Конан варварина

от Александър Райчев

От този петък на голям екран и в България вече може да бъде видяна дългоочакваната продукция “Конан варварина”. Дългоочаквана най-вече за родната публика и стотиците, ако не и хиляди българи, които са взели участие в заснемането на най-мащабната и високобюджетна холивудска продукция снимана в нашата родина.

Това реално е и първата по-сериозна продукция заснета изцяло от студия Nu Boyana, която има претенциите да се съревновава в класациите по приходи с мейджърските блокбастъри, които традиционно окупират родния киноафиш. С нейна помощ родната кино индустрия можеше на 100% да се легитимира пред света и да покаже, че и ние може да произведем филмов продукт, който е световно конвертируем, така че когато следващия път на Ридли Скот му хрумне да снима исторически епос като “Гладиатор” да го направи в България, а не в Малта например.

За съжаление обаче и този път явно ще трябва да си останем с добрите пожелания. Западните медии вече съсипаха филма от критика, а зрителите в САЩ, Франция и Австралия демонстрират очевидна липса на интерес към 3D модифицираната версия за могъщия кимериец, която преди няколко десетилетия направи от Арнолд Шварценегер световна звезда и завинаги си остана една от емблематичните роли на австрийския културист, превърнал се впоследствие в губернатор на Калифорния.

Нека обаче се опитаме да си обясним причините за този провал и да погледнем обективно на плюсовете и минусите на крайния резултат, който вече всеки по-любопитен зрител сам може да види в най-близкия мултиплекс.

От първостепенно значение разбира се е изборът на актьор за главната роля. В случая този избор пада върху не особено известния Джейсън Момоа, който все пак по-наблюдателните могат да разпознаят от прясната му изява в сериала “Игра на тронове”, където по случайност или не пак играе варварин. Ясно е, че Арнолд трудно би могъл да бъде изместен от съзнанието на феновете като единствения и неповторим Конан, но Момоа е твърде далеч от иконичния образ наложен от бившия Терминатор. Поствен до Арнолд той изглежда като недохранено сомалийче, който факт е отчетен от създателите на филма, които през голяма част от филма прикриват тялото му под солиден пласт костюми.

Не би било далеч от истината, ако кажа, че Джейк Гиленхал в миналогодишната си изява като принц на Персия беше точно толкова здрав колкото Момоа, който или е имал твърде малко време за подготовка, или не е имал качествен фитнес инструктор и диетолог. Крис Хемсуърт, когото по-рано тази година видяхме в “Тор: Богът на гръмотевиците” щеше да е далеч по-удачен избор за ролята на Конан и то пак без да е известно лице, обременено с тежестта на предишни знакови роли.

Като цяло “Конан Варварина 3D” е именно на полу-бутафорното ниво на “Принцът на Персия: Пясъците на времето”, което те кара да се замислиш за какво точно е отишъл обявеният официално бюджет. За съжаление тук получаваме и още един “бонус”, който моментално ни връща в началото на 3D модата, когато от Уорнър взеха престъпното решение да постконвертират “Сблъсъкът на титаните” и в резултат се получи една невероятна мазня, която опропасти целия филм.

Тъй като предполагам съм един от малкото в България гледали “Сблъсъкът на титаните” и от лента на 2D, смело мога да предположа, че новите приключения на Конан щяха да изглеждат далеч по-добре без да е необходимо да си слагаме поляризиращи очила по време на прожекцията.

Проблемите в постпродукцията обаче не се изчерпват само с мрачната 3D презентация. Част от т.нар специални ефекти са направо смешни и ми е трудно да повярвам, че са част от филм, който официално струва 90 милиона долара. Видимо разпознаваеми са умалени макетчета, което е несериозно.

Трябва обаче да си призная, че има и една сцена, която се е получила особено добре и която радваше още от трейлъра. Става въпрос за битката на Конан с пясъчните хора, призовани от вещицата Марик (Роуз Макгауън). Тази сцена определено съдържа необходимата доза професионализъм при реализирането си и ще накара по-претенциозните зрители като мен да си пожелаят евентуална втора серия да държи такова ниво от начало до край.

Надбягването между каретата на главната героиня, Конан и главорезите на злодея във филма също може да бъде отличено за качественото изпълнение, но това едва ли е учудващо предвид високата класа на българските конни каскадьори, които не са вчерашни. А и един епизод с пускането на праисторически “смс” е особено забавен, нищо че не е ясно кога точно главните герои са се научили на четмо и писмо покрай безкрайните си занимания с обезглавяването на хора.

Желаещите да гледат кървища ще бъдат предоволни, но зрителите с по-слаба психика и особено женската част от публиката може и да бъдат твърде отблъснати от реките кръв и планината телесни части, които се сипят от екрана. Не казвам, че живеем в един мирен и спокоен свят, лишен от зверства, но едно филмово приключение може да бъде увлекателно и без пролятата кръв да е основна движеща сила във филмовото повествование.

Имената в поддържащия каст също не са твърде популярни и така не помагат особено за рекламата на филма. Червенокосата Рейчъл Никълс (“G.I. Joe: Изгревът на кобра”) явно трябва да е еквивалента на чаровната Джема Артертън, която се сражава наравно с мъжете в “Сблъсъкът на титаните” и “Принцът на Персия”, но далеч не се справя толкова добре. Проблемът с героинята й по-скоро се корени още в работата на сценаристите, които не са могли да вземат решение дали чистокръвната Тамара да се сражава редом с Конан или да пищи като заклана докато чака той да я спаси – така се получава някакво средно положение, което не успява да ни накара да й симпатизираме особено.

Стивън Ланг отбеляза коронно изпълнение с ролята си на злодей в “Аватар” на Джеймс Камерън, което едва ли ще успее някога да надмине. Рон Пърлман от своя страна е страхотен актьор, който обаче реално няма особено екранно време и ролята му е просто маркер в пролога към историята на неговия син, който се превръща именно в героя Конан.

За финал ще подчертая, че никога не търся особена логика в подобен род филми, но тук има твърде много моменти съшити с бели конци. И въпреки недостатъците си “Конан Варварина 3D” успява да бъде сравнително задоволително филмово приключение, което не пада по-долу от поредните премеждия на карибски пирати или трансформиращи се колички по простата причина, че нивото в Холивуд е по-ниско от когато и да било.

А българската публика е доказала афинитета си към прашни истории за истински мъже с остри мечове, така че за разлика от САЩ тук на разпространителите им предстои броенето на дебели пачки. За нас, българите, остава надеждата, че “Непобедимите 2” на Слай Сталоун ще е по-успешен опит да се представим на ниво пред чужденците.