Да съберем звездите!

Франсоа Озон:
След Under the Sand, филм вгледан само в една жена, ми се искаше да направя филм с много жени. Хареса ми този ала Агата Кристи стил на пиесата 8 жени на Робер Тома: осем жени в една къща, мъжът е убит и една от тях е убийцата. Това беше за мен основата за един филм за жени, за жестокостта по между им. Също така беше и възможност да се заговори за актрисите и да се направи нещо като посвещение към тях, да се кажат някои неща за френското кино и френските актриси.

Исках да го направя така, както Жорж Кюкор Жените: той събира всички звезди на MGM за този филм и аз исках да имам най-добрите френски актриси. За да направя филма ми помогна и това, че Under the Sand имаше голям успех във Франция. Сега мога да кажа: “Благодаря ти, Шарлот Рамплинг.” Защото другите актриси искаха да играят в мой филм, след като бяха гледали Шарлот в този. Катрин Деньов беше първата актриса, от която трябваше да получа отговор.

Катрин Деньов:
Не мисля, че историята и образите по отделно биха ме заинтересували. Но понеже срещнах Франсоа и бях гледала неговите филми SITCOM и WATER DROPS ON BURNING ROCKS…Неговият поглед към темата беше различен. А необичайното, любопитното винаги ме привличат. И се почувствах сякаш правя комедия.

Франсоа Озон:
Катрин беше най-важна, защото ролята на майката е централна. Героинята Габи се промени и заради собствената нежност и благородство на Катрин. Тъй като това е история на едно семейство, трябваше да има и чисто физически съответствия. Така че кастингът по някакъв начин се организира около Катрин. В момента, в който тя се съгласи, направиха го и останалите.

Изабел Юпер:
Преди всичко приех, за да участвам в този проект на Франсоа Озон, обединяващ играта на осем актриси. Да ни събере всички в една затворена среда, да ни заключи и да види какво ще се случи помежду ни! Като си помислиш за история с няколко различни актриси, почти винаги се включва и мъж. Това е нещо като принцип, поне за мен…Героинята на Огюстин не ме привлече с това, че е сложна – аз не намирам, че тя е прекалено сложна. Това, което ме изумяваше в нея, е, че говори лоши неща за всички и непрекъснато се оплаква…Ако режисьорът беше друг, а не Франсоа Озон – и мисля, че тук всички останали актриси споделят мнението ми, не съм сигурна, че всички щяхме да приемем. Трудно е да четеш сценарий, без предварително да имаш идея за това какъв е сценаристът или режисьорът.

Еманюел Беар:
Бях гледала филми на Франсоа – SITCOM, Sea the Sea, A Summer Dress, а той е човек, чиято работа бях следвала известно време. Тази история събира заедно осем жени, нещо като черна комедия, написана с доста хумор. Героините бяха възхитителни, но и много правдоподобни, човешки. Въобще не се колебах, отговорът ми беше “Да”.


Фани Ардан:
Бях много любопитна какво ще се получи, играейки само с жени. Когато Франсоа ми предложи да играя Пиерет, аз казах, че ще го направя, това е любимата ми роля в този филм. Харесва ми, когато режисьорът оценява индивидуалностите и това отличава Франсоа Озон. Той обича хората и също жените. Никога няма нищо срещу никого. Water Drops On Burning Rocks разглежда по-скоро мъжа и е много добре направен.

Виржини Ледоайен:
Във Франция филм само с жени до сега никога не беше правен. Тази смесица от трагедия, драма, трилър и комедия беше вълнуваща. Аз наистина много исках да снимам с Франсоа, защото познавах филмите му и мисля, че той е изключителен режисьор, който притежава една невероятна вселена.

Даниел Дарийо:
Гледах SITCOM и си помислих:” този млад човек е много талантлив.” След това гледах Under the Sand, който направо обожавам. И след това Франсоа ми пусна идеята за 8 Жени. Каза ми и кой още мисли да покани. По това време не всеки щеше да приеме. Аз бях направо поласкана, като чух другите имена. За четвърти път щях да играя майка на Катрин Деньов в киното. Играла съм в ролята на нейна майка най-първо в един филм, който не беше особено добър Ladies’ Man през 1960, където аз всъщност играех близначки. Една от тях беше майка на героинята на Катрин. След това заедно работихме в The Young Girls of Rochefort и после пак във филма на Ташин Scene of the Crime. 8 Жени прави четири. Моята героиня не прилича въобще на мен. За това е забавно. Ако винаги трябваше да играем роли, с които си приличаме, никак нямаше да е интересно.

Людивин Сание:
Прочетох пиесата и прочетох сценария, освен това Франсоа ми сподели доста подробности за героинята ми – какво точно иска да правя и как да играя – и физически, и ментално.


Фирмин Ришар:
Приех преди дори да прочета сценария. Приех, защото срещнах Франсоа Озон и защото обожавам Water Drops on Burning Rocks. И след това, кота прочетох сценария, си казах “Какво преживяване ще бъде да играя това!”.

Франсоа Озон:
В момента, в който реших, че искам да направя филм само с жени, знаех, че за тази история са нужни звезди. Защото тази пиеса все пак не е на Расин или Корней. Не е необичайна пиеса. Така че да събера тези звезди беше важно. Аз изцяло се посветих на този филм, а и на моите собствени обсесии – семейството, половете, жените заедно…