Паскалин Шаван за костюмите на "8 жени"

Влияния
Франсоа първо ми показа някои класики от френското кино през 50-те, но решихме, че са доста скучни от към костюми. Перфектните костюми от този период открихме във филмите Техниколор на Дъглас Сирк или Алфред Хичкок. Кокто по-рано през 30-те Холивуд идеализира висшата мода – мисля във филмите на Жорж Кукор от този период- и костюмите са истински произведения на изкуството, които правят звездите.

Социална правдоподобност
Близък поглед към костюмите от Жените на Кукор разкрива, че те не отговарят на социалната реалност от 30-те и 40-те. Тези костюми са толкова богати и не ежедневни, необикновени. За 8 жени ние, разбира се, взехме пред вид правдоподобността. Но костюмите за филма не са толкова реконструкция на историческата действителност, използвахме доста свобода. Например, героинята на Фани Ардан никога не би могла да крачи в снега с толкова тънки токчета. Това, което водеше избора ни в най-голяма степен, беше отношението на взаимосвързаност между жените. Както и намерението костюмите да се възприемат като част от въоръжението в съперничеството между тях.


Цветният проблем
За да се претвори есенцията на Техниколор, Франсоа ме помоли да се наблегне на цветовете. Това създаде някои проблеми за мен. Опасявах се, че костюмите ми ще станат натрапчиви и че това ще измори зрителите. Цветовете на стените в къщата щяха да направят многоцветните костюми да изпъкват още повече. Но след като гледах още веднъж филмите на Дъглас Сирк, разбрах какво позволява да се драматизират костюмите. Те допринасяха за целостта на героите и в същото време ги отличаваха. Франсоа искаше да подсили това, както в Water Drops on Burning Rocks, където дори костюмите бяха драматични. И така може да се каже, че в 8 жени има синя героиня, розова, зелена и т.н. Точно както клетката с папагали, която декора постави в средата на салона. Във всеки случай имахме осем звезди и беше необходимо всяка от тях да бъде видяна по отделно!

Вдъхновение: Диор
50-те бяха добри години за модата. Кристиан Диор направи революция в модата с това, което наричаме “new looк”. Жените от времето след втората световна война имаха нужда да преоткрият своята изгубена женственост. И Диор разбра това. Разбира се, той върна отново вкуса към прическите от началото на века, но той направи актуални и забравени моди като корсета, придаващ възвишеност на силуета – нещо, невъзможно по време на войната. Открих снимки на корсети от Робер Дасне в един брой на “Воуг” от 1949 година. И ние сложихме корсети и на осемте жени. Но въпреки, че френската мода ми послужи за основа, все пак  основната отпратка си остава Холивуд. Спектакълът на Диор от !947 година се състои в Ню Йорк, където предизвиква доста оживление. Невероятно е как американското кино се възползва от работата на френските дизайнери. Ще отнеме малко време преди френското кино да прояви подобен интерес.


Директните отпратки на Франсоа
С Франсоа взехме някои кадри от американските студийни филми. Образът на Катрин Деньов се повлия от мелодрамите на Лара Търнър, на Фирмин Ришар – от икономката в “Imitation of Life” на Сърк, на Даниел Дарийо – от тъщата в “Madame X” на Дейвид Лаул Рич. За героинята на Фани Ардан се вдъхновихме от Ава Гарднър във филма на Джон Хюстън “Босоногата графиня”/ пресъздадохме абсолютно същите обеци/ и също от Сид Харис в “The Band Wagon” на Винсент Минели. За героинята на Изабел Юпер потърсихме идеи от различни поддържащи роли на стари моми, червенокоси обикновено, много разпространени в американските филми от 50-те.

Да облечем звездите
Всички актриси първо разгледаха моите скици и първо обсъдихме костюмите с тях, преди да ги направим.
Катрин Деньов обожава сценичните костюми и ми посвети доста от времето си. Бях много впечатлена: тя ми разкри толкова много неща! И накрая, над всичко, Ив Сен Лоран, за който Деньов е оракул. Той току що беше представил новата си колекция, много ала 50-те! В резултат, Деньов беше много стриктна и изискваща. Героинята на Фани Ардан е винаги на предна линия. Тя е бивша кабаретна танцьорка, също като графинята на Ава Гарднър. Тя пристига отвън в своята привидно дискретна мода. Но като истинска звезда тя привлича вниманието, носейки воалетка, която скрива косата. В крайна сметка тя се разбулва, обличайки прилепнали рокли в черно и червено. Франсоа искаше да стесня костюма на Ардан толкова много, че да се реши, че тя не носи бельо!
За Сюзон  приготвих на Виржини Ледоайен да носи пепитената шапка на Диор към розова рокля ала Барби / избор на Франсоа/, която да извика образа на младата английска колежанка.
Еманюел Беар е в облекло, което малко трудно ще мине за униформа на камериерка. С корсет, който й придава много секси форма, и с ботуши, влияние от еротизма в “Дневникът на камериерката” на Луис Бунюел от 1964. С преливащата си блуза определено си заслужава да е господарката на къщата. Всичко това са знаци, които явно сочат, че е любовница на господаря на къщата! Еманюел Беар много ни помогна, дори идеята за ботушите беше нейна.

Огюстин
Да превърна Изабел Юпер в сурова стара мома беше най-трудното. Изборът на прическа и цвят определи това превъплъщение. Стегнатата прическа трябваше да отведе към суховатия й характер. Облякохме я в зелено, защото това е цветът, за който се казва, че носи лош късмет, дори напомня и за нещо лошо на вкус. Идеята беше да й придадем садистичен вид. Изабел Юпер обожаваше този костюм, който й позволи мигновено да се въплъти в героинята. Ние искахме да носи и корсет като в “Джилда”! Трябваше да се превърне в съперница на останалите. Още повече, че роклята, някога принадлежала на Габи, сега щеше да придаде на лошата й сестра възможността да й се противопостави. За това е толкова важно, че старият момински костюм на нея й стои по-добре! Това потвърждава следното: никоя жена не може да измести Габи, която самата се пита защо всеки краде нещата, които й принадлежат.