Една българка в Disney

Българката Ива Ичевска е част от екипа специалисти, участвали в създаването на последния анимационен филм на Disney „Семейство Робинсън”. В САЩ е от 15 години, в Disney – от 10. Преди това е работила и по „Тарзан”, „Атлантида” и „Чикън Литъл” – все хитове на компанията, чието име се е превърнало в синоним на най-големите постижения в историята на анимационното кино. С Ива, която живее и работи в Лос Анджелис, разговаряхме по телефона.


Как започнахте работа в Дисни?

Ива Ичевска: Докато учех в Техническия университет в София, още не ми беше ясно как ще приложа знанията си, нито какво бих искала да правя, нo точно тогава открихa  свободната специалност „Мултимедийни технологии” и за първи път видях първите кратки компютърни филми на Pixar – „Luxo Jr.” и „Tin Toy”, които страшно ме впечатлиха.  Продължих обучението си в университета ДеПол (DePaul) в Чикаго, със специалност компютърна визуализация и по същото време попаднах на конференцията Siggraph, която се провежда ежегодно в САЩ. Основен фокус там са най-новите постижения в компютърната графика и анимация. Отидох там с много голям интерес и с надеждата да намеря хора със сродни интереси. Всъщност тогава създадох много контакти и понеже беше период, в който бизнесът се разраства, присъстваха хора от Disney, с които разговарях. Няколко месеца по-късно те ми се обадиха, за да ми предложат да работя по филма „Тарзан”. Това беше през 1997 г.

За всеки проект отделно ли се свързвате с „Дисни” или по-скоро сте на щат в компанията?

И.И.: По-скоро съм на щат. Но за всеки нов проект има нещо като кастинг за избор на екипа, който ще работи по филма. Кастингът се провежда между хора, които работят в компанията, но трябва да се подберат тези, които най-много пасват на съответния филм.

Колко време продължи Вашата работа по „Семейство Робинсън”?

И.И.: Малко повече от година.

Има ли принципни разлики в това, което правите за различните филми?

И.И.: Да, по „Тарзан” работих като асистент технически директор. Което за мен, като учила компютърна графика, беше добре, защото е по-близо да техническата страна на нещата. Тогава разбрах защо съм учила толкова години математика и програмиране - защото прилагането им, за да се създадат изображения, картинки и филми, имаше наистина смисъл. Постепенно през годините и с опита по различните проекти се ориентирах повече към художествената страна на процеса по създаване на анимационните филми. Аз много обичам изкуството и специално киното, а в тази работа се съчетават нещата, които са ми най-интересни. Запалих се по компютърната графика още във видеокомпютърната лаборатория, докато учех в България, но откровено казано, не съм предполагала, че ще имам възможност да работя в тази област, и то в „Дисни”.

В надписите на „Семейство Робинсън” срещу името Ви стои „Shot Finaling”. Можете ли да ни обясните какво по-точно означава това?

И.И.: Май ще ми е малко трудно. Пълното име на позицията ми в този филм е Lighting&Composting Artist. Това е позиция, която съчетава художественото усещане с техническите аспекти. Влизам в действие на последния етап от създаването на филма, когато героите, анимирани в определената среда, са плоски и сиви. Ние прилагаме текстурите, материалите и осветлението. И така да се каже, вкарваме героите и обектите в тяхната среда, като в същото време изграждаме визуалната атмосфера и настроение на сцената. Понеже сцените обикновено са доста сложни, ги разделяме на определени нива и елементи – например по декори, по герои и т.н. След което ги осветяваме и рендираме. След това всички тези отделни нива се композират заедно. Ако има специални ефекти, тях ги прави отделен екип, но ние добавяме и тях накрая. Този етап се нарича Shot Finaling, тъй като сцените се финализират и образите/кадрите, които създаваме, са тези, които зрителите виждат на големия екран.

Бихте ли представили филма „Семейство Робинсън” с едно изречение?

И.И.: Филм за едно момче, което е голям изобретател, но живее в сиропиталище и много иска да намери семейството си. За целта изобретява машина, с която да се върне в спомените си и да открие майка си. После пък пътува в бъдещето и... там става малко сложно. Мога да добавя само, че филмът е много емоционален и най-добре е да го гледате.

От една страна Вие идвате от малка България и отивате да работите в голяма американска компания като „Дисни”. От друга страна българската анимация печелеше международни награди през 60-те и 70-те години... В този смисъл това, че сте българка плюс или минус беше за работодателите Ви?

И.И.: Тук има и хора, които са запознати с българските успехи в рисуваните филми, особено сред тези, които се занимават с традиционната анимация, и те откликваха с голям интерес. Мисля че това, че не съм оттук, носи някаква друга чувствителност – по-философска или по-поетична чувствителност бих казала. А тук всичко, което допринася за нещо по-различно, се цени.

Кой е любимият Ви анимационен филм или герой?

И.И.: Напоследък преоткривам анимационните филми през очите на моята дъщеря, която е само на 3 години. Но още когато бях дете, много харесвах филмчетата за Мики Маус. Може би поради усещането за носталгия, но и сега Мики е моят любимец, въпреки че постоянно се създават нови и нови прекрасни герои. Имам слабост и към филма „Тарзан” – вероятно защото останах силно впечатлена от дизайна и анимацията на героите, както и от богатата атмосфера на джунглата.

И накрая – а сега накъде?

Очаквам да започна работа по следващия анимационен филм, „American Dog” или току-що обявеното официално заглавие – Bolt. Тъй като все още се довършва сценарият, не сме навлезли в пълна продукция. Използваме времето за подготовка  за тестване на нови техники, които да подобрят визията на филма, която е много специфична и предлага интересни предизвикателства. В свободното си време между проектите имам възможност да посещавам курсове и лекции на водещи специалисти в областта на киното, музиката, рисуването, скулптурата. А и това лято ще се възползвам от възможността да се върна до България за няколко седмици. От години не съм се връщала и нямам търпение да усетя лично промените. В известен смисъл това пътуване с новото ми семейство ще е  като пътуване във времето.

Нет Фокус