“Специален доклад” - каскади и екшън

Екшън сцените, които  Спилбърг планирал за “Специален доклад”, връщали режисьора към амбициозните каскади, станали негова запазена марка още от филмите за Индиана Джоунс. "С този филм сме още по-напред – хора хвърчат във въздуха както никога досега", казва координаторът по каскадите Брайън Смърц (“Невъзможна мисия 2”).

Круз -- както е правил и друг път, често отказвал услугите на дубльор – за притеснение на режисьора, който си спомня първия си сблъсък с каскадьорските умения на Круз. "За първи път го посетих на снимачната площадка на “Невъзможна мисия 2", спомня си Спилбърг, "където Том падаше от 30 метра, свързан чрез жица със забавящо устройство… но без никаква осигурителна мрежа. Отидох при Джон Ву [режисьора на филма] и го попитах, “как му позволяваш да прави това?” Джон ме погледна и каза, “Не мога да го спра.”

"Така че сключих сделка с Том", продължава Спилбърг. "Казах му, че ще трябва да приеме, че аз ще решавам кои каскади може да направи сам, и не приемам “не” за отговор. Но в крайна сметка повечето от каскадите си той ги направи сам."

По време на филма, Андъртън е преследван от ченгетата от Пред-криминал, които вярват, че той ще извърши убийство. Те имат възможност да проследят всяка негова стъпка и за да им се измъкне, му е нужен доста кураж и съобразителност. Един от тези епизоди се развива на една задна уличка и там преследването е не само хоризонтално, но и вертикално, докато Андъртън се опитва да избяга от преследвачите си, оборудвани с летателни апарати. "Всички сме виждали летене във филмите", казва отговорникът по специалните ефекти Майкъл Лантиери. "Но винаги в зрителите остава чувството, че актьорите висят на нещо. В този случай ние искахме истинско летене – с издигане, спускане, влачене по земята, полет вътре в сградата и през разбития таван…”

"Имахме страхотен екип", добавя Круз. "Те знаеха много добре докъде се простират възможностите ми и подготвиха всичко по най-добрия начин. Брайън винаги поставяше на първо място сигурността, така че беше вълнуващо, но безопасно."

"Ние създадохме нещо визуално различно от всичко, което публиката е виждала досега", добавя Смърц. "Някои режисьори биха използвали повече визуални ефекти, но Стивън искаше всичко да е толкова реално, колкото е възможно. Иронията е, че всъщност използваме много често визуални ефекти само за да премахнем жиците от заснетия материал!"

"Мисля, че това е едно от нещата, които правят филмите на Стивън толкова добри", казва Бони Къртис. "Снимахме на терен, с реални актьори и каскадьори. Да, “ILM” трябваше да премахнат жиците, да “почистят” сградите и таваните, където те бяха закачени. Но комбинацията на физически действия – в реален свят, с реални актьори и добавянето на истинския огън и пушек на Майкъл Лантиери създава картина, която не може да бъде конкурирана от ILM."

Друг забележителен екшън епизод се развива в автомобилен завод, където роботи сглобяват, заваряват и боядисват футуристичните коли Лексъс, по дизайн на Харолд Беркър. Мястото на снимките първоначално е било фабрика за бомби във Върнон, сега се използва за обработка на алуминий. Избрано е заради подходящата естествена светлина. "Там има традиционната ‘toothcomb’ осветителна система, с прозорци на тавана", описва Макдауъл.

Андертън се бие с Уитуър върху движещия се кран и в един момент е “уловен” във вътрешността на една от колите на конвейра, докато роботите продължават да работят по нея. За създаването на тази сцена, Макдауъл и екипът му трябвало да имат ясна представа не само как ще изглеждат колите след 50 години, но и да измислят начина, по който ще се правят. "Започнахме от идеята, че колите вече не се правят от метал", казва той. "Те се създават, (или израстват), чрез лазерна технология, която и сега се използва в по-малък мащаб”.  Автоматизираните роботи, които извършват сглобяването, били доставени от Кавазаки.

Този епизод, както и много други във филма, изисквали отлично сътрудничество между всички екипи – дизайн, специални ефекти, визуални ефекти и каскади, които трябвало в близка координация помежду си да синхронизират сложната хореография на епизода.
"Това беше може би най-сложната сцена във филма по отношение на компютъртните ефекти", отбелязва операторът Камински.