Програмата „Десетилетие на българското кино” представя „Откраднати очи

29.06.2010 г.
Програмата „Десетилетие на българското кино” представя „Откраднати очи”2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.

Представяме на вашето внимание „Откраднати очи” на Радослав Спасов.

Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора и се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столичната община и Националния филмов център. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.

Откраднати очи” - филмът

Това е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин. Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения „възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид. Неочаквано необичайната среща създава у двамата чувство на близост и Иван е изправен пред съдбоносен избор – да „преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.

По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат „изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен. От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг. Но дали другите ще приемат това? На Балканите хепиендът се случва рядко. От Турция се завръща братът на Айтен…

Сценаристката за филма:
"Желанието на екипа бе това да е филм, който лекува раната, а не я отваря отново." Нери Терзиева
- До каква степен в сценария са залегнали документални и лични елементи?
До много голяма степен - освен преживяното като сюжет в отделни сцени има и чисти възстановки по документални случаи. За чест на българската журналистика, на документалистиката и мемоаристиката през годините след така наречения „възродителен процес” излязоха много неща. Но „със дума чух, с око - все още не” май казваше Софокъл във „Филоктет”. Затова трябваше да се появи и филмът.
Нери Терзиева в интервю за в. Сега, 18.03.2005

Режисьорът за филма:

Филмът не се занимава с технологията на възродителния процес, а със съдбите на двамата главни герои. Драматургичната ни задача бе да се докаже, че различията могат да бъдат преодолени.
Радослав Спасов, varnacity.info, 2006

Откраднати очи” е изстрадан филм, но правен с любов. Преодоляхме доста препятствия още докато го работехме. Темата дълго време беше табу и не се приемаше и когато се захванахме с филма, от някои неправителствени организации.
Радослав Спасов пред в. Черно море, 31.08.2005

Актрисата Весела Казакова за филма:
Разкажете интересна случка от снимките на "Откраднати очи"?
- В един момент моята героиня оставя брат си да замине за Турция, а тя остава в България. И докато снимахме на границата, един човек дойде при мен и ми каза: „Преди 11 години сестра ми замина за Турция и аз още не съм я виждал. Сега като те гледам, се сещам за това”. Много семейства са разделени по този начин. Било е голяма трагедия. Голямо престъпление е било направено.
в. „Стандарт”, 2005

Критиката за филма
Понеже става дума не толкова за режисьорска, колкото за операторска продукция (Спасов е държал камерата на „Авантаж", „Мера според мера", „Мъжки времена", „Лачените обувки на незнайния воин", „Време разделно"), образите тук са по-силни от репликите. Сцената с възрастния мюсюлманин, който с треперещи ръце полива градинката си минути преди да отпътува за Турция, директно може да влезе в учебниците. Сред големите достойнства на филма е и подборът на актьорите - нашумялата с „Мила от Марс" Весела Казакова (Айтен), Валери Йорданов (Иван), Неджат Ишлер, Ицхак Финци и особено Рангел Вълчанов, който има малка, но незабравима роля като треньор по плуване в празния басейн на лудницата.
Цветана Царева, сп. „Тема”, 2005


Фестивални участия и награди
2005
МФФ Москва, Русия – награда за най-добра актриса на Весела Казакова
МФФ София – награда „Кодак” за най-добър български игрален филм
МФФ Палич, Сърбия и Черна Гора – награда на публиката
МФФ Бергамо, Италия – „Сребърна роза”

2006
МФФ Вюрцбург, Германия - награда на публиката
МФФ Котбус, Германия – наградата „Диалог” на Министерството на външните работи на Германия
МФФ „Медфилм”, Рим – наградата на „Евроимаж”
Монте Карло ТВ Фестивал „Златна нимфа”, Монако – специалната награда на Червения кръст
СБФД - най-добра актриса на Весела Казакова (и за ролята й в Мила от Марс)
МФФ Карлови Вари, Чехия
МФФ Пусан, Южна Корея
МФФ Банкок, Тайланд
МФФ Дака, Бангладеш
МФФ Кливлънд, САЩ
МФФ Пилзен, Чехия
МФФ Севиля, Испания
МФФ Лондон, Великобритания
Copyright © 2024 Dir.bg.