биха могли да бъдат идеалната двойка, но времето и обстоятелствата са крайно неподходящи за пълното разцъфтяване на тази връзка. Психиката на Джери е толкова увредена, че не е в състояние да поддържа истинска нормална връзка. "Алис в някои отношения също не е по-добра. Тя е юристка, израснала в Кънектикът; баща й е мъртъв, тя е много затворена в себе си, живее в безличен апартамент и има изкуствено растение. Няма любовни преживявания. Така че интересното за мен бе да открия как да развия потенциалната връзка между тях двамата." За Патрик Стюарт ролята на д-р Джонас е доста по-различна от образите, които е играл напоследък в киното, театъра и телевизията, от пълния с принципи капитан Жан-Люк Пикар от "Стар Трек" до многото му роли в моноспектакъла по "Коледна песен" на Дикенс. На Стюарт му харесало предизвикателството да направи този загадъчен образ - д-р Джонас - колкото се може по-достоверен. "Първата ни среща с Джонас е доста плашеща", казва Стюарт. "В една изоставена болница с ярко осветление, капещи мивки и напълнени спринцовки, той иска нещо от Джери. А средствата, които използва, за да разбере какво знае Джери, са... меко казано неконвенционални. "От всички хора, които ежедневно наблюдават странното държане на Джери Флечър, единствено Джонас има истинска причина за онова, което върши. Само той разбира знае какво Джери не може да си спомни - и какво би станало, ако все пак си спомни." Робъртс казва: "Патрик е толкова искрен и ужасяващ в този филм. На кого да вярваш? На достолепен господин с костюм и вратовръзка, който се опитва да ти помогне, или на някакъв таксиджия с дъждобран, който бръщолеви за земетресение, предизвикано умишлено с цел убийството на Президента? Алис търси истината. Тя се озовава в ситуация, в която не знае кой какъв е. И точно там започва най-големият конфликт." Стюарт добавя: "Областта на дейност на Джонас е такава, че той не иска хората да знаят кой е и дори да си спомнят лицето му. Методът, по който героят ми си набавя необходимата информация е много сложен, коварен, а понякога и много изкусителен."