Смъртоносна зараза покосява наред

Ако сте фенове на филми с мистични трилър сюжети и истории, започващи с изречения като “2076 г. Човешката раса е пред изчезване...“, то най-вероятно ще искате да видите “Денят на прокълнатите“.

Но е по-добре да не си го причинявате, за да не стигнете дотам да кълнете режисьори и актьори, или още по-лошо - хората около вас. “Денят на прокълнатите“ е разказ за безмилостния вирус “Жътваря“, който почти унищожава Великобритания, като по гнусен и мъчителен начин убива населението. За да избегне тоталната смърт на всички хора, правителството огражда заразената зона и така хем защитава онези отвъд оградата, хем спира
разпространението на вируса.

Е, обрича на гибел и доста хора, но жертвите са неизбежни. След 15-ина години обаче, точно когато всички смятат, че вече няма опасност, вирусът се връща. А също така се оказва, че в зоната под карантина изненадващо има живи хора. Някой трябва да бъде изпратен и да рискува, но да разбере как и кой поддържа живота на оцелелите. В ролята на спасителка се явява Рона Митра, която влиза в образа на майор Синклер - силна секси дама с изкуствено око, смела като мъж и по-добра в битките от всеки друг. Тя ще се срещне с две враждуващи общества, оживели благодарение само на имунитета си. Изумителна е упоритостта на някои американски кинаджии, които продължават да свързват лошите с аксесоари, подобни на вериги, гребени, камшици и какви ли не подобни атрибути. През 1976 г. Робърт де Ниро се появи в “Шофьор на такси“ с прическа, която после се наложи като запазена марка на пънк културата. Тази прическа беше символ на бунтарството, насилието и несъгласието със статуквото. Беше. Вече формата на косата или дрехите далеч не са достатъчен белег за определен начин на мислене. Но в Холивуд продължават да смятат, че щом облекат няколко актьора в оскъдни дрешки, оформят им гребени и ги накарат да крещят, това автоматично ги превръща в отрицателни персонажи. Очевидно грешат и става натрапливо. Другите отрицателни герои (да, в “Денят на прокълнатите“ лошите хич не са малко) са някакви подобия на рицари, за които и ние все още не можем си обясним защо изобщо присъстват на екрана. В крайна сметка филмът е толкова слаб, че на моменти може да предизвика у вас искрен смях, а у тези, които по принцип харесват такива филми - поне лека досада.

За сметка на това финалът е толкова немощен, че може би всяко чувство ще премине в обикновено съжаление. Режисьор е Нийл Маршал (Dog Soldiers и “Спускането“) и преди се е справял и по-добре. Освен Рона Митра участват още Боб Хоскинс, Александър Сидиг, Дейвид О'Хара и др.
СЕГА