Недосегаемите“ е блестящо доказателство за триумфа на човешкия дух

13.05.2012 г.
„Недосегаемите“ е блестящо доказателство за триумфа на човешкия духот Александър Райчев

Недосегаемите“ е безапелационен победител, гениален филм и блестящо доказателство за триумфа на човешкия дух над всякакви препятствия.

Френската продукция с бюджет от 10 милиона евро вече се превърна в един от най-печелившите проекти за всички времена с приходи от над 300 милиона долара, половината реализирани в родната Франция.

Филмът обаче жъне феноменални успехи и в Германия, а също в Италия, Южна Корея и почти всяка друга страна, в която е разпространен до момента. Изпълнителят на една от двете централни роли, 34-годишния Омар Си, пък поднесе изненадата на тазгодишните награди Сезар като пребори абсолютния фаворит Жан Дюжарден от „Артистът“ и отнесе наградата за главна мъжка роля.

Къде се крие ключът към успеха на „Недосегаемите“? Какво толкова специално има в този френски диамант, което кара хората от различни нации и култури да го прегърнат и почти сигурно да го обикнат от пръв поглед.

За наше огромно щастие филмът идва съвсем легално, макар и малко позакъсняло, на голям екран и в България, така че всеки, който се има за истински ценител на киното задължително трябва да го гледа. За жалост мнозина вече го изгледаха по втория начин, но сега те имат шанс да му се насладят още веднъж в пълния му блясък на голям екран, защото въпреки липсата на скъпоструващи (3D) визуални ефекти свързани с края на света, „Недосегаемите“ може да се похвали с феноменална операторска работа и дълбоко въздействащия музикален съпровод на италианския композитор Людовико Ейнауди, които в комбинация с актьорските изпълнения образуват филмова поезия каквато скоро не е озарявала големия екран по родните ширини, а вероятно скоро няма и да го споходи.

След толкова встъпителни хвалебствия човек би се запитал какво толкова се крие в историята на „Недосегаемите“, което да го отличи от хилядите филми, излизащи по световните екрани ежегодно. А истината е, че историята не е особено сложна, но е вдъхновена от реални събития, които носят огромен житейски заряд, който експлодира на екрана под режисурата на Оливие Накаш и Ерик Толедано.

Богаташът Филип (Франсоа Клузо) остава парализиран от врата надолу след инцидент с парапланер. Отчаян от безпомощното си състояние Филип отхвърля асистент след асистент, защото никой от върволицата кандидати няма качествата да му вдъхне искрица желание за живот.

Ненадейно обаче се появява чернокожия Дрис (Омар Си), който изглежда напълно не на място в тузарската резиденция, но и единственото му желание е да вземе подпис за отказ на работа, за да може да си прибере социалните помощи. Липсата на търпение от страна на младежа от гетото и последвалата размяна на реплики с Филип водят до неочакван резултат – Дрис е избран да се грижи за богатия инвалид, въпреки липсата на какъвто и да е професионален опит в грижите за подобни пациенти.

Това, което следва е един брилянтно изигран танц между физическият инвалид в количката, който иска духът му отново да се рее свободно като птица, и социалният аутсайдер от етническо малцинство, който иска просто да живее един нормален живот.

Двамата мъже рушат културни стереотипи, повалят негласни обществени бариери и разсичат като със лазерно наточен скалпел превземките на различните изкуства, присъщи на аристокрацията, за да оголят същността на човешкото сърце, което има нужда само и единствено от приятелство, разбиране и любов – нито едно, от които, не може да се купи с пари.

Изрично искам да подчертая, че въпреки заложената тежка лична драма в образа на безвъзвратно обездвижения Филип, то филмът в никакъв случай не е тежка филмова драма, макар и да има своите стягащи за гърлото моменти.

Изненадващо филмът е по-скоро една от най-качествените и жизнеутвърждаващи комедии, които са прозивеждани някога, като хуморът е далеч от клозетното ниво на болшинството съвременни упражнения в комедийния жанр. В „Недосегаемите“ хуморът е провокиран от напълно реалистични ситуации, които сблъскват коренно противоположни култури, които при нормални обстоятелства едва ли биха намерили обща допирна точка.

Омар Си заслужено стана първият французин с афроамерикански произход, който грабна Сезар. Цяло чудо е, че това се случва едва през 2012 в страната, която още преди векове пропагандира равенство и братство между хората.

В случая етническата карта може и да е оказала леко допълнително влияние, защото Клузо също се справя феноменално с ролята на напълно обездвижен човек, който може да си служи единствено с лицевите изражения и говора си. Ако имаше някаква художествена справедливост, награда трябваше да се присъди и на двамата.

Истинският победител обаче си остава зрителят, който си подари едно страхотно и незабравимо преживяване на цената на един билет за кино.
Copyright © 2024 Dir.bg.