"Проклятието на скорпиона" - смях под хипноза

Това не е най-забавният филм на Уди Алън, но все пак носи достатъчно проблясъци на неговата запазена марка. “Проклятието на скорпиона” се впуска в дебрите на класическата булевардна мелодрама от 40-те, където мирно съжителстват абсурдната сериозност и философското чувство за хумор. Опитвайки се да бъде почти сърцераздирателна любовна история, филмът остава някак по-студен от обичайно “отстранените” сюжети на Уди Алън. Но за това пък е по-заплетен в сюжетно отношение, спазвайки изискванията на криминалната интрига.

Един нескопосан частен детектив, постоянно прави гафове и разрешава загадките, с които е натоварен, по-скоро случайно. И ето, че в застрахователната компания, в която работи се появява  нова служителка, отговаряща за ефикасността на труда… Бети Ан на Хелън Хънт сякаш е сестра близначка на Дарси Магуайър от “Какво искат жените”. След Мел Гибсън нейното делово женско присъствие смущава мирното работно всекидневие и на мистър Алън. Двамата са като куче и котка, но в резултат на хипноза се оказват… влюбени. А този необичаен обрат се преплита с мистериозна поредица от обири, които трябва да разследват.

“Проклятието на скорпиона” съчетава някои от любимите елементи на Уди Алън. Като се започне от класически жанр, използван за база на драматургичната структура и задължителните сложни взаимоотношения мъж-жена и се стигне до екзотичния принос на хипнотизатора. Както обикновено в неговите филми, героите говорят неспирно и забъркват по-големи каши с приказките, отколкото с делата си. Изключение от правилото е сътрудничеството на режисьора с голяма филмова компания (“DreamWorks”). И макар да изглежда странно, че може да възложи ролята на романтично влюбен застрахователен агент на 60-годишен актьор (т.е. на себе си), верните почитатели на Уди Алън знаят, че присъствието му в кадър е като черешката на сладоледа.