Педро Алмодовар с приказка за любовта и разрушителната й сила

Ако не сте имали възможността да видите последния филм на Педро Алмодовар “Прекършени прегръдки“ по време на отминалия “София филм фест“, не съжалявайте, защото от днес той тръгва по родните киносалони. Да разясняваш Алмодовар е сложна задача, но въпреки това неговите филми редовно са подлагани на задълбочени дисекции и тълкувания от любители и професионални критици. Случва се техните коментари да са все пак много далеч от лекотата и виртуозността, които Педро Алмодовар постига с творбите си.

Най-новата от тях - “Прекършени прегръдки“, носи типичните качества на големия режисьор, а в главната роля е една от любимките му - музата Пенелопе Крус. Както винаги Крус е забележителна; жизнена и изключително чаровна. Ролята й е на Лена, любовница на богатия бизнесмен Ернесто Мартел (Хосе Луис Гомес). Съдбата на Лена се сблъсква с Матео Бланко (Луис Омар) - филмов режисьор, който я избира за главна актриса в новия си филм и за главна изпълнителка в живота му.

Но наглед безобидните рутинни случки на снимачната площадка пораждат маниакални сцени на ревност, последвани или предшествани от още по-страстни сцени на любов и отдаденост.

“Прекършени прегръдки“ започва с въведението, че слепият режисьор Матео Бланко вече се нарича Хари Кейн (от английски “ураган“), а причината за този псевдоним и най-голямата мъка на мъжа се нарича Лена. Основната сюжетна линия далеч не е единствената, с която филмът блести. Около Хари Кейн са наредени още няколко второстепенни персонажа, като най-добрата му приятелка и партньорка в работата Джудит Гарсиа (Бланка Портийо) винаги е оставала на заден план, но в очите й се чете топлото и силно чувство, което таи; синът й Диего (Тамар Новас) и Рей Екс (Рубен Окандиано).

И тримата имат скрита, но силна връзка с този човек, която с разгръщането на филма излиза наяве. “Прекършени прегръдки“, както казва самият Алмодовар, е “декларация на любовта към киното“ - и не с отделни епизоди, а като цялостно послание. “Признанието ми е към света на филмите и всичко, което го вдъхновява; към хората, които раздават себе си зад камерата; към актьорите, монтажистите, разказвачите, писачите; към екраните, които показват образи и случки, интриги и емоции. Към самите филми - както са направени, в момента, в който са направени. Към нещо, от което можеш да спечелиш пари и да живееш, но е не само професия, а нещо много повече - ирационална и всепоглъщаща страст.“

Такива са всъщност всички филми на Педро Алмодовар - често ирационални, но бляскави и увличащи. Наглед са съвсем простички истории, но винаги са натоварени с много смисли. Тези смисли започват дори от имената на персонажите и стигат до нарочно подбраните цветове, натоварени със специална семантика. Не случайно 61-годишният режисьор бавно и полека създаде ново филмово мислене, наложи имена като Антонио Бандерас и Пенелопе Крус... И за радост на любителите на киното продължава да снима.
СЕГА