Параноичната перспектива на света на конспирациите

Режисьорът Ричард Донър има определено виждане за света, който иска да представи в "Теория на конспирацията". За да покаже този свят на зрителите, той се обръща към награденият с “Оскар” художник на продукция Пол Зилбърт. "За мен дизайнът винаги зависи от образа", казва Зилбърт, който е създал девет декора за филма, два от които в Ню Йорк, а останалите - на снимачните площадки в студията на “Warner Bros.” в Бърбанк, Калифорния. Декорите на филма се базират главно на параноичната перспектива на Джери Флечър - светът е откъслечен и малко поразкривен. "Фонът все пак трябваше да бъде достоверен, да изглежда реален, а не сякаш е правен за филм", казва Зилбърт. "Ако имате герой, на който светът му се струва много странен, и вие покажете този много странен свят на публиката, ще изгубите контраста. Трябва ви свят, който той намира за странен. Не можете да го разкривявате, освен в някои особени моменти." Перспективата на Джери Флечър е показана в началото на филма, когато той качва клиент в таксито си. Докато кара по улицата, той вижда мигащите светлини на един строеж, които отприщват спомени от миналото му и той едва не загубва съзнание. "Мигащите ярки светлини", пояснява Зилбърт, "сепват зрителя, но него поставят в състояние на транс." Психиката на Джери Флечър е представена най-ясно чрез обзавеждането на апартамента му. Външността на сградата е заснета на “Томсън Стрийт” в манхатънския район Сохо, с неговия чар от "Стария свят" и сгради с множество орнаменти. От тази улица в далечината се виждат небостъргачите на Световния търговски център, превърнал се в символ на първия атентат, извършен от чуждестранни терористи в съвременна Америка. Вътрешността на апартамента е построена в студио. Зрителят открива, че жилището на Джери е напълно защитено от пожар - със стоманени стени, подове и тавани, и пълно със стари вестници, списания, книги и шкафове с папки, които съдържат тонове информация за неговата брошура за конспирации. Обезопасен е с множество ключалки, дори и на хладилника в кухнята. "Апартаментът на Джери е като гнездо на плъх", казва Зилбърт. "Той не изхвърля нищо. Когато влезете в апартамента, за първи път откривате болната му психика и ужасния му страх. Това е едно въведение към ума му." Операторът Джон Шварцман също има неоценима заслуга за оформянето на визуалното съдържание на филма. Той обяснява: "Перспективата представлява гледната точка на един таксиметров шофьор в Манхатън. Тъй като търсехме хаоса на града, нямаше нужда да заглаждаме острите му ръбове. Дик искаше да използваме дългофокусен и тесноъгълен обектив. Искаше да снимаме из дълги коридори, създаващи усещане за тунел, където героите се чувстват като в клетка и се стремят към свободата. Искаше и много отражения, което обърква героите и те не знаят кое е реално и кое не." Снимките в Манхатън си имали своите предизвикателства, особено на такива оживени места като “Таймс Скуеър”, “Юниън Скуеър” и моста “Куинсбъро”. На “Таймс Скуеър” екипът е трябвало да сложи осветление на разстояние десет пресечки, да затвори четири улици и да наводни площада с вода. Издействали и да затворят моста “Куинсбъро” в продължение на седем часа, за да заснемат една екшън-сцена с Гибсън и Робъртс, в която те бягат от няколко правителствени агенти. Само за тази сцена са били необходими над 50 коли за каскади, 6 камери и 2 хеликоптера. В друга сцена хеликоптер се приземява през нощта на площада “Юниън Скуеър” в Манхатън, когато Джери Флечър излиза от една книжарница. Това било първото такова приземяване в гъсто населен район в Манхатън от 20 години насам. "И от този момент нататък филмът става експлозивен и неудържим", усмихва се Донър. "Дори и параноиците понякога наистина са преследвани."