Джабъ-Бъру-Руоки-Окиии

Смелият чирак Денис отива в двора на разглезения крал Бруно Спорния, за да натрупа състояние. Дворецът на Бруно е прашен и трошлив, придворните му са отегчителни, а отвъд крепостните стени дебне чудовището Джабъруоки…
Напук на комичния взрив “Монти Пайтън и Свещеният Граал”, в следващия си филм Тери Гилиам се опитва да наложи един необичаен (за него) мрачен реализъм. Заемайки типична структура за вълшебна приказка (беден млад мъж се подлага на изпитания, за да освободи кралство владяно от чудовище, и получава като награда ръката на принцесата и половината от въпросното кралство), режисьорът я преобръща по свой вкус, жонглирайки с любимото си Средновековие. В основата на сюжета е кратката поема “Джабъруоки”, която откриваме в първа глава на “Алиса в огледалния свят” на Луис Карол. Словесната материя е общо взето неподлежаща на дискусия и Тери Гилиам не се опитва да го постави под съмнение. Той се задоволява да й приложи частично подхода от “Свщеният Граал”, като замества историчността на една епоха с галопиращи анахронизми, страховити каламбури и игриви монтажни преходи. Заобикаляйки стила “Монти Пайтън”, режисьорът създава въображаем полупоетичен, полубурлесков свят, един Невър-Невърленд (страната на Питър Пан), крепящ се на нечиста магия; нещо като Шерудската гора, видяна през погледа на режисьора Ричард Лестър, но със зрънце лудост а ла “Магьосникът от Оз”. Гнусотата е неизменно свързана с безсмислието и екстравагантността. Светлосенките а ла Рембранд маркират невидимите появи на чудовището Джабъруоки, въвеждано с музикален анонс, напомнящ “Челюсти”. Прекалените жестокости, мъченията и различните изобретения са заснети с експресионизъм достоен за Орсън Уелс от времето на “Фалстаф”, когато не пародират директно (в това число и стила) “Седмият печат” на Бергман.
Самият Джабъруоки, в своята съвсем кратка финална поява остава верен на илюстрациите на Сър Джон Тениъл в книгата, и е патетичен в крехкостта си на универсален мит. Той е едновременно ужасяващ, измъчен и симпатичен.
“Джабъруоки” е странен филм, изцяло посветен на въображаемото, който на моменти постига неочаквана пластична красота.