Актьорът Иван Иванов с Наградата на София

Звездата на българското кино ще получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК

„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът Иван Иванов.

За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов” (1979).

Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски.

Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.

„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю след премиерата.

„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства”, казва колежката му Янина Кашева.

Освен Радо от „Всичко е любов”, Иван Иванов е Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова, и така... близо 40 роли в киното.

Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983. Екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986). През 90-те се увлича по писането. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002 играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своя 50-годишен юбилей, „Бояна филм” му връчва наградата за цялостно творчество.

„Станах случайно актьор – спомня си Иван Иванов. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се, география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата...” На 23 години актьорът е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. „Като студент играех в режисьорски откъси, Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо”, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс - много знаех кой е Шаралиев... Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов”.

Друга неслучайна среща на Иван Иванов е тази с Никола Рударов във филма „Комбина”, където актьорът отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова и двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми. („Лавина”, „Комбина”, „Мечтатели”, „Тест 88”).

„Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми – категоричен е Иван Иванов. - Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в… същото, което съм. Преоткривам се.“