Страстната любов на Шанел и Стравински

Хубаво е, когато в кратък период от време излизат филми, посветени на един и същ човек. Така зрителите могат да се срещнат с различните виждания на различни режисьори, от една страна, а от друга - и със собствените си реакции, които също няма как да се повторят. В случая с филмите за Коко Шанел разликата е фрапантна. Героинята на Одри Тоту от първия филм е по-скоро дете-жена, която много трудно, но за сметка на това със завидно постоянство стига до марката “Шанел“.

Във втория филм на Ян Кунен (“Доберман“, “99 франка“) Коко е страстна и властна жена. Историята е екранизация по едноименния роман на британския писател Крис Грийнхалф, като Кунен снима всяка сцена един път на английски и един път на френски. Както подсказва и заглавието, “Коко Шанел и Игор Стравински“ не може да е нищо друго освен сблъсък на две силни личности.

Срещата на нестандартното им мислене предизвиква взрив в сърцата и в творчеството им. Филмът започва с удивително въздействащ епизод. Младата шивачка Коко Шанел се разделя с приятеля си Бой, за да отиде на премиерата на балета “Пролетно тайнство“ на Игор Стравински през 1913 г. в Париж. С майсторски заснети панорами операторът Давид Унгаро ни прави свидетели на неистовото притеснение на Стравински преди премиерата и на напрежението, което се е нагнетило в залата.

Виждаме хрисимата жена на композитора, бледа и полупрозрачна, опитваща се да бъде негова опора. В крайна сметка “Пролетно тайнство“ е посрещнат с освирквания, обиди и пълно неприемане на модернистичния начин на композиране на Стравински. Единствена Шанел стои стъписана и очарована пред силата на тази музика. След това любимият й Бой умира в катастрофа.

А щом се виждат, Шанел и Стравински се влюбват. Амбициозната французойка кани Стравински, болната му съпруга Катерина и четирите им деца в лятната й вила край Париж, подарък от първия й любовник милионера плейбой Етиен Балсан. Там композиторът ще може да работи на спокойствие, а жена му да се лекува. Именно вилата е мястото, където любовта между двамата разцъфва. Тайната, именно защото е забранена връзка между Коко и Игор, започва да личи в очите им. А междувременно съпругата на композитора бавно се стапя, виждайки и разбирайки всичко.

Музиката във филма, разбира се, е от творчеството на Стравински. И тя допълнително обрисува характера на руския творец, който прилича на буреносен облак. Същността на Коко пък се подчертава от всяка нейна дреха и в интериора на стаите във вилата. Всяка от тях е черно-бяла и в различен стил и форма. Това е Коко Шанел - жена на крайностите, но винаги отдадена.

Такава е както в изпепеляващата си любов, така и в отрицанието от нея. В главните роли са Ана Муглалис (“Криминален роман“) и Мадс Микелсен (“Казино Роял“). С убедителните им превъплъщения, изключителната визия и музиката филмът на Ян Кунен придобива дълбочина и онази тежест, която напоследък притежават все по-малко филми.
СЕГА