Звезди

Дата на раждане - 20.11.1927
Място на раждане - Бергамак, Муромцевск, (СССР) Русия

Михаил Улянов се ражда на 20 ноември 1927 година в с. Бергамак, Муромцевски район, Омска област. Завършва театралното училище «Б.Щукин» към към Държавния академичен театър «Евгений Вахтангов» (1946-1950), с който е свързан целия му творчески живот. През 1987 г. е назначен за главен художествен ръководител на театъра. Амплоато се определя бързо и ясно: млад социален герой, достоверен, съвременен, днешен. И много бързо намира своето потвърждение в знаменателния за театъра спектакъл по пиесата на А. Арбузов "Город на заре". Костя Белоус на Улянов е съчетание от безогледен ентусиазъм, наивна вяра в незабавното, безоблачно, щастливо утре, моряшка дързост, невероятна нежност, свенливост и доброта. В първото десетилетие ролите в театъра на Улянов са главни и второстепенни, положителни и отрицателни, класика и съвременност, но сред калейдоскопа от герои се отделя и изпъква образът на Рогожин в сценичната адаптация на романа на Достоевски "Идиот". Неговият Рогожин гори с неистова, изпепеляваща страст, която движи и управлява постъпките му, и той безропотно й се подчинява. Улянов играе така цялата роля - от нажежената страст до резервираната изповедалност, и нито за секунда зрителят не остава без усещането за обреченоста на неговия Рогожин. С тази роля младият актьор се издига в първите редици, за него се говори много, още повече че почти едновременно той създава и образа на своя съвременник в пиесата на Арбузов "Иркутска история", който става знаме на своето време. Ролята на Сергей е написана донякъде еднозначно, но Улянов я изпълва с такива душевни човешки краски, че зрителите се влюбват в героя. Безкомпромисността и честността се съчетават с чистотата и целомъдрието на светогледа, с остра тревога за хората. В изпълнението на Улянов Сергей е делнично-героичен, затова извършва подвига си някак незабележимо и излиза от живота, за да остане в него завинаги. През 60-те години се раждат забележителните, силни образи, създадени от Улянов в киното. Неговият знаменит Трубников ("Председател", 1964 г.), изигран страстно, темпераментно, от душа, страдащ за хората и заедно с хората си, става съветска класика. Неговият обезумял метежник Митя Карамазов ("Братя Карамазови", 1968 г.), генерал Чарнота ("Бяг", 1970 г.), изигран с неистово актьорско безстрашие, маршал Жуков, дотолкова достоверен (в изграденото от пропагандата съзнание на съветските зрители), че мнозина възприемат актьора и персонажа като едно цяло – тези и много други филми влизат в златния фонд на съветското киноизкуство. През 1973 година се състои режисьорският дебют на актьора, който поставя на сцената на Вахтанговския театър пиесата на Розов "Ситуация". През 1976 г. е сърежисьор в постановката "Ричард III", а през 1979 г. осъществява постановката на епическия роман на Шукшин "Я пришел дать вам волю", където играе Степан Разин. Сред филмите, в които участва Михаил Улянов, можем да споменем още: "Домът, в който живея" (1957 г.), "Живи и мъртви" (1964 г. ), "Егор Буличов и другите" (Егор Буличов, 1971 г.), "Освобождение" (маршал Жуков, 1976 г.), "Легенда за Тил" (Клаас, 1976 г.), "Позови меня в даль светлую" (Николай, 1976 г.), "Блокада" (маршал Жуков, 1978 г.), "Тема" (Ким Есенин, 1979 г.), "Частен живот " (Абрикосов, 1982 г.), "Контраударът" (маршал Жуков, 1985 г.), "Избор" (Василиев, 1987 г.), "Сталинград" (маршал Жуков, 1989 г.), "Майсторът и Маргарита" (Пилат Понтийски, 1995 г.), "Ворошиловски стрелец" (1999 г.) и други. На 24 април 2002 год. Михаил Улянов участва в церемонията по откриването на Централната библиотека в Муромцевски район, която носи неговото име. На 29 април 2004 той излиза за последен път на сцената в спектакъла "Без вина виновни". През 2005 актьорът е удостоен със званието „Почетен гражданин на Омска област”. Същата година в Омска област на негово име е учредена награда за постижения в сферата на театралното изкуство, която се присъжда ежегодно на най-добрия театър, най-добрия актьор и най-добрия режисьор на годината. Съпругата на актьора, Алла Петровна, е заслужила артистка на Русия, актриса в театър „Вахтангов”. Дъщеря му Елена е художничка. Има внучка Лиза и двама правнуци, Игор и Настя (родени, когато Улянов е вече в болница). Актьорът умира на 26 март 2007 година в Москва. Погребан е с военни почести на Новодевическото гробище. Михаил Александрович Улянов е герой на социалистическия труд (1986 г.), носител на два ордена „Ленин”, орден "За заслуги пред отечеството - III степен” (1996 г.), орден "За принос към победата" (2005 г.). Избран е за председател на Съюза на театралните дейци на РСФСР (1986 -1991), бил е председател на Съюза на театралните дейци на Русия (1991-1996). От 1996 г. до смъртта си е почетен председател на Съюза на театралните дейци на Русия. Избиран е и за народен представител в СССР (1989 -1992), за член на Централната ревизионна комиссия на КПСС (1976-1990 г.). На 31 май 2007 година Омският държавен театър получава името на големия актьор. На 8 юни 2007 на името на Михаил Улянов официално бе наречен и първият 260-метров арктически танкер, чието първо плаване е планирано за лятото на 2008 година. Нет Фокус