“Бруно“ е брилянтен пример за американската пошлост

“Бруно: Апетитни пътувания през Америка с цел хетеросексуалните мъже да се почувстват видимо неудобно в присъствието на гей чужденец в мрежеста тениска“. За по-кратко всички го наричат просто “Бруно“ - новият филм на комика Саша Барън Коен. Или поредното филмово предизвикателство към САЩ, към хетеросексуалните, хомосексуалистите и всеки един зрител поотделно, дръзнал да гледа комедията. Персонажът Бруно е известен в Австрия моден репортер, който обаче скоро е отритнат от висшето общество и се налага да си търси късмета в САЩ. За да го забележат в “страната на неограничените възможности“, ексцентричният австриец се опитва по всякакви начини да привлече вниманието към себе си. И като казвам всякакви - значи абсолютно всякакви. Неистовото му желание да бъде известен го подтиква към какви ли не извратени и крайни действия. Същите тези смешни, но понякога твърде брутални и първични изпълнения, сблъскват Бруно с предразсъдъците на американските граждани, на мюсюлманите, обикновените майки, на известните хора, на тъмнокожите и т.н. Да, формално “Бруно“ може да бъде погледнат като тематично продължение на “Борат“, но визуално и по начините, с които ни доказва тезите си, далеч надминава някои граници на нормалното, на възпитаното, ако щете. Тук не става дума за пуританство, нито за личните ми интелектуални претенции. Проблемът се корени в желанието на авторите на “Бруно“ тезите им да бъдат колкото се може по-ясни, по-четливи и по-лесно смилаеми. Показването на абсолютно всичко, което “лирическият герой иска да каже“, включително непрестанното размахване на пениси и имитация на сексуални сцени между хомосексуалисти, за съжаление не спомага за по-лесното асимилиране на не чак толкова дълбоките послания на филма. Даже напротив, идва в повече. И не защото ни показва нещо, което не сме виждали преди, а защото няма нито нещо новаторско, нито нещо екзотично, нито нещо действително предизвикателно с революционната си поза, а защото е просто пошло. И тъпо, много тъпо. Ако има нещичко положително в този филм, то е, че в него доста умело са комбинирани инсценировки и реални кадри, и различаването им изисква доста усилия, както в “Борат“... В момента “Бруно“ оглавява боксофиса на САЩ - нещо, което никак не ни учудва, предвид принципните fast food предпочитания на американците, които важат и при изкуството. Филмът е назован “комедия“, но на много места изобщо не е смешен, особено там, където показва начина на мислене на средностатистическия американец. Честно казано, не е смешен и начинът, по който е изграден образът на главното действащо лице - екстравагантен хомосексуалист с натрапчиво държане, болезнена нужда от внимание, която води до груби и дори параноични дейности. Искате нагледност? Ето ви: репортерът представя пилотно издание на новото си предаване, което е гледано и оценявано от обикновени хора. В това предаване кулминацията е танц на мъжки полов орган в крупен план. Изключително оригинално, чак не е за вярване. В друг момент пък присъстваме на твърде еротична сцена между двама мъже, която включва разкъсване на дрехи, опипвания и т.н. Ако сте харесали “Борат“ и там сте открили оригиналност, то в “Бруно“ може и да не откриете нищо. Има твърде много повторение, твърде много убийствено нисък вкус, твърде много простащина, твърде малко хумор. По повод това заглавие общо взето професионалните и зрителски оценки са в двете възможни крайности. Но нима всичко, което можаха да ни покажат на екрана, трябваше да бъде сведено само до скандални епизоди и плосък хумор? Явно да, щом в САЩ се избиват да го гледат, както вероятно ще се случи и у нас. Режисьор на “Бруно“ е Лари Чарлс, който бе и в основата на филма “Борат“. Гаджетата на Саша Барън Коен се играят от Густаф Хамарстен и Клифорд Банягале.
СЕГА