Трансформърс 3

от Александър Райчев

За разнообразие нека да започнем с положителните черти на най-новото упражнение по пиротехника и специални ефекти на режисьора Майкъл Бей. Сравнявайки го с останалите продължения това лято спокойно мога да заявя, че „Трансформърс 3” предлага по-качествено забавление от „Карибски пирати 4”.

Може да му липсва Джони Деп, но пък уникалните кретени Джон Туртуро и Джон Малкович компенсират напълно неговата липса и са сред основните причини да си спомняте научнофантастичния екшън за здрав тупаник между безброй роботи с добро, а не да го забравите моментално след като сте излезли от киносалона.

Изключително положителна черта е ясното и ярко 3D, което моментално се издига до нивото на еталон що се касае до придаването на триизмерност на игрален филм. Въпреки своята продължителност от 2 часа и половина филмът не успява да създаде по никакъв начин дискомфорта, който мнозина изпитваха при гледане на по-кратки постконвертирани 3D излагации, чиято единствена цел беше да отмъкнат повече пари от зрителите.

Екшън сцените са на познатото за Майкъл Бей високо ниво и дават чаканата от публиката ударна доза адреналин. За съжаление обаче същинският екшън започва едва в последния един час от филма, а преди това ни се налага да изтърпим една доста разтеглена увертюра, която обстойно се намесва в хода на човешката история и включва покоряването на Луната и аварията в Чернобил в хода на вселенската битка между Аутоботи и Десептикони.

Филмът има не една и две излишни сюжетни нишки, които спокойно можеше да не присъстват в киноверсията, а да бъдат част от разширено режисьорско издание, което истинските фенове да гледат у дома на спокойствие. Колкото и да е забавен Джон Малкович включването му в историята няма абсолютно никакво логично обяснение. Същото важи и за родителите на Сам Уитуики, които се появяват колкото да изрекламират американския начин на живот, който включва безумно скъпи кемпери и маркови тренировъчни екипи.

Франсис Макдорманд е изключително забавна като строгата шефка на НСА, която само си мисли, че държи положението под контрол, докато не се оказва, че Адът вече е на Земята. От своя страна Патрик Демпси изненадва с роля, която е възможно най-отдалечена от образа на д-р Блян в „Анатомията на Грей”, който сериал бележи последните 6 години от кариерата му. Тук той е в ролята на пълен гадняр, който ще стискате палци да си получи заслуженото възможно най-бързо.

Добилият световна популярност с двата филма за ергенски запои Кен Джеонг и Алън Тюдик („Смърт на погребение”) също се отчитат с мега кретенски появи, които ще предизвикат широки усмивки. Като цяло странно е до каква степен филмът отива в сферата на комедията – особено през първия час и половина се чудиш дали си отишъл да гледаш екшън-фантастика с гигантски роботи или по-скоро най-новия филм на Джим Кери.

Показателно е, че екшънът отпочва с появата на Тайрийз Гибсън, която е именно около час преди финалните надписи. Двамата с Джош Дюамел за пореден път обединяват сили, за да трепят извънземна гад, която този път е значително по-разнообразна.

Мащабната инвазия, която е осъществена спрямо Земята и по-конкретно спрямо Чикаго силно напомня за „Битка Лос Анджелис: Световна инвазия”, а космическите изстребители са лекинко заимствани от „Терминатор: Спасение”. Но няма лошо.

Самият Дийн Девлин в скорошно интервю признава, че както те двамата с Роланд Емерих са черпели вдъхновение от стари ленти при създаването на „Денят на независимостта”, така и всички други последващи филми несъмнено ще продължат по същия път, просто защото е трудно да откриеш топлата вода за стотен път. Тук особено признание трябва да получи сцената с поглъщането на цял небостъргач от нещо като механичен Кракен, която е централен епизод в хаоса на финалната битка. „Трансформърс 3” подобно на предишната серия от поредицата се престарава да ни покаже колкото се може повече роботи, което може да е ОК за феновете, но обикновените зрители трудно ще запомнят кой робот какъв е и на чия страна се бори.

И докато твърде много ламарина на екрана може да бъде някакси опростена, то смяната на Мегън Фокс с някаква английска скумрия е огромно и крещящо недоразумение. Не тъна в заблуда, че Мегън е някаква голяма актриса, но настоящата русокоса моделка на бикини е толкова далеч от актьорлъка, колкото авторът на настоящата статия от ядрената физика.

Да не говорим, че има толкова секси излъчване, колкото и лъскав нов хладилник – демек никакво. А огромните й нацупени джуки могат да накарат и Анджелина Джоли да се засрами. Жалко, много жалко, защото ако имаше нещо, с което да прокараш по-лесно два часа и половина железо през нервната си система, то това определено беше лисичката Мегън.

В общи линии едва ли някой може да очаква нещо повече от „Трансформърс 3” от това да бъде най-шарената и шумна дъвка за очите на лято 2011. В това отношение филмът се справя прилично добре, но наистина можеше да е поне с половин час по-кратък. Друг въпрос е, че въпреки развитието на технологиите, за мен първата серия от роботския франчайз си остава и най-добра. Всичко последващо изглежда така все едно вече сме го гледали и не предлага нещо революционно ново.

А Майкъл Бей е крайно време да се върне към режисурата на здрави екшъни, с които стартира така добре кариерата му, и да ни зарадва с „Лоши момчета 3” примерно.