Ах, тези жени!

Шерше ла фам! Много подходящо мото за филма на Франсоа Озон “8 жени”. Сюжетът сам по себе си е достатъчно интересен, със своята криминална интрига. Но да не си помислите, че в началото на 60-те  пиесата е била чак толкова дръзка да дискутира тезата имат ли нужда жените от мъже?! Драматургът Робер Тома е известен с булевардно-криминалните си пиеси, а не с провокативното си въображение. Всички предизвикателства към клишетата на жанра и доброто общество са дело на младия френски режисьор.
В сутринта на една много снежна Коледа, провинциално имение се събужда от писък. Стопанинът на дома е открит в леглото си с нож в гърба. Заподозрени са осем жени (съпруга, две дъщери, тъща, балдъза, сестра, камериерка и икономка). Стремежът им да докажат своята невинност отприщва поток от откровения, кое, от кое по неприятни. Това се случва в компанията на звезди на френското кино като Катрин Деньов, Фани Ардан, Изабел Юпер, Еманюел Беар… И каква атмосфера само!

Три са посоките, в които филма налага своята оригиналност. Една абсолютно възможна, къде повече, къде по-малко завоалирана лесбийска трактовка на темата. Симпатичното хрумване всяка една от героините да изпълни свой музикален номер, “заемайки” за целта гласа на известна френска певица. И разбира се невероятната драматургия на цвета. Тя се простира от избора на десени и материи, така че героините да напомнят за други филмови звезди в свои хитови роли, през психологията на цвета, символизираща отделните характери, до блестящото хрумване (казват, че тук имала пръст самата Катрин Деньов) за отъждествяването на всяка една от осемте жени с различно цвете, което да и подхожда по вид и по “нрав”.

Хапливото остроумие и неизчерпаемото въображение на Франсоа Озон ни подаряват този бляскав филмов ансамбъл, който смело защитава тезата, че в началото на XXI век театралността не е непременно недостатък на екрана, особено, когато е синоним на спектакъл.