Камера и дизайн

Спилбърг си представял “Специален доклад” като “film noir” от самото начало. "Казах на Януш, че искам това да е най-грозният и мръсен филм, който е правил досега", спомня си Спилбърг. "Исках тъмно, зърнисто и студено изображение. Това не е топло, приятелско приключение, каквото беше “A.I. Изкуствен интелект”. Това е грубият и мръсен свят на “film noir".
Камински и Спилбърг работили заедно, за да създадат визуален свят, който отразява вярно мрачното емоционално и психологическо пътуване на Андъртън. "Искахме да създадем реалистичен и пълен със сенки свят", описва Камински. "Трябваше ни един опасен свят". За да постигне този ефект, Камински направил осветлението с колкото се може по-тъмни сенки и зърнисто небе и приложил специални избелващи процеси при проявяването на лентата."

Основните снимачни площадки били няколко – апартаментът на Андъртън, където за първи път се запознаваме със системата “Mag-Lev”, мрежа от магнитни "пътища" за специално пригодени коли, които се движат хоризонтално и вертикално през града; главната квартира на Пред-криминал и зоната, наречена Храмът, където се охраняват провидците; свръхмодерният технологизиран затвор, където убийците се пазят в пневматични тръби. За пътната мрежа “Mag-Lev” и колите, синтез между практични ефекти, истински коли и функциониращи модели, визуалните ефекти били от решаващо значение.
Една от снимачните площадки представлявала автомобилен завод, а друга личната градина на Айрис Хайнеман, където растат някои много необичайни растения.

Художникът на продукцията Алекс Макдауъл, сред чиито предишни филми са “Боен клуб” и “Страх и омраза в Лас Вегас”, започва проучванията за филма още през 1998 г.. "Стивън много ясно определи какво иска от мен" казва Макдауъл. "Винаги съм се стремял да избягвам традиционната класическа научно-фантастична визия. Всичко, което изглеждаше твърде фантастично, не ни беше нужно. Интересно предизвикателство е да се създаде нов свят, при това напълно реалистичен и достоверен".

Спилбърг имал подобни цели при работата над “Специален доклад”. "Стивън искаше публиката да не е на едно мнение във възприемането си на новия свят", казва Макдауъл. "Той искаше зрителите да мислят за бъдещето като за едно продължение на нашия сложен, противоречив, но разпознаваем свят". Работейки със Спилбърг, Макдауъл приема, че Вашингтон подлежи на развитие на три нива – първо ниво със сгради-паметници, като Белия дом и Конгреса, които не са се променили; жилищните райони около река Потомак, които са се развили неимоверно вертикално; и старата част на града, която не се е променила особено от технологичните новости, достъпни за по-богатите квартали. "Това е мрачната, западнала част на града, където се намират хотелът и улицата от сцената с преследването", казва той.

Транспортните проблеми на Вашингтон са решени с триизмерната системата “Mag-Lev” (Магнитна Левитация). Както обяснява Бони Къртис "С “Mag-Lev” можете да пътувате хоризонтално, вертикално, да се въртите и да завивате; без дори да разлеете кафето си". "Най-футуристичното нещо във филма е може би видът на тази система", коментира Спилбърг.

Спилбърг и Макдауъл се обръщат към автомобилния дизайнер Харолд Белкър, създател на колите от “Батман и Робин”, “Армагедон” и още няколко филма, за да сътвори превозните средства за  “Специален доклад”.